Ако сте жена и в момента носите панталони, то за това трябва да благодарите именно на Амелия Дженкс Блумър. Макар че тя не е измислила тогавашните викториански блумър панталони, те стават известни под нейното име, защото тя адвокатства за носенето им от жени, пише за тяхното носене и самата тя ги носи във времена, когато не било прието жените да носят нещо различно от пола или рокля. Панталоните блумър били широки около коляното и се стеснявали силно в глезените.
Родена през 1818 година тя се бори за правата на жените за това да имат право да се обличат удобно и практично. Тя е доказателство, че модата не само променя живота, но също и историята.
Блумър предпочитала удобството и практичността, и по този показател изпреварила времето и модата по всички параграфи. Смятала, че е много по-удобно да караш велосипед с панталони, скрити под полата.
„Костюмът на жената трябва да бъдe подходящ за нейните желания и потребности. Той трябва да осигурява нейното здраве, комфорт и да е полезен, а освен това и да се грижи за нейния отличен външен вид.”
„Не е правилно да се казва, че е вън от възможностите на жената да твори закони, защото ако това беше така, то тогава би било извън нейните възможности да им се подчинява.”
„Човешкият ум трябва да бъде активен и размишленията, които идват от сърцето на жената, трябва да намерят отдушник по някакъв начин, а ако градината на ума вместо да бъде стимулирана, така че тя да дава богата реколта от плодове и цветя, бъде изоставена и неподхранвана, то няма да е изненадващо, че тя дава плевели, тръни и бодили.”
„Въпреки че жената е майка на човешкия род, мъжът със странно извращение е произнесъл максимата, че характерът на тази майка има минимално или никакво значение, както и че няма значение дали подобрява образованието и културата си.”
„Не се чувствам повече мъж сега, отколкото преди, когато носех дълги поли, с изключение на това, че се наслаждавам на повече свобода и чупя оковите като мъж.”
„Същата сила, която освободи роба от робското му бъдеще, допринесе за еманципацията на жените, както и направи жената равна по сила и господство, както е била в самото начало.”
„Мъжът ни представлява, законодателства и за нас, а сега дори се чувства отговорен за нас! Колко мило от негова страна и каква тежест вдига от нашите рамене! Ние повече няма да сме отговорни пред законите на Бог или човека, вече няма да подлежим на наказание, ако ги нарушим.”
