„- Тате, тате, какво е Хемингуей?
- Амиии, way е път, значи сигурно е пътят на Хеминг, ама кой е тоя Хеминг, не знам.”
Цитирам ви не виц, а подслушан разговор в ресторант „Хемингуей” в Пловдив. Колко е хубаво, че хората знаят английски език. И колко отчайващо, че не са наясно кой е Хемингуей. Преди 20-ина години беше обратното. Не поставям нищо на кантар, но се убедих, че сигурно Тома Марков е прав да пуска стръвта за модерното четене – белким някой се хване на тая въдица и разлисти. Е, не е толкова страшна картинката, казват повечето личности, разпитани от „Жената днес” за книгите на своя живот, и разкриват дълбоките си страсти покрай този, покрай онзи роман.
Единствено Валери Петров не отговори. Но това бе най-милият отказ, който някоя жена днес би могла да получи: „Простете, но не мога да изброя всички книги, които са ме разтърсили и променили. Едни са те в детинството, други – в младежката ми обърканост, трети – в съзряването, четвърти - в зрелостта – лавини от книги и всички имат специално място в сърцето ми. Простете”, каза големият поет и преводач.
Понякога книгите са цяла вселена, понякога - бездна, а аз ги възприемам като химикалки - всяка от тях ми помага да пиша и доукрасявам своята лична легенда. Тя почна с приключенията на „Пипи Дългото Чорапче “, „Том Сойер“, „Хъкълбери Фин “, „101 далматинци “, „Тримата мускетари“, „Граф Монте Кристо“ и „Добрият войник Швейк“. Тръгна „ПО ПЪТЯ” на Джак Керуак, мина през “ПАРАГРАФ 22” на Джоузеф Хелър и през ВСИЧКО, написано от Кърт Вонегът, Лилиан Хелман, Ървинг Стоун, Труман Капоти, Жоржи Амаду. Сега и завинаги ще бъда зависима от „ПОСЛЕДНА ЛЮБОВ” и „ХУДОЖНИКЪТ” на Уилям Уортън, от „НЮЙОРКСКА ТРИЛОГИЯ” и „ЛУНЕН ДВОРЕЦ” на Пол Остър. Зависимостта ми към четенето е пълна. Не подбирам дори кримките, с които преглъщам по-лесно „КОСМОСЪТ” на Карл Сейгън и „ВСЕЛЕНАТА КАТО ОРЕХОВА ЧЕРУПКА” на Стивън Хокинг.
Не, не искам да ви разбия с ерудиция, искам само да ви зарибя, да ви направя зависими. Защото, сигурна съм, че тази зависимост – от четенето, за разлика от всяка друга винаги има щастлив край. Ако не вярвате на мен, вижте какво казват други зависими.
Очаквайте останалите текстове посветени на четенето от страниците на „Жената днес”.
