Днес ви представяме една чудесна, симпатична и много мила книга, която ще ви помогне да си припомните времето, в което всичко беше по-просто, но и по-истинско.
Тя се нарича „Малкия Хектор и уроците на живота” и е написана от името на едно малко момченце. Как трябва да се живее? Лошо нещо ли са лъжите? Какво е да си умен? – отговорите на тези и други въпроси малкият Хектор открива с помощта на баща си, който е психиатър. По наивните си представи за света и простотата на заключенията си, Малкия Хектор много напомня на Малкия принц, но в съвременен вариант.
Ето още малко за книжката:
„Животът винаги ще е по-голям от нас, колкото и да се повдигаме на пръсти, на каквито и стъпала, стълби или рамене да се покатерваме, за да станем по-високи, по-велики, по-непобедими. Забравяме да сме любопитни, само заради удоволствието от познанието, отучваме се да питаме, заради страха да не ни помислят за неграмотни, изработваме си безразлично изражение, да не би ако проявим чувства, да ни вземат за зле възпитани или слабохарактерни, свиваме се в черупки или се спотайваме под похлупаци, защото вече знаем какво е да ни обиждат, да ни унижават, да ни се подиграват. Въоръжаваме се с ирония, хапливост, неверие, подозрителност и последни технологични играчки, с които сами да си се забавляваме в добре укрепената си крепост на отчуждението от заобикалящите ни, които искаме да ни мислят (а вероятно вече и сами се мислим) за по-велики, по-непобедими, по-високи от останалите и от Живота (или поне си въобразяваме унесени в своето безметежно и безгранично невежество).”
Но дали това е най-важното? И как изглежда всичко гореописано през наивните и чисти очи на едно дете? Научете с "Малкия Хектор и уроците на живота" от Франсоа Льолор.
Търсете в книжарниците в страната. От ИК Локус Публишинг
