Ако се вълнувате от живота в Далечни Изток, книгата "Животът в Южна Корея" на Су Ким ще ви покаже истинската същност на корейската култура, ще ви запознае с корейския начин на живот във всички негови форми и ще ви разкрие начина, по който местните хора се забавляват и с кого обичат да го правят. В книгата подробно са представени важните центрове на корейската култура и дизайнерските хъбове, за да може по-добре да се обясни неочакваният за мнозина бум на южнокорейското кино, уникалното отношение на феновете към техните идоли, разнообразието на модната сцена и още множество аспекти от това, което е тази страна днес.

Кимчи - тайната за дълголетие на жените в Южна Корея

Ако сте любопитни как корейците излизат на среща, къде може да се седне вечер в Сеул, какъв е местният етикет по време на хранене, какво представлява нунчи – корейското изкуство да се създава емоционален комфорт на другите, тази книга ще бъде ваш незаменим пътеводител към сърцата и душите на хората в Корея.

"Животът в Южна Корея" съвсем непринудено и обективно представя навиците, обичаите и народопсихологията на съвременните корейци в паралел със западноевропейската и американската култура. Самата Су Ким пише пътеписи в отдела за пътешествия и туризъм на "Дейли Телеграф" и произхожда от корейско семейство, емигрирало в САЩ през 70-те години на 20 век – затова точно тези паралели и нейни анализи са много ценни и придават автентичност на разказа.

"Животът в Южна Корея" не е традиционен пътеводител къде да отидете и какво да правите, ако посетите Южна Корея, макар че може да ви даде много добри идеи каква храна да опитате, как да се ориентирате в корейското меню, на какво да обърнете внимание в постройките ханок по улиците или в дрехите на корейците. Това е пътеводител в съвременната корейска култура и ежедневие, потапя ни в корейската среда и десетки любопитни факти, дава обяснение за бързото развитие на Южна Корея в последните 40 години, представя ни усещането да си кореец и как биха постъпили те в определени ситуации, отговаря на въпроса кой е ключът към успеха в технологиите и автомобилната им индустрия – иновациите и предизвикателствата. 

"Ще се опитам да ви обясня също и характера и същността на южнокорейците – как постъпват и общуват помежду си и спрямо другите. Ще направя и внимателна дисекция на ежедневния им живот – от семейните привички, традициите и културните норми на поведение, за да стигнем до значението, което семейството, приятелствата, романтичните срещи и бракът имат за функционирането на южнокорейското общество", споделя Су Ким в началото на книгата си. 

Южна Корея успя да създаде филма на годината, кога България ще се добере поне до номинация

В "Животът в Южна Корея" важно място, разбира се, заемат исторически теми като формиране на корейската национална идентичност, развитие на културата и изкуството, японската окупация, идеологиите на Севера и Юга, религиите. Колкото до препоръките кои местности и градове да посетите, ако се озовете на Корейския полуостров, далеч не се изчерпват само със Сеул и Пусан, а ще научите още за остров Чеджу, за Инчон, Кьонгджу – люлката на корейската културна трация, Андонг – духовното средище на Корея, и още много други местности. Особено голямо внимание е обърнато на семейния живот с корейски стил и защо семейството за корейското общество е всичко. Понятия като безусловна преданост, почит и дълг по отношение на най-близките са силно залегнати в конфуцианските традиции на страната.

"Едва ли има друга човешка общност като корейската, където максимата "Кръвта вода не става" да отеква така надълбоко в съзнанието на хората", анализира Су Ким.   

Макар да се приема за консервативно и далеч от предприемаческия дух на Западна Европа и САЩ, връзката между образованието и успехите в живота продължава да бъде основен стимул за човешкото поведение в системата от ценности на корейската култура. Изпитите и днес имат важно значение и са пътят към по-добро образование и по-успешна кариера. Учениците в Южна Корея често са натоварени с училищна и извънучилищна подготовка до 22 ч. вечерта, почти не разполагат със свободно време. Заради тежките изпити възниква и суеверието, когато имат изпити, ученици и студенти да ядат йот, вид корейски лепкав карамел, за да им се "залепят" знанията и късметът. Освен това избягват "хлъзгави" храни като супа от водорасли, за да не им се изплъзне щастието.

2030 г.: Продължителността на живота за жените ще надхвърли 90 години

"Животът в Южна Корея" разказва също за възникването на корейския език, представя някои често използвани изрази и поговорки и какъв е смисълът им, какво представлява корейският флаг и какво символизира, как самите корейци възприемат себе си – "в рамките на полуострова южнокорейците смятат себе си за по-напредничави от севернокорейците по отношение на мисленето и начина на живот. Но в днешно време това не води до някаква задължителна омраза към съседите от Севера", отбелязва Су Ким. 

