Важно е да разберете, че да взимаш някакъв наркотик не означава, че си пристрастен към него. В повечето случаи зависимостта се развива с времето и при редовна употреба. Някои хора се пристрастяват по-бързо от други, но при всички положения употребата на психотропни вещества е рискована и трябва да се избягва. В някои от разпространените сред тийнейджърите наркотици има много опасни химикали, които могат да предизвикат мозъчни увреждания или дори смърт. Най-страшното е, че това може да се случи при първа употреба или без да е развита зависимост.

Компанията

  • Натискът от страна на групата приятели, с която детето ви контактува, често е преувеличен. Повечето млади хора решават да пробват някакъв наркотик сами, без да бъдат насилвани или „измамвани”. Въпреки това имайте предвид, че те избират компанията си според отношението на членовете й към различни неща, включително и към дрогата.
  • Тийнейджърите се нуждаят от наистина сериозни причина, за да сменят компанията си. Окуражавайте ги да не загубват връзка със старите си приятели. Ако се виждат и излизат с повече от една групичка, те ще имат по-голям кръг от контакти и съответно възможност да сменят компанията, ако в нея започнат да се употребяват наркотици. Подкрепяйте разнообразните им приятелства и винаги приемайте в дома си най-близките им хора – така ще ги познавате и ще знаете от кого какво можете да очаквате.  

„Как да разбера дали детето ми взима наркотици?”

Това е най-често задаваният от родителите въпрос. А отговорът е, че няма лесен и сигурен начин да разберете. Причината е, че действието на наркотика може да отмине, преди детето ви да се прибере в къщи, а и по принцип не всички симптоми са разпознаваеми за човек, който не е употребявал психотропни вещества. Дори сериозните промени в поведението на сина/дъщеря ви не означават, че се „друса”. Те могат да се дължат на много други фактори като пубертет, несподелена любов или болест.

Родителите, които добре познават децата си, без проблем ще забележат странностите  в поведението им, които са знак, че нещо не е наред. Някои от тях са:

  • необичайно, нехарактерно поведение;
  • мълчание, цупене или агресия в отношението към околните;
  • чести промени в настроението;
  • по-голямо от обичайното нежелание за съдействие и грубост;
  • избягване на комуникация и прекарване на време със семейството;
  • отсъствия от училище и спад в успеха;
  • отказване от обичайните занимания и хобита (например тренирания спорт)
  • смяна на приятелите – необяснима или внезапна промяна на  компанията;
  • промени във физическото състояние (например загуба на тегло или зачервени очи);
  • хранителни проблеми;
  • липса на енергия, постоянна умора;
  • изчезване на пари и/или ценни вещи от дома ви

Не правете прибързани заключения! Първо помислете за всички възможни причини за промените в поведението на детето ви. Дали не се дължат на внезапното му/й порастване или на навлизане в пубертета? Има ли проблеми в училище или с приятелите, за които не знаете? Случва ли се нещо в семейството ви, което може да повлияе отрицателно на детето? Помнете, че има много причини, различни от употребата на наркотици, които могат да предизвикат тези поведенчески промени. Най-добре е да реагирате на ситуацията така, както бихте се отнесли към всичко, което би ви накарало да се притеснявате за физическото и душевно състояние на вашия тийнейджър. По този начин няма да стигнете до погрешни заключения, които биха могли да навредят на вашите взаимоотношения.

Да поставим въпроса!

За да повдигнете темата за наркотиците, трябва да сте способни да говорите уверено и поне до някаква степен компетентно. Начинът, по който ще поставите проблема, ще има голямо значение за това как ще реагира детето ви.

  • Потърсете информация, така че да знаете за какво говорите. Какви са най-новите изследвания и основните факти около употребата на дрога? Кои са най-разпространените наркотици и какъв е ефектът им?
  • Опитайте се да обсъдите темата в момент, когато и двамата сте в подходящо настроение. Нека разговорът е на четири очи, а не пред цялото семейство. Подходящо ще е да повдигнете въпроса докато откарвате детето си до място, където иска да отиде. Нека обаче не е в ситуация, в която бързате и сте припрени.
  • Започнете разговора с въпрос, който няма да внесе напрежение, като например „Забелязвам, че напоследък си по-различен/различна. Всичко ОК ли е при теб?”. Повечето млади хора ще ви кажат какво се случва, ако попитате в подходящия момент, не се страхуват от наказание и усещат, че сте загрижени и с желание да помогнете.
  • Направете така, че да им е лесно да говорят с вас. Опитайте да обсъдите някой ваш познат, който има такъв проблем – така тийнейджърът ще разбере, че сте готови да слушате. Можете например да кажете: „Моя приятелка ми сподели, че дъщеря й пуши трева. Беше много притеснена. Какво мислиш?” Понякога децата изпробват родителите си, като говорят за техен приятел, но всъщност имат предвид себе си. Внимавайте как ще реагирате в такава ситуация!

