Людмила Костадинова е израснала в „Люлин“ 6, но от доста години в живее в „Захарна фабрика“, в апартамент, обитаван навремето от нейни роднини.
Ето защо през прозореца на партерното жилище Люси може да се наслаждава на розите, засадени от дядо й през 1973 г. по случай раждането на нейната леля (майката на Люси има три сестри).
„Майка и татко са се запознали на една екскурзия в Стрелча. Майка още е била в техникума, двамата имат 12 години разлика. Баща ми я е впечатлил със свиренето си на китара“ – разказа ни Люси.
Котаракът Софокъл е ветеран на цели 19 години!
През 2004 г. майката на Люси работи в световна верига за бързо хранене, която е един от спонсорите на олимпийските игри. При преминаването на огъня през България на път за Атина служителите на компанията участват в щафетата, а факлата остава за тях като скъп спомен.
„Обувките и дрехите са ми страст. Имам много, но винаги едно от двете не достига“ – споделя Люси, която има свой собствен онлайн магазин за дамски дрехи.
„Леопардовите обувки ги видях в гръцки сайт, но тогава нямаше възможност за купуване от България. Мой познат бе в Солун на почвика и го помолих да ми ги купи“ – разказва Люси, която носи 35-36 номер. Тя признава, че един мъж може да я впечатли много, ако й подари обувки.
Снимка от първото й ходене в Милано през 2016 г. „С най-добрата ми приятелка Маги ходим всяко лято в Милано. Много е горещо, но и много хубаво. Обичам Италия!“ – признава Люси. На същия кадър се виждат гребен и огледало от Истанбул, както и два сувенира от Маракеш, Мароко.
Люси много обича манго, а хладилникът е отрупан с магнитчета от различни пътувания.
4-годишната Люси с баща си Неделчо Костадинов, който е скулптор. Той е автор на наградите „Златен ритон“, връчвани за българско документално и анимационно кино.
Колекцията от лъжички на Люси. Една от тях има следната история. „С Маги пътувахме с влак от Милано до езерото Комо. Никой не ни провери и решихме да вземем втори влак до Швейцария. Не купихме билети, защото пътят е 10 минути и решихме да спестим някакви си пет евро. Разбира се, появи си кондуктор, та се наложи да се крием по тоалетните. Не носихме и паспорти, а Швейцария не е в ЕС“ – разказва ни Люси.
„Обичам да готвя. Обичам да меся и за Великден аз правих козунаците. Този кадър е от една наша тъжна традиция. Прадядо ми почина на 24 декември 2010 г. и всички бяха заети с погребението. Наложи се аз да направя баниците и питките и оттогава все аз ги правя“ – споделя Люси.
Още снимки можете да видите в галерията горе.