Необичаен факт в корейската култура е зачитането не на рождения ден, а деня на зачеването. Така че когато кореец спомене на колко е години, трябва да извадите една, за да разберете действителната му възраст. 

Ако сте последователи на популярните напоследък скандинавски и датски течения за щастлив и спокоен живот като хюга, люка, сису и други, то корейците следват нунчи – изкуството да се преценява точно ситуацията и заобикалящата ни действителност въз основа на интуицията и сетивата ни. Ако владеете бързо нунчи, то вие сте много добре адаптивни в редица житейски ситуации и умеете да извличате полза. Но акцентът на нунчи далеч не е така прагматичен, дори напротив – целта е адекватно тълкуване на ситуацията, за да се създава емоционален комфорт на другите.

BTS - пътят до световния успех и любопитни факти за 7-те момчета от южнокорейската група

Наред със сериозните теми като политика, индустрия, религия, "Животът в Южна Корея" акцентира на кей-поп културата (особено на младежката BTS група, която през 2018 г. бе включена в класацията на сп. "Тайм" за 100-те най-влиятелни личности в света), на 10-те най-възхитителни корейци от киното, телевизията, спорта и модата. Особено голямо внимание Су Ким отделя на корейската сватба и традициите свързани с нея, съпружеския живот, най-почитаните празници през годината и в живота на корейците, както и на някои странни привички: например да не подарявате на любимия/-ата обувки, за да не избяга от вас; не го гощавайте с пилешки крилца, за да не отлети от вас и да се залюби с друга; не изписвайте с червено името на жив човек (в миналото така са се изписвали имената на починалите).   

Книгата споделя и някои факти, които със сигурност ще ви изненадат: на риболова като едно от любимите хобита на мъжете съперничи... голфът! Този спорт се появява в Корея още в края на 19 век, а днес е една от трите най-големи страни като пазарен дял в областта на голфа (наред с Япония и САЩ). Съперник на играта шах пък е старинната игра Бадук, която е най-древната настолна игра отпреди 3000 години. Според легендата съдбата на Тибет е била решена чрез игра на бадук, когато будистки владетел предложил на своя противник да решат спора си на игралната маса, за да не се води битка и да се пролива човешка кръв. Според друга легенда играта била измислена от първия император на Китай, за да помогне за умственото развитие на не особено схватливия си син. Прилича на шаха по играта с бели и черни камъчета и редуването на двама играчи, но по стратегическа сложност се равнява и дори го надминава – напрежението е като за четири игри на шах върху една дъска. 

Накрая ще ви изкушим още малко – освен че Южна Корея е известна като страната с една от най-древните култури и население над 52 млн души, тя е и страната на най-вкусните оризови кексчета, на най-ревнивите фенове към идолите, на най-пищното празнуване на 14 февруари – където червените сърца не се възприемат за кичозни, колкото и да са големи и по много, а корейците винаги имат някакъв цветен акцент по дрехите си, който ние туристите възприемаме като "сладурски". Безспорно "Животът в Южна Корея" е вашият най-сигурен и правдив пътеводител към сърцата и душите на хората в Корея.

Су Ким е автор на пътеписи и от близо десет години редактор в често награждавания отдел за пътешествия и туризъм на лондонския вестник "Дейли Телеграф", за който тя отразява последните тенденции в световния туризъм. Израснала в традиционно корейско семейство, емигрирало в САЩ през 70-те години на миналия век, тя е специалист по въпросите на Южна Корея и внучка на заслужил ветеран от движението за корейска независимост, който има големи заслуги за успешното развитие на тази забележителна страна. Санг Су Ким е професионален фотограф от Сеул с над 83 000 последователи в Инстаграм. Тя обикаля света и запечатва с фотоапарата си своите впечатления, опитвайки се максимално точно да улови характера на всяка поредна дестинация и на хората, които живеят там.

Прочетете избрани откъси от "Животът в Южна Корея", която излиза от издателство "Книгомания". >>>

 

Как корейците излизат на среща

Обикновено това става в резултат на предварителна организация (макар и невинаги).

За корейската култура е нещо обичайно да се разчита на приятели и на семейството за намиране на потенциален партньор (партньорка). Да се обърнеш директно към някого, особено към напълно непознато момче или момиче, и да го поканишна среща, е голяма рядкост, макар че не може да се каже, че е напълно невъзможно.

