Райна Караянева празнува рожден ден и както признава – „с приключването на 33 години и навършването на 34 започва нов живот”. Честита да е! Красивата бивша моделка и телевизионерка, а напоследък актриса и продуцент, не си пада много по купоните за личния си празник, за което разказва с усмивка. Съсредоточила се е върху филмовата си кариера, както и върху работата си като координатор между български пациенти и турски лекари. Относно първото, въпреки че вече не е половинка на актьора Башар Рахал, общите им проекти в киното продължават. А предстоящото откриване на медицински хъб в столицата, с което усилено се занимава, е плод на желанието й да помага на хората, защото е извървяла дълъг и неприятен път заради грешка, която е направила в младостта си. Пловдивчанката споделя и истинските си емоции за годините, когато е била на модния подиум. Разказва и за приключването на следването си по журналистика – специалност, която винаги е смятала за свое призвание. Тя говори с любов за родителите си и за сина си Антоний.
Райна, как ще празнуваш рождения си ден?
За първи път от много години ще празнувам с родителите си. Все се случваше така, че на 26 юли не бях в България. По-скоро аз се стараех да не съм тук. И тази година трябваше да съм в Измир по работа, но отложих с един ден пътуването, за да бъда със семейството си. Дори и по този начин не съм отбелязвала празника си от дълго време.
Защо?
Винаги съм имала някакъв ужас от момента, в който ме питат какво искам за рождения си ден. Като един истински представител на зодия Лъв, обожавам подаръци, но винаги съм изпитвала някакво тежко неудобство от този въпрос, както и от организацията на събиране. Някак си парченцата от пъзела ми не се напасваха в последните години и не знаех как да отбележа деня, така че хем на мен, хем на близките ми да им е приятно. Затова и свързвах рождените си дни с някакъв дискомфорт, естествено и с тежки жеги – все пак съм родена в Пловдив, а през юли там е страшно топло (смее се). Хубавото е, че много бързо забравям лоши моменти. Не си позволявам някакви стари спомени или случки да ми влияят на днешния или на утрешен ден, а и пъзелът започна да се нарежда.
Имала ли си хубави детски купони?
Хубави със сигурност съм имала, но най-запомнящ се е рожденият ми ден, когато ставах на 8, може би точно защото купонът не се състоя. Счупих крака си в Пловдив и партито в София пропадна, а бях планувала да поканя момчето, което си харесвах тогава… провалена любов (усмихва се). А първият и последен, запомнящ се рожден ден, който отбелязах с голям купон, е от времето, когато още бях ученичка във Френската гимназия. Тогава празнувах в апартамента на майка ми и баща ми, който е на последния етаж. Празникът завърши на покрива, защото някои гости се бяха качили на него. Беше много тежък рожден ден и оттогава не празнувам в големи компании. Много е ангажиращо ти да обръщаш внимание на други хора на празника си, вместо те на теб, че и да ги сваляш от покривите (смее се)!
А какво е лятото ти, освен горещо?
За мен това е най-интензивното лято и в личен, и в професионален план, което някога съм имала. От този рожден ден започва нова ера за мен. Бях решила, че ще доживея само до 33 години, а сега ставам на 34. Но под някаква форма, наистина съм била права. Не знам как да го обясня, но усещането е, че започвам нов живот. От детските си години не съм се чувствала по-жива!
Досега успя ли да си починеш някъде?
По-скоро съчетавах почивката и работата, и пак ми предстоят такъв тип пътувания, защото постоянно работя с лекари от болници в Турция. Извършвам координаторски дейности между български пациенти и турски специалисти. Затова и често ми се налага да пътувам до южната ни съседка. В края на лятото ми предстои откриването на медицински хъб, а това е свързано с много работа. Досега бях полезна на малък кръг от хора и то главно за операции на носа при доктора, който оправи моя проблем - Серджан Гьоде. Всъщност покрай приятелството ми с него и контактите с други специалисти в Турция, се роди идеята за хъб, който да обгръща широк спектър от интервенции.
Значи тази твоя дейност е свързана с операциите на носа, през които си преминала?
Да, разбира се! Именно заради моя горчив опит исках да съм от полза на други хора, за да не минават по този път. Неуспешните ми операции на носа много деформираха различни аспекти от живота ми. Първата я направих тайно от родителите ми, след като няколко пъти носът ми беше чупен. Играех в отбора по футбол и баскетбол и изобщо не спадах към кротките суетни млади дами. Бях на 17 години, когато направих операцията. Това е възраст, в която този орган дори не е завършил развитието си, а и не попаднах на правилния специалист. Впоследствие се отключиха множество здравословни проблеми, дори не говоря за психическата и емоционална страна. Преминах през 13 операции, като 10 от тях са правени в България, а последните 3 – в Турция. Истината е, че тези интервенции никога не са били болезнени, но възстановителният период е натоварващ, както за самия пациент, така и за най-близките му, ако нещата не са направени както трябва. Искрено се надявам, че повече няма да ми се налагат никакви пластични интервенции.
