"Отечество любезно, как хубаво си ти!" - да си припомним това стихотворение на Иван Вазов в деня, в който отбелязваме 176 г. от рождението на поета. Произведението е от стихосбирката "Поля и гори" на патриарха на българската литература, който е роден на 29 юли 1850 г. в Сопот.
Великият български поет, писател и драматург е наричан често „Патриарх на българската литература“. Творчеството на Вазов е отражение на две исторически епохи – Възраждането и следосвобожденска България. Иван Вазов е академик на Българската академия на науките и министър на народното просвещение от 7 септември 1897 г. до 30 януари 1899 г. от Народната партия.
В четвъртък Националният литературен музей кани жителите и гостите на столицата на тържествено честване по случай 176 години от рождението на народния поет Иван Вазов. Събитието ще се състои пред паметника на Патриарха на българската литература в градинката на църквата „Света София “, с участието на Елин Иванов, внук на първия уредник на къща музей "Иван Вазов" - писателя Елин Пелин. Слово ще произнесе директорът на Националния литературен музей Атанас Капралов. Ще прозвучат приветствия от Президентството, Министерството на културата и Съюза на българските писатели. Деца и ученици ще изпълнят стихове на Вазов и песен по негов текст.
От 11:30 часа в къща музей „Иван Вазов“ (ул. "Иван Вазов" 10) ще бъде представен новият двуезичен аудиогид към обновената експозиция по проект, финансиран от Министерството на културата. Последният дом на Иван Вазов в София навършва 100 години от откриването си като музей през ноември 2026 г. и остава в историята като първият български литературен музей.
Иван Вазов е роден на 9 юли 1850 г. (27 юни по стар стил) в подбалканския град Сопот. Неговият творчески път обхваща половин век, превръщайки го в своеобразен летописец на най-драматичните и съдбоносни моменти от българската история – от епохата на Възраждането и борбите за национално освобождение до изграждането на свободна България след Освобождението.
Вазов е първият български професионален писател, творил с огромен успех във всички литературни жанрове – поезия, проза (разкази, повести, романи), драматургия, публицистика, пътеписи и литературна критика. Романът му „Под игото“ остава най-издаваното, превеждано и четено българско произведение по света, поставило основите на родния роман.
Творби като цикъла „Епопея на забравените“, повестта „Немили-недраги“ и стихотворението „Аз съм българче“ са неизменна част от образователната система и формират патриотичното съзнание на поколения българи.
Паметникът в София, където се провежда традиционното честване, е издигнат в знак на всенародната признателност към делото му. Локацията му в сърцето на столицата не е случайна – намира се в непосредствена близост до неговия дом-музей на едноименната улица и до храма, където е опят след смъртта си през 1921 г. Всяка година през юли това пространство се превръща в притегателен център за всички, които отдават значимото на най-големия класик на българската литература.
Дълбок поклон пред живота и творчеството на Вазов!
Отечество любезно, как хубаво си ти!
Отечество любезно, как хубаво си ти!
Как чудно се синее небето ти безкрайно!
Как твоите картини меняват се омайно!
При всеки поглед нови, по-нови красоти:
тук весели долини, там планини гиганти,
земята пълна с цвете, небето със брилянти...
Отечество любезно, как хубаво си ти!
II
Коя земя от теб е по-пъстра, по-богата?
Ти сбираш в едно всички блага и дарове:
хляб, свила, рози, нектар, цветя и плодове,
на Изтокът светлика, на Югът аромата;
горите ти са пълни с хармония и хлад,
долините с трендафил, гърдите с благодат.
Коя земя от теб е по-пъстра, по-богата?
III
Отечество, не си ли достойно за любов?
Кой странник без въздишка можб да те остави?
Кой има сила твоите картини да забрави?
Що нямаш ти? Що липсва под синий ти покров
в случбй, че бог би искал Едемът да премести
и своя рай прекрасен при Емус да намести?
Отечество, не си ли достойно за любов?
IV
Ти рай си, да; но кой те прилично оценява?
Не те познават даже децата ти сами
и твойто име свято не рядко ги срами!
Какъв ли свят прекрасен в теб йоще скрит остава?
Какви ли тайни дремят, богатства, красоти
по твоите долини, поля и висоти?
Ти рай си, да; но кой те прилично оценява?
V
Ах, ний живейме в тебе, кат същи чужденци,
и твоят дивен вид ни не стряска, не привлича.
Рогачът в планините по-много те обича,
по-харно те познават крилатите певци,
но ний не видим нищо, нам нищо не ни тряба,
доволно е, че даваш покривката и хляба,
и ние в тебе, майко, ще умрем чужденци!
Хисар, 1882