Общо взето, излизането на срещи тук започва на доста по-късна възраст, отколкото на Запад, където и момчетата, и момичетата понякога още в гимназията създават сериозни и трайни отношения. Но както стана дума в предишната глава, корейската гимназиална степен на образование е доста стресираща заради подготовката за прием в университета, така че на младежите реално не им остава време за гаджета, а и изобщо за каквото и да е лично време. Допълнително родителите в Корея обикновено не разрешават на децата си да ходят на срещи, преди да започнат да следват.

В корейския език има термин согетинг (소개팅), който представлява съчетание между корейската дума за "представям" или "запознавам" и окончанието на английската дума "мийтинг" (среща). С този термин се обозначават срещите на хора, които до този момент не са се познавали, по инициатива на техни приятели, колеги или близки, и това е обичаен начин за откриване на любовта при младото поколение корейци.

Студентите предпочитат друг тип срещи "на сляпо", наричани директно с английската дума "мийтинг" (미팅), в които участват група момичета и момчета, които не се познават. Често пъти такива срещи се осъществяват в някое кафене, където ще видите момичетата седнали от едната страна на масата, а същият брой момчета седят срещу тях отдругата страна. В хода на срещата се очаква някои от тях да се оформят като двойки.

Има, разбира се, и хора, които срещат романтичната си половинка случайно, но организираните срещи между непознати са най-честата практика. Защото те добре подхождат на консервативния характер на много от традиционно настроените корейци, които често са срамежливи и нерешителни, когато става дума за срещи с другия пол. За по-неопитните момчета и момичета този вид срещи елиминира напрежението и неудобството да направят първата крачка в разкриване на своя интерес към човека насреща. Защото самото уреждане на подобна среща означава, че участниците в нея са заинтересовани от романтично продължение на установенитетам отношения, така че отпадат всякакви съмнения и притеснения за това дали и другият по принцип има подобни намерения.

Съществува и по-формален тип уговорки като матсон (맞선), които се подготвятот специални посредници (сватовници). Корейските телевизионни сериали често включват сцени с родители от богати семейства, които използват такива посредници, за да намерят подходяща партия за своя син или дъщеря. Някои млади хора нямат нищо против този вид сватосвания, които могат евентуално да доведат и до брак – след не много продължителен период от време, необходим на двамата да се опознаят достатъчно добре. Много от тези матсон срещи и уговорени по този начин бракове се случват, защото родителите са ги желали дори повече от самите млади. Това като че ли се случва по-често при останали незадомени синове и дъщери в по-напреднала възраст. Много родители с такива деца са по-склонни да настояват потомците им да опитат с матсон. По принцип браковете, сключени по този метод, са характерни и изобщо за по-старите поколения корейци.

 

Забранено и обичайно, когато си на среща

Корейците изглеждат старомодни и в това отношение, така че що се отнася до плащането на сметката в заведение по време на среща се очаква мъжът да бъде този, който ще се погрижи, поне на първите няколко срещи. Но след като двамата се опознаят достатъчно, те обикновено започват да се редуват в този вид разходи или пък въвеждат някаква друга система на уреждане на тези въпроси, която им се стори най-подходящ.

И до днес обаче сред по-старите поколения корейци се смята за табу двамата млади да живеят или да спят заедно преди сватбата. Макар това да не е съвсемне познато като практика в съвременното корейско общество – и, естествено, да естанало по-популярно напоследък – все още усещането за табу и за срам от случващото се е характерно за по-традиционно настроените корейци.

Повечето корейски родители биха ахнали или поне видимо ще покажат неодобрението си, ако разберат, че това се случва на техните деца или на други хора. Същото се отнася и до раждането на деца преди сключването на брак. По-старото поколение корейци са убедени, че само двама души, свързани един с друг чрез брачната церемония, би трябвало да живеят заедно. Западната концепция "опитай, преди да купиш", която стои зад т.нар. съжителство без брак като пробен период за бъдещите отношения между двамата партньори, не съществува изобщо в корейската култура. И днес по отношение на сексуалните отношения като цяло и особено преди брака по традиция се запазва известна свенливост и консерватизъм. В страната рядко ще видите твърде горещи целувки и показно интимничене между момчетата и момичетата на публично място. Това се смята за особено вулгарно да се демонстрира пред очите на възрастни хора. Затова публичните прояви на привличане между младите се ограничават до държане на ръцете и плахи целувки по бузите или устните.

Среща с родителите на партньора е на дневен ред само ако отношенията са в много напреднала фаза и въпросът за брак предстои да бъде поставен за обсъждане. Това, което често може да се види в западните филми, където момчето се отбива да каже "Здрасти" на родителите, когато минава да вземе момичето или когато го връща от среща, не се случва много често в корейска среда. Обичайната практика е посещение при едните и при другите родители за формално представяне на приятеля, съответно на приятелката, и за запознаване с неговите най-близки.

