Синдромът на Аспергер е специфично неврологично състояние от семейството на аутистичния спектър. Счита се, че той се появява най-често в края на втората и през третата година на детето. Защо обаче при всяко мъниче се проявяват различен набор от симптомите му, няма точен отговор. Но има 10 признака, по които лесно можем да разпознаем наличието му:
1. Фиксиране вниманието върху една дейност
Много деца със синдром на Аспергер се увличат по определени интереси и занимания. Те обсебват вниманието на детето върху себе си толкова силно в продължение на часове. Ако забележите, че детето ви е склонно да се концентрира дълго време върху определен предмет (например върху една и съща играчка), и всеки опит да го откъснете от него среща неуспех, твърде вероятно е детето да има синдром на Аспергер.
2. "Синдром на малкия професор“
Обикновено синдромът на Аспергер най-лесно се разпознава чрез напредналите за възрастта на детето вербални умения. В повечето случаи обаче това явление се отнася само и единствено към определена сфера. Децата със синдром на Аспергер могат да говорят официално от обичайното за тяхната възраст, и в повечето случаи предпочитат да говорят с възрастни. Те демонстрират висока степен на интелигентност, която се характеризира с определени и специфични умения и таланти. Често такива малчугани изумяват околните със знанията си и способността да запаметяват с лекота. Това е и причината състоянието да се нарича още „синдром на малкия професор“.
Искрата – историята на една майка, отгледала гений >>
3. Затруднено четене и изразяване
Трудностите в общуването с обкръжаващия свят са друг ключов знак, подсказващ за наличието на синдрома на Аспергер. Тези деца изпитват затруднение при словесното изразяване на мисълта си, но не и нежелание да общуват (за разлика от децата аутисти). Според експертите такова дете по-трудно се учи, когато е в група, което обаче, в никакъв случай не го прави по-глупаво. Ето защо то изисква специален подход, индивидуално отношение и внимание от страна на специалист. В противен случай то лесно може да бъде изолирано от връстниците си.
