Родителите често са съветвани да бъдат постоянно на разположение на децата си и да откликват на всяка тяхна нужда. Но дали това винаги е правилният подход?

От решаващо значение за здравословното развитие на децата е те да могат да създадат сигурни взаимоотношения и привързаност с родителите си. 

Десетилетия наред изследвания идентифицират една ключова съставка за този процес: координацията на мозъка и поведението на родителите и децата по време на техните социални взаимодействия.

Много от съвременните съвети за възпитание препоръчват на родителите да бъдат постоянно „в синхрон“ с децата си. Най-просто казано, това означава, че те трябва да са физически близо и да се съобразяват с тях, както и да предвиждат и незабавно да откликват на всяка тяхна нужда. Полезно ли е това за цялостното развитие на детето?

БИОПОВЕДЕНЧЕСКИ СИНХРОН: КАК СЕ СВЪРЗВАМЕ?

 

Съветите се основават на теорията за привързаността и на изследвания, които показват, че по-високата родителска чувствителност и способността да осъзнават и разбират не само своите собствени реакции, но и тези на детето, са полезни за развитието му и формирането на сигурна привързаност. 

Снимка: Canva

Въпреки добрите си намерения обаче този съвет пропуска няколко важни детайла. Например, проучванията показват, че през около 50-70% от времето родителите и децата не са „в синхрон“. През това време те могат да извършват отделни дейности, като например да изследват нещо самостоятелно или родителят да работи.

Синхронизацията между родител и дете, известна като биоповеденчески синхрон, включва имитация на жестове, съгласуване на сърдечния ритъм и хормоналната секреция. Дори мозъчната активност може да се синхронизира, когато прекарваме време заедно.

Изследвания показват, че синхронизирането на мозъчната дейност между родител и дете може да е полезно за привързаността, но прекомерният синхрон може да е признак за трудности във връзката.

ПОЛЕЗНИЯТ СИНХРОН С ДЕЦАТА

 

Родителите не трябва да са в синхрон с децата си през цялото време. Високата степен на синхронизация може да отразява трудности във взаимодействието и да допринесе за родителското изтощение.

Полезно е родителите да са емоционално достъпни и да отговарят на нуждите на децата си, но не е нужно да са винаги на разположение. Свободата и независимостта могат да бъдат от полза за децата, особено с напредването на възрастта.

Най-важното е връзката между родителите и децата да функционира добре като цяло. При възникване на несъответствие между нуждите на родителите и децата, те да бъдат ясно изговорени, обяснени и коригирани при необходимост. Това е истинската същност на теорията за привързаността.

ТРЕВОЖНОСТТА ВОДИ ДО НЕСИГУРНА ПРИВЪРЗАНОСТ 

Майките, които имат несигурен, тревожен или избягващ тип привързаност, показват по-голям невронен синхрон с децата си, сочат резултатите от изследванията. 

Снимка: Canva

По-високата невронна синхронизация може да е резултат от полагането на по-големи когнитивни усилия при взаимодействието между родителите и децата. Това включва набор от умствени умения, които се отнасят към начина, по който мозъкът се справя с информацията около него – минали преживявания, какво възприема със сетивата си, мислите и начинът на разсъждение.

Ако представите за привързаност са несигурни, за майките и децата може да е по-трудно да се координират и да си помагат взаимно по време на дейности, като решаване на ежедневни предизвикателства или проблеми. 

https://ladyzone.bg/za-doma/semeistvo/polezni-saveti-kak-da-podgotvim-parvolaka-za-parvite-dni-v-uchilishte.html

Свободата и независимостта могат да бъдат от полза за децата и в емоционален, социален и когнитивен план, особено с напредването на възрастта. Нездравословният синхрон може да повлияе негативно на израстването на децата и способността им да формират здравословни взаимоотношения с приятели и бъдещи партньори.

Продължи да четеш