„Някога преди години си мислех, че ще имаме деца. Просто знаех, че ще имаме. После дойде периодът, в който бях убедена, че никога няма да станем родители.“
Между тези две крайности преминава дългият път на Албена и Владимир към родителството. Път, белязан от положителни тестове за бременност, първа сърдечна дейност и последвали загуби. От надежда, която се появява отново, и от страх, че всеки щастлив миг може внезапно да бъде отнет.
Днес в дома им има три пораснали и напълно здрави деца – Мария-Виктория и близнаците Димира и Самуил. Те се смеят, правят бели, сърдят се и настояват всеки да получи цялото внимание на мама и татко. Обикновено семейно щастие, зад което стоят години изпитания, донорска яйцеклетка, силата на една непозната жена и хора, отказали да позволят на Албена и Владимир да изгубят надежда.
Загуба на бременност - най-тежката за една жена
Албена забременява, но губи бременностите си. Дори без медицинско обяснение тя усеща, че трябва да има причина. Семейството решава да потърси помощ и така се запознава с Вики и Мариела от фондация „Майки за донорството“. Те ги насочват към д-р Георги Стаменов в болница „Надежда“. Започва търсенето на отговори.
„Аз забременявах, но губих бременността и дори на мен ми беше ясно, че трябва да има причина за това. Заедно с д-р Стаменов започнахме да я търсим.“
Следват няколко опита. Те започват успешно, но бременностите приключват до десетата гестационна седмица. Причината най-накрая е открита и лекарите вече знаят какво трябва да направят. Междувременно обаче яйцеклетките на Албена са изгубили репродуктивния си потенциал.
Тя е на 39 години и е стигнала до предела на физическите и емоционалните си сили.
„Честно казано не можех отново да изживявам положителен тест за бременност, пулс, сърдечна дейност и загуба с тежки кръвоизливи, които допълнително ме сриваха, както емоционално, така и физически", споделя ни Албена.
Решението, което променя всичко
Една от възможностите пред двойката е донорска яйцеклетка. Вики и Мариела отново са до тях, за да им обяснят как протича процедурата и какви са шансовете. За Албена решението идва ясно и категорично:
„Разбрахме как стоят нещата и аз реших – действам. Нямам сили за повече. Искахме да имаме детенце.“
Нито тя, нито Владимир изпитват притеснения заради донорството. И двамата са живели в чужбина и са видели колко по-естествено се приема то извън България.
„Извън нашата страна хората отдават значение на това децата да са живи и здрави, на какво ще ги научат, как ще ги отгледат, ще могат ли да им дадат добро образование, а не как са заченати", категорична е майката.
Владимир също решава да подкрепи каузата. В знак на благодарност за получения шанс той става донор на сперматозоиди, за да помогне на друго семейство по неговия труден път към мечтаното дете.
Мария-Виктория – детето, кръстено на надеждата
Когато идва време за процедурата, Албена и Владимир възлагат огромни надежди. Тестът за бременност е положителен и така се ражда дъщеря им Мария-Виктория, която всички наричат Мави. Името ѝ не е избрано случайно – детето е кръстено на Мариела и Вики от „Майки за донорството“.
„С този жест искахме да им покажем, че ценим пътя, който изминахме заедно, защото те бяха до нас всеки ден, през цялото време. От първата ни крачка в болница „Надежда“, до раждането, та и след това", споделят родителите.
Бременността обаче далеч не е спокойна. Тя преминава в страх, многобройни прегледи, изследвания и медикаменти. Семейството не е от София, но Албена се премества в столицата, за да бъде непрекъснато наблюдавана от д-р Стаменов, д-р Димова и д-р Георгиев.
