"ИМА БОГ! Днес на матурите по БЕЛ се падна мой разказ" - така започва поста си във Фейсбук Красимир Бачков, чийто разказ бе последната задача на матурите по български език и литература за 7. клас. 

По традиция, освен теста със въпроси от различно естество, от учениците се изисква да направят подробен преразказ по неизучавана художествена творба. В случая това беше разказът "Талисманът", с оригинално заглавие "Обсидиан". 

На матури: Изпит по БЕЛ за учениците от 7. и 10. клас

Накратко, в него се разказва за момче, което свири на гайда, момиче с тежко заболяване и вълшебен камък, с който успява да събере парите, нужни й за лечението, само за две седмици. 

"За разлика от писателите - храненици на Сорос, които са вечно в прожекторите и новините, и аз получих своето признание! Радвам се най-вече заради стотиците пренебрегвани български таланти, а те никак не са малко! Вярвам, че бавно, но сигурно всеки ще получи заслуженото от него!"  - написа авторът на творбата в социалните мрежи. 

Красимир Бачков е български писател. През 2014 г. е представител на България в международния поетичен фестивал „По стъпките на Дани Негош“, в Подгорица – Черна гора. Има много национални награди за проза.

Текстът му обаче предизвика вълна от реакции от четящи и пишещи. Литературната му стойност не беше оставена без оценъчен коментар от поети и писатели. Постът на автора пък, в който бяха намесени Бог и Сорос, провокира различни обществени личности и редактори. 

Отделете си (поне) 35 лв. дневно за частна лятна занималня за детето

Емануил Видински, поет, редактор в "Литературен вестник"

"Основният проблем с разказа, ако въобще можем да го наричаме така, даден на изпита на седмокласниците, е че МОН легитимира лошата литература като висока литература. Като образцова литература. След това какво да обясня например на някой автор, пратил ми такъв текст за Литературен вестник, защо няма шанс да се появи във вестника? ...

Но официализирането на нещо, толкова лишено от писателско умение, като добро писане, е патологично.
И ако хората в МОН не знаят какво е това добър текст, да се допитат до хора, които знаят. Защото има достатъчно такива в България, посветили живота си на литературата. И на този фон изборът на това недоразумение, което седмокласниците попиват като образец, е тежка форма на провинциализъм на ниво държава. Провинциализъм не като география, а като мислене."

Е. Видински: Щастието не е бъбриво, мъката мрънка

Зорница Христова, поет, преводач, издател

"Много тъжно. Погледнах разказа, даден за преразказ на матурите. Повечето третокласници, които познавам, могат да напишат по-добър. Във всеки случай не така сълзливо и, както казваха навремето, безидейно."

Зорница Христова: Човек се променя толкова бързо, че сам за себе си става Небивала земя

Красимира Хаджииванова, блогър, автор на книги

 

"И всъщност, излъгах ви, че статусите на този автор не заслужават внимание. Вече заслужават, защото хиляди деца са чели текста му за гайди и магични камъчета, и са го преразказвали, и след това някои от тях сигурно са отворили Фейсбук и са прочели мнението на автора и по други теми, по-важни от гайдите и въдиците. Откровени идиотщини, писани на капслок - "фалшиви пандемии, кемтрейлс, лапите на СЗО, насилствено инжектиране с отрови, глад и терор".
Това ли е критичното мислене, за което така силно възлагаме надежди да бъде поощрявано и насърчавано в българското училище? Това ли е?"

Красимира Хаджииванова: Най-много съм себе си, когато остана насаме с една вратна пържола

Десислава Желева, редактор

"Не Бог избира кой разказ да се падне, господин Бачков. Някой далеч по-простичък и скромен ще да е. Радвайте се на петте си минути слава, защото съм убедена, уви, че нито едно от децата, на които им се е наложило да правят преразказ на текста ви днес (а и на хората, които днес за първи път попадат на непопулярното ви творчество), няма да се превърне във ваш бъдещ читател. И после защо толкова деца не обичат да четат. Ами и на мен да ми се бе налагало да правя преразкази на нещо такова, днес нямаше да работя в такова издателство, а да продавам скрежина за два лева пред библиотеката в Ямбол и после да ходя да вися в еврофутбола."

А ето и оригиналния разказ, с оригиналното заглавие, публикуван от самия автор в профила му във Фейсбук.

