Майка й я насърчава да следва медицина, баща й – право. Тя обаче избира журналистиката. Мария Ванкова извървява пътя от сантимента към математиката и биологията в училище до водещ на късната емисия новини по bTV с лекота. Или поне на нас така ни се струва. Само тя си знае какво е да се явиш на 10 кандидат-студентски изпита, а отскоро и какво е да казваш "Добър вечер" в късния ефир. И сега ще ни разкаже повече. 

Мария, сигурна съм, че са те питали не веднъж, но как избра пътя на журналистиката? Имала ли си други идеи и мечти, преди да се насочиш към тази професия?

Изборът ми да уча журналистика беше изненада за близките ми. В училище бях отличен ученик, имах по-голям сантимент към математиката и биологията. В последните класове, когато трябваше да се ориентирам какво да следвам в университета, водехме разговори с родителите ми. Майка ми ме насърчаваше да следвам медицина, баща ми – право, аз старателно преглеждах различните възможности в университетите. И просто си харесах журналистиката. И това беше изненада за хората, които ме познаваха добре, още повече, че аз съм израснала в малко градче, в което няма медии. Има вестници в околните градове, и след като реших, че ще уча журналистика, започнах да пиша за един от тях. Винаги ще съм благодарна на колегите от в. „Екип“, който вече не съществува, поне не под това име, за уроците и първите крачки. Последната ми година в училище беше изключително трудна за мен – често пътувах до София, за да ходя на уроци и да се готвя за кандидат-студентските изпити. Тогава, за да те приемат журналистика в Софийския университет и в УНСС, трябваше да се мине успешно през три изпита за всеки от университетите. Отделно от това – се явих и на изпити в университети в Пловдив и Велико Търново, където си бях харесала други специалности. Така че държах общо 10 кандидат-студентски изпита. Накрая избрах журналистиката в Софийския университет, а тя ми предопредели интересен път – преди 12 години попаднах като стажант в bTV Новините. Впоследствие останах като репортер, след това старши репортер, а от скоро водя късната емисия новини.

Как се чувстваш в стола на водещ новини? Колко по-различно е спрямо репортерството?

Много по-различно е. Истината е, че аз никога не съм си се представяла в ролята на водещ на новини. Работата като репортер ми харесва и не бях обмисляла промяна в тази посока. Тази година обаче бях поканена да участвам във вътрешен конкурс за нов водещ на късна емисия и в крайна сметка бях избрана. Случи се много неочаквано за мен, имах само 3 дни за репетиции преди първия ми ефир. Благодарна съм на колегите, че ме видяха в тази роля и че всеки ден ме подкрепят в нея. Напуснах зоната си на комфорт, при това екстремно. Вярвам, че човек трябва да взема и такива решения в живота си – те отварят нови врати, зад които стоят нови знания, умения и емоции.

Ще ни разкриеш ли малко от детството си – къде си израснала, какъв беше вкусът на твоето детство?

Детството ми мина в град Любимец, моят роден град. Там създадох първите си приятелства, там завърших училище, там се влюбих за първи път. Беше безгрижен период от живота ми. Благодарна съм на моите родители за възпитанието, за семейната среда, за посоките, които ми показаха. Имам грижовен брат, който остана да живее в Любимец със семейството си. Чудесните ми племенници вече са големи момчета. С тях си имаме една закачка – като се прибирам у дома, си правим снимки, качваме най-добрата във Фейсбук и така поддържаме поредицата, която сме кръстили „Децата пораснаха, а леля им си е същата“ (смее се).

Снимка: Мария Ванкова, личен архив

Подсказаха ми, че си тренирала модерен балет. Какви са спомените ти от този период?

Танците са първата ми любов. Когато бях в 4-ти клас, майка ми ме записа в школата в местното читалище „Братолюбие“. Бях скромно и тихо момиче и майка ми търсеше начин да ми помогне да стана по-общителна и уверена. Така реши да ме запише в школата по модерен балет. Впоследствие това се оказа ключово решение. Сцената и работата в екип ми помогнаха много – обожавах залата за тренировки, момичетата, хореографа. До пълнолетието си танцувах в школата, имахме много концерти в България, а и зад граница. Желязна дисциплина, страхотни приятелства и общуване с публиката през танца, което е несравнимо с друга емоция. Имаше моменти, в които ми се искаше да уча в хореографско училище, но така и не реализирах това желание. Ако бях, вероятно сега щях да следвам съвсем друг път. Признавам си, че понякога ми липсва това преживяване, наваксвам с филми на такава тема, вероятно няма такъв филм, който да не съм гледала (усмихва се). Разбира се, обичам да посещавам и различни събития, свързани с танцовото изкуство. С удоволствие например следя международния фолклорен фестивал, който от години се провежда в София, и чрез танца среща публиката с култури по цял свят.

Сега спортуваш ли и въобще как поддържаш тонуса си?

От няколко години спортувам скуош. Не мога да се похваля, че го правя редовно, но се опитвам. По този спорт ме запали съпругът на моята добра приятелка и колежка Мария Савкова. Той ме вкара за първи път в залата, а аз му се отблагодарих като го запознах със самата Мария Савкова (усмихва се). Историята след това я знаете – двамата сключиха брак, вече са щастливи родители на чудесните близнаци Мариам и Михаил. Но да се върна на скуоша – харесвам тази игра, заради динамиката, ума, стратегията в ударите. Винаги играя с партньори мъже в залата, по-предизвикателно ми е да се състезавам с тях, а и те са джентълмени, понякога ме оставят да съм победител. А аз държа да имам и победи. Състезателният ми характер трудно отстъпва.

