„Ежедневието на една луда (майка)” е сайт, в който мнозина се разпознават - едни с чувство за хумор, други – без, защото им липсва. Неда Малчева е тази, която се „заиграва” с майчинството, още повече, че и тя е майка на две деца, в очакване на трето. Опитът на родител я кара да измисли комиксова героиня с нейното име и да провокира публиката по темата чрез дигитално изкуство. Тя е художник – добър и търсен. Получила е обазованието си в Националното училище по изкуства в Русе, където е родена, а след това завършва инженерен дизайн в университета в дунавския град. От години живее в малък град - Мартен, но обича да се шегува, че си е на село. За децата, отговорността към тях и избора да показваш смешната страна на родителството, както и да избягаш от динамиката и стреса на голямото населено място, Неда разказва с усмивка. Художничката, която хиляди следват в социалните мрежи, отваря сърцето си и за мъжа до себе си и любовта, за изкуството и женските неща. А историите в живота й изобилстват, макар да е едва на 34 години.

Неда, откога рисуваш и кой те подтикна да се занимаваш с това изкуство?

Аз идвам от семейство педагози, вече пенсионирани такива. Майка ми е математичка, вероятно затова и логическата ми мисъл върви така добре (в кръга на шегата, всъщност липсва тотално ). Артистизмът е от баща ми, въпреки че той е много тих човек. Същото за себе си не мога да кажа. От малка ми се прави забележка да съм по-тиха. Та баща ми е корабомоделист, който от рано-рано ме "натири" да рисувам. За тази ми възраст си беше чисто натирване, съвсем откровенно предпочитах други дейности. Така и пораснах - с молива в ръка. След завършване на училище, университет, смяна на различни работи - се ориентирах много бързо към дигиталното рисуване. Това определено е нещото, което си дойде на мястото си при мен. Така вече 10 години е неизменна част от ежедневието ми.

Кога и как реши да създадеш сайта "Ежедневието на една луда (майка)"?

Всъщност отскоро. Самата героиня Неда - червенокосата сърдитка с небрежната прическа е много отдавна създадена. С годините тя се промени много, израсна, така да го нарека. Докато вече не започнах да я представям като майка. Винаги съм твърдяла, че с първото дете нямах толкова много грижи и това не ми даваше повод да го рисувам, докато не се появи второто. То се разплака след родилния дом вкъщи... и млъкна след 3 години. Дори и в момента реве и стърже по стената. Представяйки майчинството през моята призма, и виждайки как майките, дори и някои татковци реагират на това, ми даваше стимул да продължавам все повече и да разнищвам все повече и различни теми. Ние майките имаме нужда да споделяме за децата си - било то чрез писане, чрез говорене - аз го правя чрез рисуване. Някои прекаляват и се вглъбяват ужасно много, не ги съдя, но за щастие и не са в кръга ми от близки хора. Да си майка е най-великата сила на света, най-голямата радст. И в целя този низ от щастие, въпросителни, сълзи и нерви , трябва да съумеем и да се съхраним като жени. Да не забравяме за нас, самите. Сменяйте темата от време на време, скъпи майки!

Случките с децата ти ли раждат хрумките за рисунките ти?

Не винаги, и дори и да ги раждат, те са просто повод да нарисувам нещо, рядко изобрзявам случките буквално. Не, че ги подценявам, децата ми. И двамата са катализатори на идеи. Идеята е да не разказвам на хората за моите деца. Обичам да закачам ключови теми от майчинството, в които аз и те сме главни герои. Някои са преживяни от мен, на други съм станала свидетел, трети искам да изобразя, за да изкрещя: "За Бога, не правете така!!". Искам да предизвикам дискусия сред майките, често ми се получава повече от добре. Като цяло следвам собствената си идеология за отглеждане на деца, задължително примесена с малко самоирония.

Какви бяха първи отзиви от последователите ти?

За моя радост - положителни. Като цяло и сега са такива, но от скоро започнаха да се появяват и упреците. Което за мен е абсолютно нормално, няма как всеки да ме хареса. Особено и когато подхващам тази ужасно чувствителна тема - майчинството. А тя, повярвайте ми, е толкова обширна за "чоплене". Има майки, които нито хващат шегата, нито хващат иронията - а тя присъства почти във всяка моя рисунка. Доста от тях бързат да се изкажат, да ме упрекнат или да се заядат, но аз съм наясно, че няма смисъл да влизам в излишни спорове, а и нямам това желание. Аз съм на принципа, че ако нещо не ти допада, просто го подминаваш. Подобни спорове в мрежата, и то на такава тема, са бездънен кладенец. Изгубено време е това, по-добре го оползотворете да се радвате на децата си.

Какво е отношението на съпруга и децата ти към това, което правиш в социалните мрежи?

Положително, разбира се. Децата приемат всикчо буквално. "Я, мама; О, това съм аз. Плача, защо плача? Какво пише там?". Големият поне може да чете, оглежда набързо и изчезва. Не съм се замисляла как ли ще ги върпиемат тези рисунки след време, когато станат родители. Надявам се да се гордеят с мен, в крайна сметка всичко, което правя е заради тях.

Съпругът ми, както съм казвала винаги, е тихата и стабилна подкрепа. Веднъж само ми се скара, че пиша жаргоново, но след като му обясних целта си, ме разбра и млъкна. Постоянно ме питат защо не го рисувам. Какво да му нарисувам, него всички го слушат, няма куриози при него!

На морето
Снимка: Снимки: Личен архив



Всъщност ти заради мъжа си ли избра да живееш в град Мартен, а не в „Малката Виена”, както наричат Русе?

