На 10 април 1931 г. света напуска ливанският поет, писател и философ Халил Джубран. Роден в семейство на християни-маронити, Джубран по-късно е повлиян от течението на суфизма в исляма, а творчеството му съчетава източния и западния мистицизъм. Днес се навършват 87 години от смъртта на Халил Джубран, а ние отдаваме почит към автор на "Пророкът" и "Исус, син човешки" с избрани цитати и мисли.
"Животът е шествие. Който крачи бавно, го намира за твърде бързо и го напуска. А който крачи бързо, го намира за твърде бавно и също го напуска."
"Великодушието се състои не в това ти да ми дадеш нещо такова, от което аз се нуждая повече от теб, а да ми дадеш онова, без което ти самият не можеш."
"Обичайте се, но не превръщайте в окови любовта. Тя нека е морето между бреговете на сушите ви."
"Възможно е онзи, който ти дава змия, когато ти го молиш за риба, да няма какво друго да ти даде. Значи според него това е великодушие."
"Само немият завижда на многословния."
"Да работиш, означава да даваш израз на своята любов. И ако не можеш да работиш с любов, а изпитваш непреодолима омраза, то по-добре веднага зарежи работата си и иди пред храма, където да просиш милостиня от онези, които работят с любов."
"Макар вълната от думи вечно да се надига в нас, нашите дълбини са вечно безмълвни."
"Какво е тъгата, ако не стена между две градини."
"Колкото по-дълбоко дълбае скръбта в душата ви, толкова повече радост може да вмести тя."
"Много учения прилича на прозоречно стъкло. Ние виждаме истината през него, но то ни и отделя от истината."
"Случва се измамата да донесе успех, но тя винаги приключва живота със самоубийство."
"Всички ние сме затворници, но едни килии имат прозорци, а други - не."