 

Идеалната двойка

Макар да избягват страстните целувки на публично място, корейските двойкисъщо са любвеобилни и показват чувствата си, но по различен начин. Затова не е рядкост тук да видите двойки с еднакви тениски (커플티, тениски за двойки) или сдруги еднакви елементи от облеклото – от пуловери до якета или съвсем дребни аксесоари като еднаквите ключодържатели. Еднаквите блузи са характерни за корейците по време на техния меден месец, който те често прекарват на класическото за нацията място – остров Чеджу.

Еднаквите дрехи са един от начините да се обозначиш като двойка, но по-важен е стремежът да изглеждате сладки заедно. Корейската култура на поведение на влюбените двойки проявява своята експресивност по много сладък (някой би казал сладникав) начин и еднаквите елементи от облеклото са напълно в стила на тази "сладкост".

Тъй като корейците по принцип са доста консервативни по отношение на външната изява на любовните отношения, за тях носенето на еднакви дрехи е достатъчно красноречив, без да бъде прекалено провокативен, начин да покажат на другите, че са влюбени и че чувствата им са дълбоки и взаимни.

 

Юбилеи

Стоте и хилядата дни (от запознанството) са големи празници за корейскитевлюбени двойки. 100-ният ден е много важен, защото неговото отбелязване означава, че двамата вече са сериозна или "официална" двойка. Мнозина са склоннина големи и щедри жестове по този повод – и публични, и в личното пространство.

Един пример за такива жестове са множеството любовни катинарчета, закаченикрай кулата "Намсан" в Сеул, подобно на обичая да се закачат такива на някои отмостовете в Париж, както и на други известни места по света.

За 100-ния ден от запознанството не е необичайно момичето да получи с доставкабукет от 100 рози или на някакво голямо открито пространство с розов цвят да бъде изписано името му или някакво романтично послание. Друг вариант е нареждането на множество запалени свещи на земята, които очертават гигантско сърце. За външния свят това може да изглежда прекалено неловко и смущаващо, но така стоят тук нещата с влюбените двойки. За корейците нищо не може да се смята за прекаленоили кичозно, щом става дума за отбелязване на такъв юбилей. Затова отчаяните романтици могат да са спокойни, че в тези случаи всякакво изхвърляне им е позволено.

Корейската сватба

В цялата корейска история бракосъчетанията винаги са били и си остават едниот най-важните и свещени повратни моменти в живота. След като е взето решението за брак, родителите на мъжа и на жената се срещат и това също е много важен момент в поредицата от събития. Неговата изключителност се дължи на факта, че корейците не разглеждат брака просто като свързването на двама души в съюз, но и като обединяването на две семейства, което обяснява защо одобрението на едните и другите родители е от такова голямо значение. Множество традиционно настроени корейци от старото поколение, каквато е имайка ми, казват: "Трябва да се свържеш в брак с някой от твоята черга (су-джун)" – някой, който е от същата среда, финансово положение, обществени позиции и т.н.

Поради това и много корейци от по-старите поколения предпочитат децата им да сключат брак с корейци. Но днес срещите и браковете с представители на други раси са все по-често явление. Навлизането на западната култура в корейското общество направи родителите в ХХІ в. по-толерантни по въпросите на смесените бракове в сравнение с преди.

По-често мъжът предлага на жената брак, а не обратното. След това двойките обикновено отиват при родителите си, за да им съобщят намерението си да се оженят и да поискат тяхното разрешение и благословия. Но както казах по-рано, има идвойки, които се женят, въпреки че родителите им не одобряват връзката им.

В Корея периодът на годежите трае сравнително по-кратко, отколкото на Запад, където може да продължи и повече от година. Тъй като времето между годежа и сватбата не е продължителен, затова и годежните тържества тук не са нещо обичайно, а двойките пестят парите си, които ще им трябват за сватбения ден. Богатите семейства въпреки това организират и годежни церемонии и партита. В Корея сватбите могат да бъдат планирани и организирани за сравнително кратко време. Много отсватбените зали предлагат пакетни услуги, които включват всичко необходимо за тържеството – от цветята до фотографите и т.н. Затова и по-продължителен периодна годежа, за да има време да бъде организирана сватбата, не се налага.

По време на сватбената церемония младоженците си разменят пръстени, като подаряването на годежен пръстен на жената преди – при годежа, не е част от корейската традиция. С усилване на западното културно влияние обаче някои двойки днес си подаряват и годежни пръстени. Други пък слагат специален вид пръстени "за двойки" много преди да са се оженили – например от 100-ния ден на запознанството си, с което искат да покажат, че са заедно, с което годежният пръстен става излишен.

Продължи да четеш