Много се дразня, когато прочета, че съм „тунингована”, защото сводобно споделям, че имам 13 операции на носа. Но те се наложиха, защото първата не беше сполучлива и попадах на „чудесни специалисти” и то многократно, а не защото имам много свободно време и се чудя какво да си направя по лицето. Реално и заради преживяното исках да създам този хъб – за да помагам на хората, като ги свързвам със специалисти, на които вярвам и съм проверила. А и смея да твърдя, че вече много добре разбирам от това, за съжаление (усмихва се)... В този хъб няма да се консултират единствено пациенти за естетически корекции, но и такива, които имат здравословни проблеми. В годините на първите ми операции наистина липсваше информация, мнения от предишни пациенти, споделен опит и това доведе до множество грешки при мен. Знам за много други жени, които са си изпатили, доверявайки се на хирурзи на сляпо. Естествено след това никой не поема отговорност за грешките си. Надявам се с този хъб да помогна на други хора да изберат правилния за тях специалист и да знаят, че не са сами по пътя.
С координацията на медицинския хъб ли основно ще се занимаваш?
Не. Основна си остава филмовата ми дейност и журналистиката. През есента на голям екран ще излязат и две ленти, в които имам актьорско и продуценстко участие. „Аферата Пикасо” е комедиен трилър и дебютен пълнометражен проект на режисьора Ян Янев. Другият филм е романтичен, с танцова тематика и с работно заглавие „Пулсът на танца”, като сме решии зрителите да участват в избора на финалното му заглавие. Той е на Георги Костов, със сценарист и продуцент Георг Киряков.
В какви отношения останахте с Башар Рахал?
С него поехме в различни лични посоки, но до голяма степен дължа връзката ми с филмовата индустрия и най-вече с продуцентсвото на него. Научил ме е на много неща и имаме общи проекти, които се надявам да се осъществят. През последните години киното измести фокуса от голямата ми страст – журналистиката, но опитът, който добих, е безценен и затова съм му безкрайно благодарна!
Как расте синът ти Антоний?
Той е на 9 години и е в училище с интензивно изучаване на френски, защото като възпитаничка на Френската гимназия много държах и синът ми да научи този език. Любопитен е, много внимателен и етичен, винаги мисли как да не нарани някого, но покрай мен е много динамично. Опитвам се да си казвам, че животът му е интересен, а не объркан, че един ден ще има истории за разказване, надявам се с усмивка за спомените (усмихва се). Синът ми живее предимно с мен, но ходи и при баща си, с когото имаме прекрасни отношения. Той самият също ще бъде част от празника ми днес. Благодарение на моите родители Тото израсна толкова възпитан и буден. Наистина много ми помагат с него и са ми голяма опора, затова и на този мой рожден ден ще им отдам заслужената почит, като го прекарам с тях и с мъжа до мен.
Би ли споделила и за годините, в които си била модел?
С голямо удоволствие ще разкажа защо не понасям моделството (смее се)! Наистина прекалено много обичам да пътувам, а във времето, когато бях модел, тези пътувания не бяха моите. Трудно вирея в такива среди. Домошар съм, а това да живееш с пет момичета в един апартамент не ми допадаше. И реално заради това приключих с изявите си като модел. Върнах се от Китай, където имах ангажименти през 2013 г., и през 2014 г. родих Тото. Така че късно започнах с моделството – на 18 г. и рано свърших с него – на 23 (усмихва се). Дало ми е много като различен опит, но според мен, ако човек не спре навреме, този бранш започва да взима.
Какво ти предстои до края на лятото?
Много работни ангажименти, свързани с хъба. Тъй като става дума за здравето на хората, искам всичко да е изпипано до последния детайл, да имам пълно доверие на специалистите, с които ще работим. Завършвам сценарий за пълнометражен филм, който трябва да се снима зимата и, естествено – оставила съм си малко изпити по журналистика за разкош...
Е, море няма ли да включиш между ангажиментите?
Напоследък хич не съм по морето. Едно време много обичах да се пържа на пясъка, но сега да съм в планината ме зарежда истински. Според хюман дизайна, на който доста се доверявам, съм родена да вирея в планините, което с времето усещам, че е точно така.
