Те никога не са мечтали за огромно семейство, но животът ги превръща в родители на цели 37 деца – пет биологични и 32 осиновени. Днес синовете и дъщерите им са на възраст между 10 и 47 години, а 14 от тях все още живеят под един покрив в дом, където ежедневието се крепи на желязна организация, споделени задължения и много обич.
Пол и Джийн Бригс от Западна Вирджиния сключват брак през 1976 година, пет години след като се запознават по време на летен лагер. И двамата знаят, че искат да имат деца, но никога не са уточнявали колко точно.
„Никога не сме говорили, че искаме огромно семейство. Не сме си поставяли за цел да стигнем до определена бройка. Просто поредица от събития продължаваше да води още деца при нас“, разказва пред PEOPLE 71-годишният Пол, който работи в сферата на информационните технологии.
През годините Пол и Джийн отглеждат 37 синове и дъщери – пет биологични и 32 осиновени от различни държави, включително и от България, Украйна, Гана, Русия и Мексико. Съпрузите дори не изключват възможността семейството им отново да се увеличи, макар че вече имат едно условие.
„Ако някой почука на вратата ми с дете… бих предпочела да не е бебе“, шегува се 69-годишната Джийн.
От едно осиновяване до семейство с 37 деца
Историята на многобройното семейство започва през 1985 г., когато Пол и Джийн осиновяват от Мексико сина си Ейбрахам. Момчето е било изоставено, има сериозно нарушено зрение и днес продължава да живее с родителите си.
След като отглеждат биологичните си деца, преди повече от 20 години съпрузите започват активно да осиновяват. По думите им във всяко решение ги води вярата.
Някои от осиновените деца са били изоставени или са имали тежко детство. Много от тях идват от проблемни семейства или са имали специфични медицински потребности.
Андрю от България
Когато двойката осиновява Андрю от България, той е на 5 години, незрящ и е претърпял травматично увреждане на мозъка. Днес той е на 22, но по време на първата им среща с него той тежи едва 7,5 килограма.
„Той бавно умираше от глад и дори не можеше да държи главата си изправена“, разказва Джийн през 2014 година пред BBC. „Но само след няколко месеца вече ходеше из дома ни.“
Днес 14 от децата все още живеят в семейния дом във Фолинг Уотърс, Западна Вирджиния. Къщата е с площ над 465 квадратни метра, но дори и в нея организацията е ключова, когато под един покрив живеят толкова много хора.
Всеки има своя задача
В дома на семейство Бригс домакинските задължения са обща отговорност. Всяко дете получава ежедневни и седмични задачи – от поставянето на салфетките на масата до помощта при поддържането на къщата.
Пазаруването също следва стриктен график, а две от по-големите деца се редуват като помощници на майка си. Джийн ръководи приготвянето на храната, докато останалите помагат с продуктите, подреждането на масата и почистването след вечеря.
Как издържат и въпитават толкова голямо семейство
Основният доход на семейството идва от заплатата на Пол и социалните придобивки, осигурени от работодателя му. Отскоро съпрузите получават и държавна помощ за три от децата си, които имат увреждания.
С течение на времето Пол и Джийн стават по-снизходителни към правилата за използване на мобилни телефони и часа за лягане, но продължават да държат на семейните ценности и дисциплината.
Децата продължават примера им
43-годишната им дъщеря Мери Кейт Джонсън си спомня вълнението, с което семейството посрещало всяко ново дете.
„Трябваше да свикваме с много неща, но усещането винаги беше положително. Толкова положително, че и аз пожелах да направя същото, когато пораснах“, разказва тя.
Днес Мери Кейт има 14 деца, четири от които са осиновени от Гана. Тя живее със съпруга си Кийт само на девет къщи разстояние от родителите си.
Историята на Дони Василева, която е осиновена на 3 месеца, но години по-късно открива биологичната си майка - гледайте във видеото.
