Величествена е природата, особено когато я погледнеш от друг ъгъл - от сърцето на голям язовир като "Студен кладенец". Водите на язовира се разливат между могъщи оранжево кафяви скали, на повечето места обрасли със смесена гора. Много високо над върховете кръжат белоглави лишояди с мощни криле. Съвършени в своя полет, огромните птици се реят в чистия родопски въздух, необезпокоявани от нищо.
Язовир "Студен кладенец" за три дни показа себе си много различен - блестящ в отблясъците на юлското слънце; притихнал под дъждовните капки на летния облак; предизвикателен, подобно на развълнувано море.
Ритмичният плясък от греблата ни носеше бързо към непознати кътчета, което ни преобразяваше в откриватели - романтици. Изряжението на всяко лице от нашата твърде разнородна група, събрана от жаждата за приключения и любов към живата природа, изразяваше ведрост и доброта. Само така бих си обяснила спокойствието и на сърната, която не се скри от нас, въпреки приближаването на каяка към брега на нейното обиталище - "Острова на муфлоните". Разбира се, муфлони не видяхме. На плиткото в едно от разклоненията на язовира се срещнахме с биволи, но те ни загърбиха бавно и достолепно, отдалечавайки се между плачещите върби.
Предимствата на пътешествието с каяк
Каякът има това безценно предимство, че позволява да спреш навсякъде, където уникалността на творението те привлича. Можеш да се покатериш по скалните острови и отвесния каменен бряг, и да погледнеш от високо играта на водата, слънчевите зайчета или просто да помахаш на групата каякари и да чуеш ехото на своя глас.
Всяко каране на каяк е неописуемо удоволствие. Едната от почивките ни беше на папурен остров. Изключително екзотична гледка. Островче с по-високи от човешки ръст тревисти растения и тук-там стройни папури, сякаш забодени от човешка ръка в блатисто меката почва. Често виждахме прелитащи над язовира чайки и гларуси. От другите каяци успяха да снимат кацнала пред тях чапла, сред голите клони на изсъхнало дърво.
Надвисналите греховно над нас върби с множеството си листенца ни служеха за защита от краткия дъжд. Не се наложи в трите каяка, "паркирани" плътно един до друг да останем повече от десетина минути, докато дъждът премине. Облакът остави своя отпечатък върху скалите, които бяха придобили повече блясък с подчертано суров оттенък. Дори релефът им изглеждаше по-назъбен. Само белоглавите лешояди продължаваха своя плавен танц високо над планината.
Продължава с реалните предизвикателства пред каякарите
Реалните предизвикателства пред каякарите
На места дълбочината и течението се усещат, но това не пречи на гребането, нито на самоувереността. Последният ден успяхме да почувстваме силата на вълните на яз. "Студен кладенец", които беше подбудил, появилият се вятър. С много повече гребане преплавахме същото разстояние по обратния път до бивака. Всички каякари се поздравиха за справянето с предизвикателството от ветровитото време.
Забележителностите край язовира
Много близо до стената на язовира се намира рядка природна забележителност, наречена "Абразивните кладенци". Там водната стихия, носеща отломки от скали, с хилядолетно постоянство е изваяла неподражаеми форми от скалните брегове на коритото на р. Арда. По екопътеки може да се слезе и отблизо да се разгледа този уникален скален "дизайн".
Вечерта получихме щедър подарък от природата. От шезлонгите край бивачния огън наблюдавахме великолепното оранжево зарево на изгряващата Луна, в цялата й пълнота. Жълто-оранжевото "чудо" бавно проводи своята лунна пътека в язовира до нас. Всички се любувахме на неповторимата динамична гледка. Същински лунатици, седнали под грамадни тополи, чиито корени започваха някъде под водата на изкуственото езеро.
Свързана статия
За предстоящите приключения с каяк за напреднали и начинаещи може да прочетете тук>>>