"Аз си имам ритуал по заспиването. Като легна и затворя очи, започвам да си мечтая за разни работи и така заспивам. Тази нощ заспах много късно, защото си мислех за Зорница. Тя е една година по-малка от мен, но когато ме погледне с огромните си, изпълнени с болка очи, се чувствам малък почти като Радко. Това е малкият ми брат, който е втори клас. Той е сладък шошо, с когото се разбирам идеално. Рядко се караме и най-вече, когато ми пипа нещата. Нашето семейство е обикновено. Баща ми е шофьор на автобус, мама работи в квартален супермаркет, а аз съм осмокласник в музикалната паралелка в нашето училище. Свиря на гайда и не съм от най-добрите, но знам няколко парчета, с които мога да събудя всяка заспала душа. Научих ги заради тате. Той обожава гайдата като музикален инструмент. Като бях в пети клас тате си продаде всички въдици на съседа, за да ми купи гайда. Знам, че да ходи за риба на буните когато е свободен бе единственото му удоволствие, но той се лиши от него, за да се науча да свиря на гайда.В началото бях почти безразличен, но когато се записах при Чефо в музикалния кръжок, всичко се промени. Чефо е велик! Някак ме накара да обикна гайдата и дори ме приеха в музикалната паралелка, в нашето даскало. И ето, преди месец ходихме с него до Балчик, при едно болно момиче. Сума ти време преди това Чефо ни приканва да участваме в благотворителен концерт за едно болно дете, но все не можехме да се организираме. Един ден ни грабна след часовете и с неговия стар микробус, се довлякохме до Балчик. Като започнахме да се спускаме по стръмните улички на този приказен град разбрах, че моята Варна е като фабрика, в сравнение с него.Спряхме пред малка къщурка, където живееше болното момиче.Майката изкара Зорница на двора, в една инвалидна количка. С тъжна усмивка момичето ни поздрави и каза:

- Момчета, ако знаете как ми се ще да поиграя на гоненка с вас, свят ще ви се завие!
Майката прехапа устни и изхлипа:
- Никому нищо лошо не сме сторили, а защо сме така наказани не зная! Бих дала всичко детето ми да е здраво и да ходи само, като вас на училище, но..!
Чефо заяви, че ще изнесем няколко концерта в нашия град и събраните средства ще приведем по сметка, за лечението на момичето. Обърна се към нас:
- Нали така, момчета?
Някак гузно, всички в един глас потвърдихме. После се качихме обратно на микробуса. Аз останах последен. Приближих до Зорница, извадих от вътрешния джоб на якето си моят талисман и го подадох:
- Вземи го за късмет!
- Какво е това? - запита учудено тя.
- Даскалът по геграфия каза, че е рядък вид обсидиан. Вулканично стъкло, но не черно като повечето срещани, а пъстро! Виж как се прелива червеното в оранжево и накрая в синьо! Намерих го в една рекичка в Стара планина и от тогава си го нося като талисман.
Зорница разтвори длан и обсидиана в нея заблестя като най - голямото съкровище на света:
- Но това е много ценно за теб! Не мога да го приема!
- Напротив! Ако е истински талисман, ще ти донесе късмет и ще се излекуваш! Давам ти го от сърце!
- А ако не успея да се излекувам? Ще загубиш талисмана си!
- В такъв случай ще е само едно вулканично стъкло, без никаква стойност! Обаче знам, че ще ти помогне! Ти ще оздравееш, Зори!
- Дали? - блесна надежда в очите и.
- Задължително!
Не знам защо, но тази сутрин е по-особена. Докато вървях към училище, не можех да откъсна поглед от нацъфтелите дървета по пътя.При нас пролетта идва внезапно и за два - три дни изведнъж, като булки се появяват цъфналите дръвчета. Все едно преди ги е нямало и като по магия изведнъж са се телепортирали. Влизам в училищния двор и забелязвам пред мен Зорница! Тя стои на краката си и в подадената напред ръка проблясва моя талисман.Това е толкова хубаво и невероятно, че се питам дали не сънувам. Момичето ме гледа с топлина, каквато не съм срещал в ничии очи и казва:
- Прав беше! Талисманът ти е истински, но само защото е твой! Реших да ти го върна сама, за да се увериш, че вече съм здрава! След като ми го даде, събрахме сумата за лечение само за седмица! Като минат месец - два, ще мога и да тичам! Благодаря ти, добър магьоснико!
Не знаех какво да кажа, защото буца бе заседнала на гърлото ми. Бръкнах в раницата и между учебниците си извадих гайдата. Едва сега проумях, защо баща ми толкова я обичаше.Надух я и се опитах да изкарам навън всичката любов, сбрана в гърдите ми!"

Продължи да четеш