Ако подозирате или сте разбрали, че детето ви употребява наркотици

  • Не реагирайте веднага. Дайте си време, за да се успокоите и да обмислите случващото се. Родителите често реагират бурно, но това не помага. Не натяквайте и не изнасяйте лекции. Има опасност да избухне голям скандал, който ще ви отдалечи и ще навреди на взаимоотношенията ви.
  • Ако прибирайки се в къщи детето ви е под влиянието на наркотици, оставете го да си легне и говорете с него на следващия ден. Ядосването и караницата ще затворят вратата на комуникацията ви по въпроса.
  • Опитайте се да добиете цялостна представа какво се случва в живота на вашия син или дъщеря. Дайте им шанс сами да ви разкажат какво ги е подтикнало да посегнат към дрогата и как са се почувствали.
  • Не поставяйте поведението и личността на детето ви под общ знаменател. Естествено е да не одобрявате това, което прави, но трябва да му покажете, че го обичате и ви е грижа за състоянието му.
  • Важно е да кажете на вашия тийнейджър, че се притеснявате за него и имате съмнения, че употребява наркотици.
  • Припомнете кои са стойностните неща в живота ви, както и какво не бихте позволили в дома и семейството си. Това обаче може да крие опасности и зависи от възрастта на детето ви.  
    • При по-големите може да се стигне до изтъкване на факта, че са в правото си сами да избират какво да правят с живота си. Ако обаче не желаят да се откажат от дрогата, трябва да им кажете, че не могат да правят това у дома или да се прибират в такова състояние.
    • Някои родители поставят ултиматум на децата си – да спрат или да напуснат дома им. Ако решите да кажете това, бъдете сигурни, че наистина го искате и смятате да го направите. Имайте предвид обаче, че по този начин ще го поставите в доста трудно положение, а стресовите ситуации са много рискови при употребяващите опиати.
  • Разберете какви наркотици употребява  
    • Най-добрият начин да направите това е като директно питате детето ви – комуникацията е по-добро решение от „разследването”.
    • Ровенето в стаята и вещите му няма да ви доведе до истината – дори да намерите нещо, то може да е на някой приятел.
    • Не се превъплъщавайте в „наркополицай”, който неуморно издирва забранени вещества – пагубното влияние от загубата на доверие ще има много по-големи последици от ползата от откриването на нещо.
  • Обсъдете с детето си какви са последствията от това, което прави. Дайте му също възможност да ви каже как се чувства и какво получава според него от наркотиците. Не говорете само за здравето му, а и за това как ще се отрази употребата на опиати на отношенията му с приятели и роднини, както и на образованието и бъдещите му шансове за работа.
  • Може да се стигне до крайни ситуации, в които тийнейджърът е заловен с наркотици в училище или от полицията (в България от 2006 г. е легализирано притежанието на малко количество за лична употреба – т.нар. „еднократна доза”). Ако това се случи, окажете на детето си нужната морална подкрепа, но му дайте да разбере, че само ще носи отговорността за постъпките си. Нека понесе всички последствия, които му бъдат наложени.

Обсъдете темата за взаимното доверие. Вероятно самите вие ще имате усещането, че то е сериозно нарушено. Попитайте детето си какво мисли, че трябва да бъде направено и от двама ви, за да възстановите това толкова важно нещо.

Помнете, че проблемът с наркотиците не е единственият, при който ще ви се наложи да взимате трудни решения като родител. Ще има много ситуации, в които ще трябва да обмисляте своите и на детето си права и задължения. Не се притеснявайте да потърсите помощ. Не е нужно, а понякога е и невъзможно да се справите сами, така че ще е повече от полезно да поговорите с квалифициран в областта специалист.

Какво да направим при спешен случай

  • Ако детето ви (или негов приятел) е припаднало в дома ви и имате съмнения, че причината е злоупотреба с  наркотици или алкохол, веднага се обадете на телефоните на Спешна помощ – 112 или Бърза помощ – 150. Не се колебайте и не губете излишно време!
  • Ако искате да бъдете подготвени как да реагирате в случай на свръхдоза, позвънете на горещата инфолиния за наркотиците, където ще ви окажат съдействие – телефон 0888 99 18 66.

Не забравяйте!

  • Родители, които изслушват внимателно, отзивчиви и отворени за комуникация са и дават възможност за избор, а не само заповеди, помагат на младежите да изградят способност сами да взимат решения, които ще са в тяхна полза.
  • Изберете подходящ момент и се убедете, че знаете за какво става въпрос, когато искате да говорите с детето си за наркотици.
  • Скандалите, осъждането и критикуването не вършат работа, а само влошават ситуацията.
  • Поемете инициативата да говорите открито с тийнейджърите за наркотиците, включително за легализираните, които вероятно и вие употребявате – никотин, алкохол, някои лекарства.
  • Не преувеличавайте ситуацията – може да сте си направили грешни изводи, които да доведат до обратна реакция.
  • Не се притеснявайте да потърсите помощ. Трудно е да се справите с притесненията си сами.