Професор Ричард Докинс, най-известният съвременен учен, коментира случващото се в света – науката, религията, живота както на Земята, така и във Вселената като цяло, политиката и още куп интересни теми в сборника с есета "Наука в душата". Събраните в книгата текстове са 42 и са публикувани в оригинал през лятото на 2017 г.

Докинс разглежда знакови за специализацията си области – еволюцията от научна и от религиозна гледна точка, фанатичните камикадзета и 11 септември 2001 г., пише "отворено писмо до принц Чарлз" и честити иронично Коледа на Дейвид Камерън. Част от текстовете са публикувани в престижни издания като Free Inquiry или са извадки от серия от лекции, организирани от Би Би Си и предавани по Радио 3, и др.

Книгата започва с думите "В памет на Кристофър Хичънс" – друга знакова фигура в света на рационализма, чийто основополагащ труд "Бог не е велик" излезе на български език преди месеци и бе официално представен в разговор за "Четиримата конници на Апокалипсиса" (Докинс, Хичънс, Харис и Денет) на осмото издание на Софийския фестивал на науката, организиран от Британски съвет. Последното есе в "Наука в душата" също е посветено на Хичънс.

"Аз съм се занимавал с научно-образователна дейност през целия си живот, а повечето от есетата, събрани тук, датират от годините, когато бях първият професор по обществено разбиране на науката в Оксфорд – пост, учреден от фонд на Чарлз Симони. Когато популяризирам науката, аз застъпвам така наричаната от мен "мисловна школа на Карл Сейгън": визионерската, поетична страна на науката, онази, която разпалва въображението за разлика от "тефлоновата" школа. Под последното разбирам тенденцията да се оправдават разходите на космическите изследвания например, като се посочват странични ползи от рода на тиганите с незалепващо покритие", обобщава в предговора Докинс.

Именно този фин хумор, присъщ единствено на хора с висока ерудиция, с каквато Докинс безспорно се родее, изпълва страниците на "Наука в душата", доставяйки интелектуално удоволствие на четящия с всеки ред.

Прочетете откъс от "Наука в душата" от проф. Ричард Докинс, издадена от "Сиела" в преводът от английски език на Деян Кючуков. 

Петдесет години по-късно – ще убием ли душата?

След петдесет години науката ще е убила душата. Що за ужасява­що, бездушно твърдение! Но само ако го разберете погрешно (което, признавам, не е трудно). Думата „душа“ има две значения – ще ги нарека Душа-1 и Душа-2 – сходни на повърхността, но инак дълбоко различни. Следните определения от Оксфордския английски речник се отнасят до Душа-1. 

Духовната част на човек, за която се счита, че оцелява след смъртта и в бъдещото си състояние е податлива на щастие или страдание. 

Безплътният дух на починал човек, разглеждан като отделна единица, надарена с някаква степен на форма и индивидуалност. 

Душа-1, душата, която науката ще унищожи, е свръхестествена, безплътна, оцелява след смъртта на мозъка и е способна на щастие или страдание дори след като хормоните са секнали, а невроните са стана­ли на прах. Науката няма да остави и помен от нея. Душа-2, от друга страна, никога няма да бъде застрашена – напротив, науката ще е нейна неотлъчна прислужница. Долните определения, взети от същия речник, предават различни аспекти от Душа-2:

Интелектуална или духовна мощ. Високо развитие на умствените спо­собности. Също способност за дълбоко усещане, сетивност. 

Седалище на емоциите, чувствата, настроенията; емоционалната част на човешката природа.

Айнщайн е велик представител на Душа-2 в науката. Карл Сейгън беше виртуоз в представянето ѝ. Аз съм дал своя скромен принос в „Да разплетеш дъгата“. Чуйте и великия индийски астрофизик Субраманиан Чандрасекар:

Това „потръпване пред красотата“, невероятният факт, че едно откри­тие, мотивирано от търсене на прекрасното в математиката, намира точното си отражение в Природата, ме убеждава, че красотата е онова, на което човешкото съзнание откликва по най-силен и дълбок начин.

Това е Душа-2 – душевността, която науката тачи и обича и с която никога няма да се раздели. Останалата част от настоящето касае само Душа-1.

Душа-1 се корени в дуалистичната теория, че в живота има нещо нематериално, някакъв нефизически ръководен принцип. Това е теори­ята, според която тялото се витализира от някаква жизнена сила, енер­гизира се от тайнствена енергия, одухотворява се от дух, а съзнанието му идва от неопределена субстанция. Неслучайно тези характеристи­ки на Душа-1 се въртят в порочен кръг. Джулиън Хъксли осмива élan vital на Анри Бергсон, сравнявайки го с образа на влак, теглен от élan locomotif (впрочем прискърбен факт е, че Бергсон и досега остава единственият учен, печелил Нобелова награда за литература). Науката вече доста е поочукала Душа-1. До петдесет години ще се справи с нея напълно. 

Преди петдесет години ние едва сме започвали да проумяваме публи­кацията на Уотсън и Крик от 1953 г. в списание „Нейчър“, а малцина са осъзнавали историческата ѝ стойност. Откритието им се е разглеж­дало в най-добрия случай като остроумен трик по молекулярна крис­талография, а последното изречение („Не убягна от нашето внимание, че специфичното сдвояване, описано по-горе, предполага възможен копиращ механизъм за генетичния материал.“) е направо забавно със своята скромност и лаконичност. От днешна гледна точка то вероятно се нарежда сред най-големите омаловажавания, правени някога.