да осъзнаете, че страхът от зъболекаря наистина може да се контролира.
Страхът е естествена човешка реакция, инстинкт за самосъхранение, който често ни е предпазвал във времето. В днешни дни обаче често това чувство е продукт не на личния опит, а на рекламите, на видяното във филмите и на споделеното от приятели.
Важно е отношението на зъболекаря към пациента.
Той трябва да го приема като цялостен човек, а не само като комплект от 32 зъба. Ако ходите при един и същи зъболекар от детството си, със сигурност вече се познавате добре и между вас няма притеснения. Ако все още търсите своя зъболекар обаче, трябва да обърнете внимание на няколко неща, за да сте сигурни, че посещенията ви няма да са съпроводени със страх и притеснения:
- да се чувствате комфортно в чакалнята (почти всяко посещение е съпроводено с чакане, затова е важно времето, прекарано в чакалнята, да не ви натоварва).
- зъболекарят да поддържа добра лична хигиена (може да звучи странно, но все още има зъболекари, които пушат на работните си места, пият кафета, дори си водят домашните любимци).
- ведра атмосфера в кабинета.
- лесна комуникация (важно е да се чувствате спокойни и окуражени да споделяте притесненията си; ако усетите, че стоматологът не е особено загрижен за вашия комфорт, просто потърсете лекарска помощ на друго място).
В крайна сметка изборът винаги е ваш.
За да преодолеете страха си, не трябва да забравяте, че посещението при зъболекаря е двустранен процес – вие имате нужда от стоматологична помощ, но и стоматологът има нужда от подобни клинични случаи, за да работи. Затова не забравяйте, че имате своите права:
- да искате подробни обяснения за това какво предстои да бъде направено. Ако имате въпроси за същността на интервенциите, съпроводени ли са с болка, колко време ще продължат, какви странични ефекти да очаквате – питайте смело. Това в никакъв случай не означава, че подценявате познанията и уменията на лекаря. Когато не сте информирани, това предизвиква безпокойство и усещане за несигурност. Когато знаете какво се случва с вас, сте подготвени и това потушава страха.
- предварително уговорете някакви сигнали помежду си. Когато усетите, че болката е непоносима, вдигнете ръка или направете друго движение, с което ясно да покажете, че е време за пауза. Ако искате да изплюете или просто да си поемете дъх за кратко, също си уговорете знак.
- не се стеснявайте да реагирате на болката. Това е естествена човешка реакция и различните хора имат различен праг на поносимост. Никой не иска от вас да проявявате смелост и да не издавате звук. Не забравяйте, че колкото по-скоро обърнете внимание на проблема, толкова по-малко дискомфорт ще усещате при работа. А това неизменно ще намали и нивото на страх от посещенията при стоматолога.
- не се срамувайте от състоянието за зъбите си. Зъболекарят затова е там – за да ви помогне. Ако той покаже загриженост още в началото, това със сигурност много ще ви сближи и следващите ви посещения ще са доста по-спокойни.
Как да овладеете страха си?
Дишайте. Дишането е практика за релаксация, позната от йогата. Има доста материали по темата, с които може да се запознаете предварително, и когато седнете на зъболекарския стол, да се чувствате по-спокойно.Отвличайте си вниманието. Може да използвате MP3 плейър, за да не слушате неприятния звук на зъболекарската машинка, която пили зъбите ви. В някои модерни стоматологични клиники има добри аудиосистеми, от които звучи релаксираща музика, докато специалистите работят. Не гледайте. Голяма доза от страха е причинена от неприятните гледки, които са пред очите ви - остри инструменти, шишенца с лекарства, насочваща се към устата ви машинка. За да си спестите всичко това, просто затворете очи и си представяйте, че сте на друго, приятно и красиво място.Носете си фигурка за стискане. Това може да е антистрес топка или любим талисман, който мислите, че ви дава сили. Важното е да е нещо познато, което ви създава приятно усещане при допир и намалява негативните емоции.Поискайте си упойка срещу болката. Все по-често зъболекарите предлагат упойки дори на децата. Целта е да се избегне създаването на негативно чувство към зъболекаря, което се появява най-вече заради това, че той причинява болка на детето. Много хора се страхуват от иглите и затова избягват упойките. Всъщност не иглата е причина за болка, а налягането, което се създава, когато се инжектира течната упойка във венеца. Упойката трябва да се поставя бавно. Съществуват дори машини, които се управляват компютърно, за да бъде поставянето на упойката по-прецизно. И не забравяйте - зъболекартя не е човек, който нарочно ви причинява болка. Напротив - той я отстранява.