Снимка: Мария Ванкова, личен архив

Какво ти помага, когато си под голямо напрежение, къде намираш отдушник?

Освен в спорта, отдушник намирам и в музиката. Когато ми е напрегнато, си слагам слушалките и си пускам музика, която харесвам. И така 10-15 минути, действа ми много релаксиращо. След това по-лесно се концентрирам. Разговорите с близките ми хора също помагат, но се старая да не ги натоварвам много с моите емоции и преживявания, защото човек трябва да умее да минава през тях и сам, а не непрекъснато да търси разбиране у другите. Хубава книга също може да ме „извади“ от напрегнат момент – потапям се в разказа и отклонявам мислите си за известно време от това, което ме е напрегнало. Създала съм си и едно правило – след като премине напрегнатата ситуация, се награждавам. Например - вземам си нещо сладко за хапване, сипвам си чаша вино или пък си купувам нова рокля.

Какви са ти плановете за лятото (освен професионалните ангажименти)?

Това лято нямам много предварително начертани планове. По принцип си вземам отпуск през август, ако е възможно – около 15 август, когато знаете е празник и аз имам имен ден. Не знам дали и това лято ще успея тогава да почивам, но и да не успея – със сигурност ще събера приятели да се почерпим. Имам планове и за почивка на море – вероятно два пъти за по няколко дни с приятели ще успеем да релаксираме на плажа. През лятото обичайно се прибирам и у дома в Любимец, където се виждам с родителите ми, брат ми и неговото семейство. Така че – най-вероятно и там ще си почина за няколко дни.

Ако лятото е песен, коя би била за теб?

Хората, които ме познават, знаят, че съм голям фен на Любо Киров. Неговата музика звучи постоянно вкъщи, в колата, през телефона ми. Така че, ако лятото е песен, то за мен е песен на Любо Киров. Трудно ми е да откроя коя точно, защото имам много любими, но да кажем, че „Както преди“ заема челно място в класацията ми.

Когато тръгваш на път, какви са трите неща, които задължително вземаш със себе си?

Винаги си казвам „няма да вземам много неща със себе си“ и винаги куфарът е пълен (смее се). Мога да ги разделя на три групи – козметика, дрехи и, забележете, ютия. Винаги се застраховам с ютия в багажа си, ако мястото, на което отивам, се окаже, че няма. Това често е повод приятелите ми да се шегуват с мен. Чувството им за хумор никак не ме е пощадило в годините по тази тема. Преди всичко обаче на път трябва да се тръгва с добро настроение и очакване за хубаво преживяване. В крайна сметка спомените са нашият емоционален белег. И е хубаво да има към какво да се връщаме в мислите си.

На екран винаги си много стилна, в ежедневието обаче какви дрехи предпочиташ?

Държа на първо място дрехите ми да са удобни, не обичам да „крещят“. Харесвам семпли модели. В по-хладните дни много често може да ме видите с дънки и риза, в по-топлите – с рокля, която е с дължина до коляно. Дори и извън ефир не си позволявам да слагам дръзки и предизвикателни тоалети, предпочитам акцентът да не е в тях. Все по-рядко започнах да обувам обувки на висок ток, но пък все по-често започнах да съчетавам дрехите си с подходящ шал. Харесвам много шалове и приятелите ми знаят, че като имам празник, това винаги е добро решение за подарък (усмихва се).

Влияеше ли се от трендовете, които задават социалните мрежи – по отношение на красота и стил?

Следя социалните мрежи основно по професионални причини – преглеждам от какво се интересуват хората, какво споделят най-често, там в последните години се „раждат“ новини, там и bTV Новините излъчваме на живо, в реално време, ключови събития. Така че, признавам си, не ми остава много време да следя какви трендове за красота и стил задават социалните мрежи. Все пак, като ми остане време, преглеждам няколко фейсбук страници за дрехи и козметика, които харесвам. Така релаксирам и спестявам време от обикаляне по магазини.

Какво мислиш за инфлуенсърите в днешно време и има ли някой, който според теб наистина си струва да бъде следван?

За мен това са хора, които в социалните мрежи са намерили подходящата формула да са интересни за други хора, които започват да ги следват. Ако това се използва и за смислени каузи, дебати, за намиране на решения по проблеми, не виждам нищо лошо, дори подкрепям. Но ми се струва, че част от младите хора виждат в инфлуенсърството само лесен начин за печелене на пари. Разбира се, това е част от всяко полагане на труд, какъвто е и инфлуенсърството, просто не трябва да е единственият мотив. Този тип съвременно лидерство има потенциал да е повече от това.

Как си представящ близкото бъдеще – България след 5 години да речем – и къде си ти тогава?

Никога не съм си представяла да живея в чужбина. Така че, след 5 години мисля, че ще съм в България. Макар че човек не трябва да се зарича. Аз и като водещ на новини не се бях представяла, а вижте какво хубаво предизвикателство ми се случи (смее се). Иска ми се след 5 години да има повече вдъхновяващи сюжети в страната ни, отколкото разочароващи. Повече лайк, отколкото хейт.