„Всеки ден беше страх. Всеки ден беше с надежда да мине и този ден.“
При трансфера са поставени два ембриона и в началото и двата се развиват. Единият обаче не оцелява. За Албена това е моментът, в който всички преживени загуби се връщат наведнъж. Тя се страхува, че ще изгуби и другото бебе. Но Мария-Виктория се ражда. А радостта не е само на родителите ѝ. Тя е споделена от фондацията, д-р Стаменов и целия екип на болницата – хората, с които семейството буквално живее ден след ден по време на трудната бременност.
На снимката Мария-Виктория е с д-р Стаменов и Мариела от фондация "Майки за донорството"
Шансът за още едно дете
Албена има останали ембриони, но непосредствено след раждането не мисли за нов инвитро опит. Д-р Стаменов обаче е на друго мнение. Той ѝ казва директно, че семейството няма много време и ако иска да се възползва от доброто състояние на матката си, трябва да помисли за следващ трансфер.
Преди това се налага да бъде решен друг здравословен проблем. По време на първата бременност Албена получава оплаквания, свързани с жлъчката. Специалистът я предупреждава, че при нова бременност може да се стигне до спешна операция. Затова жлъчката е отстранена предварително.
Почти година след раждането на Мави семейството отново събира смелост.
„Хубавото на донорската процедура е, че една процедура дава шанс за повече опити.“
След подготовката идва нов трансфер с два ембриона. Албена и Владимир са убедени, че този път всичко ще бъде наред. Но тестът е отрицателен.
„Защо? Как така? Нали вече всичко беше както трябва? Какво се обърка?“ - това са въпросите, които семейството си задава.
Неочакваният резултат връща двойката към най-тежките години. Двамата са готови да се откажат, въпреки че имат останали ембриони.
„Казахме си – ето, имаме едно детенце, спираме.“
„Разбрахме, че инвитрото не е точна наука“
Вики, Мариела и д-р Стаменов отново успяват да ги убедят да продължат. При следващия трансфер са поставени още два ембриона. Този път тестът е положителен.
„Разбрахме, че инвитрото не е точна наука", казват родителите.
Радостта върви редом със страха. Прегледите показват, че и двата ембриона се развиват. Албена очаква във всеки момент да се повтори преживяното при първата бременност и да остане само едното бебе. Но седмиците минават, а и двете деца продължават да растат.
Макар да очаква близнаци, тази бременност е по-лека за тялото ѝ. Проследяването е по-спокойно, а грижите за малката Мави поемат жените, на които е кръстена.
„Те казаха – ние ще помогнем. И го направиха. Гледаха мен и детето ни", споделя ни още Албена.
Две думи, които променят спокойствието: „ваза превия“
Тъкмо когато Албена започва да се отпуска, чува диагнозата „ваза превия“. Не знае какво означава, но усеща, че не звучи добре. За щастие близнаците са здрави. Състоянието обаче застрашава бременността и в 33-тата гестационна седмица се налага спешно секцио.
Димира и Самуил се раждат без усложнения, но прекарват около месец в кувьоз под грижите на екипа по неонатология в болница „Надежда“.
„Колкото и безпомощна да се чувствах, вярвах, че децата ми са в добри ръце.“
От страха, че никога няма да станат родители, до три детски гласа у дома
Снимката на новородените Самуил и Димира, облечени в народни носии, е обиколила интернет пространството и вероятно много хора познават бебетата от нея. Днес те са пораснали и наесен ще бъдат в първи клас. Сестра им Мария-Виктория ще е в четвърти клас. Албена и Владимир са благодарни, че имат три здрави деца, всяко от тях с различен и уникален характер и интереси. След годините на болка това е най-сладката семейна суматоха в дома на това българско семейство.
„Не вярвах на щастието да имаме едно детенце, а днес имаме три. Благодарение на каузата на фондация „Майки за донорството“, на една жена, която ни подари този шанс, като стана донор на яйцеклетки, без да ни познава, и благодарение на медицинските специалисти, нашият дом е пълен с детски смях и обич“, категорична е майката.
Разгледайте снимките в Галерията.