Съпругът ми е родом от Мартен. Беше дилема само с едно решение - ще се живее на село (извинете ме – град е!). Много пъти съм го казвала - тук ми е по-добре да живея. Близко е до града, ходя си постоянно. Но си е друго да се прибереш и да седнеш под сянката на двора. Децата играят на спокойствие, тичат по поляните сами, нямат ограничението на града. Дори свикнах толкова бързо с това спокойстиве, че попадна ли на най-малкото задръстване в Русе, започвам да се напрягам. Или както казва майка ми, когато й се оплача: "Пишман селянка стана и ти!". 

Предполагам, че решението да живееш в малкия град е въпрос на любов. Затова ще те попитам на какво още е способна силата на любовта?

Винаги става въпрос за любов, накъде без нея? На всичко е способна тя. За мен любовта е много важна. Дава ми стимул да живея, да се усмихвам, да работя, да се боря с трудности... такива неща.

Май си бременна за терти път?

Да. В един прекрасен слънчев ден с моя съпруг стигнахме до заключението, че животът ни е твърде тих, спокоен, донякъде скучен. Аз го заплаших, че ако родя трето дете, искам да ми купи миялна машина, защото мразя да мия чинии за четирима души, сега остава и за петима! Също така ще суша дрехите в сушилнята и лятото, не само зимата. Не ми се простират 420 броя малки гащи и чорапи! Така всъщност решихме да имаме още едно дете. А извън шегата, просто го решихме. Видяхме как времето минава бързо, и децата растат. Докато ти е ревяло в ръцете, сега ти се отваря и хуква да бяга, ако го заплашиш с шамар (дано не четат норвежци). Е, нормално е да имам леки притеснения как ще се справя, но вярвам, че с общи усилия ще изтикаме и третото си дете до абитуриент. После и тримата ще са възпитани да се спасяват сами. А и знам ли, карикатурите ми може да станат още по-забавни. Дано имам време да ги рисувам!

Продължава >>

 

Рисуването ти не се ограничава само със сайта – какво още правиш, къде се изявяваш?

Който ме потърси... За щастие ме търсят често и за все по-интересни неща. Рисувам за книги, учебни помагала, напоследък и за доста рекламни кампании. Рисувала съм за много игри и мобилни приложения... Общо взето - всичко, което изисква илюстрация. Търсят ме също за карикатури на хора, все по-често започвам да ги отказвам, понеже нямам особено време за тях.

Как приемаш набирането на популярност? Как ти се отразява известността?

Тази "популярност" (слагам я в кавички, защото за мен е мнима) по ниаккъв начин не се е отразила на живота ми. На работата ми, на въшния ми вид, на финансиите ми, на нищо. Продължавам да си живея скромно, щастливо и тихо - е, изключвам моментите, когато крещя по децата... и мъжа ми. Все още никой не ме е спрял на улицата да ми иска автограф, или да ми се радва. И ако трябва да съм честна, това ми харесва, и ми се иска да си остане по този начин. Мои приятели често се шегуват с мен, че стоят на една маса със звезда - аз се изхилвам тъпо, засрамвам се и сменям темата.

"Тъпо" селфи :)
Снимка: Снимки: Личен архив

Суетна жена ли си – какво правиш за себе си, за да изглеждаш добре и да си харесвана?

С тази суета така и не се сприятелихме. В ежедневието се поглеждам в огледалото, колкото да се уверя, че нямам нещо размазано по лицето. Не нося грим всеки ден, държа косата си вързана на "гнездо", така и се рисувам всъщност. С тази разлика, че вече не съм червенокоса. Засега залагам на естествената си красота и чар. Когато се налага, се погрижвам за себе си, разбира се. Всичко е в нормите - с нищо не прекалявам. Най ми е важно поне да съм чиста и да нямам скъсано по себе си!

С кои приятели споделяш личните си емоции и какви са хората около теб, на които вярваш?

Аз съм много доверчив човек, лесно споделям и нищо не задържам в себе си. Забелязала съм, че с това си качество предразполагам и най-големия пън да ми сподели болката си. Имам много близки хора до себе си, както тук в Мартен, така и дългогодишни приятели от Русе. Всички са добри хора, умни, приятни, откровенни и най-важното с чувство за хумор. Трудно ми е да общувам с хора, на които им липсва такова. Те обикновено са дребнави и обидчиви. Или просто не разбират моят хумор, за това и не настоявам да им го демонстрирам.

Каква е преценката ти и през какви очила гледаш живота? Какво очакваш да ти донесе той?

Аз съм розовата Неда. Преди години ми бяха казали, че съм политически и социално кастрирана. Не гледам новини, не съм много запозната с нещата на дневен ред. Знам, че това не е хубаво, и трябва да бъда малко по-дейна. Най-важно ми е спокойствието, искам всички да са спокойни и щастливи. Наясно съм напълно, че животът ми ще протече такъв, какъвто си го изградя. Надявам се да възпитам децата ми в същата максима. И аз като всеки нормален човек се сблъсквам с проблеми - житейски, битови, гледаме да ги решим заедно и да си продължим напред след тях - пак заедно. Важното е да има здраве, да няма болни, това всъщност е нещото, от което се страхувам най-много. Плаши ме много и материализма, плаши ме и бързото развитие на човека във всички аспекти, понеже знам, че това развитие всъщност ни отнема много. Отнема на децата ни - имам чувствтото, че с всяка новост си отива нещо мъничко от човека. А това води до влошени отношения, хората като че ли не се уважават така един друг, както е било преди. Двойките не се уважават, много са лабилни в наше време. Любов му трябва на този живот. Любов и здраве!

Можете да се срещнете с Неда Малчева по време на фестивала Aniventure Comic Con, който ще се проведе на 14 и 15 септември в Интер Експо Център.