Симон Вейл е фигура, чийто живот и кариера са белязани от изключителна смелост и непреклоност. Тя преживява една от най-мрачните епохи в човешката история и успява да изгради кариера, която променя живота на милиони хора и оставя дълбок отпечатък в европейската и световната политика.
Юрист, политик и феминистка, Симон Вейл е символ на неуморна борба за права и справедливост. Като министър на здравеопазването на Франция между 1974 и 1979 година, тя прокарва революционния закон за легализиране на абортите, известен като „Закон Вейл“, който подобрява живота на милиони жени и затвърждава името ѝ в историята.
През 1979 година Вейл става първата жена председател на Европейския парламент, заемайки поста в първия пряко избран парламент в историята на Европейския съюз. Тя е не само уважавана във Франция, но и вдъхновение за цяла Европа, благодарение на неуморните си усилия за съхраняване на паметта на жертвите на Холокоста и утвърждаването на европейските ценности и единство.
-
Свят 5 мин.Никога не е късно за любов - Моника Белучи и Тим Бъртън го доказват (СНИМКИ) -
Съдържание от партньори 5 мин.Ноемврийска наслада… или с други думи – „Божоле“ -
Лайфстайл 3 мин.Ричард Гиър от години носи една и съща гривна с мъниста - ето каква е символиката й (СНИМКИ) -
Семейство 6 мин.Имат тежка ръка, с която удрят до кръв, но могат и да... галят! -
Свят 4 мин.Меган Маркъл и Виктория Бекъм вече не си говорят (СНИМКИ)
-
Свят 5 мин.Никога не е късно за любов - Моника Белучи и Тим Бъртън го доказват (СНИМКИ) -
Съдържание от партньори 5 мин.Ноемврийска наслада… или с други думи – „Божоле“ -
Лайфстайл 3 мин.Ричард Гиър от години носи една и съща гривна с мъниста - ето каква е символиката й (СНИМКИ) -
Семейство 6 мин.Имат тежка ръка, с която удрят до кръв, но могат и да... галят! -
Свят 4 мин.Меган Маркъл и Виктория Бекъм вече не си говорят (СНИМКИ)
Нейната история е вдъхновяващ пример за силата на човешкия дух и неизчерпаемата воля за промяна.
ДЕТСТВО, БЕЛЯЗАНО ОТ ВОЙНАТА
Симон (Жакоб) Вейл е родена в Ница, Франция, на 13 юли 1927 г. в еврейско семейство. През 1944 година тя и част от роднините ѝ са арестувани и депортирани в нацистките концентрационни лагери Аушвиц-Биркенау, Бобрик и накрая Берген-Белзен.
Симон и двете ѝ сестри успяват да оцелеят, но родителите ѝ и брат ѝ загиват в лагерите. След края на войната, през май 1945 година, Симон се завръща в Париж и започва да учи право и политически науки. През 1946 година се омъжва за Антоан Вейл.
Смелостта и отдадеността на Симон Вейл са вдъхновяващи, особено предвид нейните лични преживявания като оцеляла от концентрационния лагер „Аушвиц-Биркенау“. Тези травматични събития от детството ѝ я мотивират за изграждане на обединена Европа – кауза, на която тя посвещава целия си живот.
НАЧАЛО НА ПОЛИТИЧЕСКАТА КАРИЕРА
Като магистрат, Симон Вейл започва да съветва министри на правосъдието, включително и Франсоа Митеран. През 1970 година става първата жена, назначена за генерален секретар на Висшия съвет на магистратурата.
Когато Валери Жискар д’Естен става президент на Франция през 1974 година, той кани Симон Вейл да стане министър на здравеопазването в неговото правителство. В тази роля тя води ожесточена битка за легализиране на абортите във Франция, която завършва с успех през 1975 година с приемането на закона, станал известен като „Закон Вейл“.
МИСИЯ ЗА ЕДИННА ЕВРОПА
Като оцеляла от Холокоста, Симон Вейл трудно разбира как една европейска страна може да воюва с друга. Това убеждение за необходимостта от единна Европа, където подобни ужаси никога повече няма да се повторят, я води през цялата ѝ политическа кариера.
През 1979 година президентът Жискар д’Естен я кани да оглави партийната листа на първите директни избори за Европейски парламент. Симон Вейл с ентусиазъм приема и става първата жена председател на Европейския парламент, заемайки поста до 1982 година.
Като председател на Европейския парламент, Симон Вейл ръководи първия пряко избран парламент и оставя значителен принос в европейската политика. Тя също така е председател на правната комисия и член на комисиите по околна среда, външни работи и сигурност, както и подкомисията по правата на човека. През 1981 година получава наградата „Карл Велики“ за приноса си към европейското единство.
НАСЛЕДСТВО И ПОСЛЕДНИ ГОДИНИ
След 14 години в Европейския парламент Симон Вейл се завръща във френската политика през 1993 година като министър на здравеопазването и социалните грижи до 1995 година.
През 1998 година е назначена в Конституционния съвет на Франция, а от 2001 до 2007 година е първият председател на Фондацията за паметта на Холокоста. През 2005 година тя води кампания за приемането на Европейската конституция.
През 2008 година Симон Вейл е избрана за член на Френската академия - една от малкото жени, получили това признание. Тя избира да бъдат гравирани три неща на церемониалния ѝ меч: нейният номер от Аушвиц (78651), мотото на Френската република „Свобода, равенство, братство“ и мотото на Европейския съюз „Единство в разнообразието“.
След смъртта ѝ на 30 юни 2017 година президентът на Европейския парламент Антонио Таяни я нарича „великият президент на Европейския парламент, съвест на ЕС, борец срещу антисемитизма и защитник на правата на жените“.
През юли 2018 година тленните останки на Симон Вейл са пренесени в Пантеона в Париж, като тя става само петата жена с тази чест.
Симон Вейл оставя след себе си наследство на борба за права, справедливост и единство в Европа. Нейният живот и работа продължават да вдъхновяват бъдещите поколения да се борят за човешките права.
