Вълшебна Коледа – мисия възможна

Пак е Коледа. Въпреки всичките ми планове за ранна подготовка, отново всичко остана за последния момент. Утрото на 24-и ме сварва в шеметна обиколка на моловете за купуване на подаръци за семейството, близки и приятели. Напук на гръмките обещания за празнични намаления от витрините, цените са по-високи от всякога! Навсякъде е пълно с народ и с коли, а уж по телевизията казаха, че половината град вече се е изнесъл към провинцията!

Някак си се справих с подаръците и е време да помисля за празничната трапеза: готови сърми и чушки от топлата витрина на супермаркета. Ааа, пуснали са и содени питки с парички. Чудесно! И без друго няма време за месене. Значи сърми, чушки, питка с паричка, готова лютеница и пак готова туршия, чесън и вино, май станаха 7! Ето, спазихме традицията. И всичко е постно! Хм, ама мъжът ми не обича постно. Дали да не взема и някакъв салам? Ще си хапне след вечеря...

Масата за вечеря е украсена със светещи лампички и китайски коледни играчки. Едното дете превърта поредната игра на таблета, а другото се е затворило в стаята си. От телевизора се лее безумен ремикс на популярна коледна песен в изпълнение на Лейди Гага. Навън гърмят пиратки. Защо бе!? Нали още не е Нова година!

След вечеря половината от недокоснатата храна се озовава в боклука, а чиниите в миялната машина. Мъжът ми пита приключихме ли с традицията и може ли вече да си нареже салам. Утре е Коледа...“

**************

Чудя се кога точно и защо първият разказ се е превърнал във втория? И как това ни промени като  хора, като ценности, като народ? Защо Коледа от празник на семейството се превърна в празник на консюмеризма? Защо заменихме восъчните свещи с китайски дрънкулки, домашната храна с претоплена в микровълновата вечеря от магазина и хубавите коледарски песни с дрезгавия вой на Лейди Гага?

Да, знам, вече живеем в градове и не произвеждаме сами храната си, нямаме огнище, нито пък слама. Отделени сме от семействата си, а времето все не достига. Правим, каквото можем...

Но не правим достатъчно! Защото когато изгубим идентичността си, корените си, ритуалите си, се губим като народ. Губим се и като човеци. Дървото без корени, изсъхва. Там, където няма ритуали, има разпад.
А оправданието, че нямаме време да готвим, е празно извинение. Лаура Ескивел казва, че в кухнята няма изгубено време, там се връща изгубеното време. Винаги, когатo се храним, ние ядем време. Минутите, часовете, дните, годините, необходими на едно дърво да узрее и да даде плод, на едно вино да отлежи, на един житно зърно да се превърне в хляб. Времето в кухнята е свещено, а кога, ако не на Коледа, можем да си позволим да свещенодействаме?

Тази година подарете на любимия си човек онова, което най-много ще го зарадва – време с вас. Време, в което сте изцяло отдадени един на друг. Време, в което се прегръщате, докосвате, шепнете нежни думи, слушате коледна музика, гледате коледни филми, пиете чай от порцеланови чаши с изрисувани по тях снежинки, разхождате се вкъщи по пижами и меки домашни пантофи, не бързате за никъде, не си вдигате телефона, не си проверявате служебния имейл. Просто присъствате един за друг.

Тази година отделете време, за да приготвите за най-близките си приятели домашни подаръци – изрисувана на ръка картичка, декупаж върху чаша, домашни курабийки, красива торбичка с подбрани от вас коледни подправки или чай. Или директно им подарете време, като предложите да вземете за час-два малкото им детенце у дома, за да отидат на кино или просто да прекарат малко време сами.
Тази Коледа пригответе истинска домашна коледна трапеза. Месете обреден хляб и му вдъхнете душа. Напълнете изсушени чушки с дълго къкрил на бавен огън боб. Завийте зелеви сърми. Напишете сами късмети за коледната баница. Пригответе 5 или дори само 3 неща, но ги направете с любов. Храната, приготвена с любов, храни не само тялото – тя докосва душата!

Тази Коледа подарете време на себе си. Време, в което да останете сами с мислите си. Да се обърнете назад и да направите равносметка на отминалите месеци. Да си кажете: „Браво!“ за успехите, да благодарите за нещата, в които не сте успели, но сте научили ценни уроци. Време, в което да погледнете напред и да помислите какво искате да постигнете през идните месеци. После седнете и напишете красиво писмо до дядо Коледа. Разкажете на стареца-вълшебник за всички чудеса и прекрасни неща, които искате да ви се случат през новата година. И запечатайте писмото с вяра. Защото когато вярваме, се случват чудеса!