След изключителния успех на „Живот в скалите“, Мария Лалева зарадва четящите сърца с нова книга - „Пасиансът на архангелите“. За срещата ни влетява както само тя може - цялата е енергия. И докато реди късметите от кафетата също като пасианс, си мисля как тази топка статично електричество от думи може да се смири. „Пасиансът на архангелите“ е книга за смирението, съдбата и човешкия избор. Затова и /не/смирено започвам разговора така...

Как да се смирим, като ежеминутно някой ни ядосва, крещим, изнервени сме? Хората не са извън ежедневието си...
Ти може да викаш и пак да си ужасно смирен. Външната изява на емоциите няма нищо общо с вътрешното усещане. Хората бъркат емоции и чувства. Външната изява е реакция на външния свят и е атрибут на егото.

Емоцията е его. Само егото може да се гневи. Душата не се гневи, защото тя знае всички причини за това да си ядосан.

Тя седи отстрани, гледа те и си вика – „Човеко, спри! Няма за какво да се ядосваш!“. Точно тази част от човека търся в книгата „Пасиансът на архангелите“. Този дух, който минава от земята през тялото, а след това си отива. Ние се раждаме с амнезия в този много красив затвор – земния живот. И е смирение да приемеш волята на душата да влезе в този затвор с ясното съзнание, че тук имаш малко свобода. Въпросът е какъв ще излезеш от този затвор.

Смирението е вътрешно състояние. Ние не сме оперирани от човешките прояви в себе си, човешките емоции и реакции. Въпросът е бързо да ги овладееш, за да не те владеят те. Те са твой инструмент. Ти с тях показваш на другите кой си.

Защо избра архангелите? Свикнали сме сякаш да делим света на ангели и дяволи, за другото забравяме...
Архангелите са 7 велики енергии и служат на човека. Хората мислят, че те управляват живота му, но голямата тайна е, че той сам си го управлява. Тях може да ползва като инструменти. В книгата съм направила точно този паралел – 7 големи архангела, 7 енергии, които отговарят за различни неща. Над архангелите има други, които не ни е дадено да знаем. Седем са, защото човек има 7 чакри, според източната религия, 7 смъртни гряха според християнството... Всяка чакра си има демони и архангели, едната страна и другата. Но стига сме говорили за битка между доброто и злото. Ние не можем да преборим злото, защото без него нашият свят ще се разпадне.

Времената са съвсем различни от енергийна и духовна гледна точка. Лошото става все по-черно, светлото става все по-светло. В такива времена ти сам трябва да си счупиш черупката на яйцето. Може да не виждаш, да си в яйцето, зазидан, но вътре в теб душата ти знае, че идва време да строшиш това яйце. Защото чуваш отвън, извън тая черупка, че нещо се случва и е време да я счупиш и да прощъпулиш. И да запееш.

Включваш и друг елемент – карти за пасианс. Какво могат да ни кажат те?
Юстина е тази, която реди пасианса. Но тя не гледа на карти. Хората си представят как една жена реди картите и говори – „Висок рус мъж ще срещнеш, ще те обича...“ Не, няма такива неща! В „Пасианса на архангелите“ тя реди 7 карти на един ред горе и 7 на един ред долу. След това слага по още две върху всяка карта. Общо картите са 42. Има и една невидима карта, която се появява само когато последните карти са специални - обърнати към небето. Това означава да ти излезе пасиансът. Това е кралският пасианс според Юстина. Горният ред е това, което душата е решила да изживее тук, на Земята. Да се родиш такава красива жена, да срещнеш мъж, да му родиш деца, някой да ти разбие сърцето, ти да разбиеш три, да претърпиш инцидент – всичко това е гръбнакът на душата ти. Долу на Земята играта е такава - забравяш за какво си дошъл, иначе няма как да го изживееш.

Когато почнеш да боледуваш, да си нещастен, да не познаваш себе си и живота си – отиваш при Юстина. Тя ти нарежда пасианса и ти казва – „Отишъл си много далеч от душата си! Направил си избор против нейната воля.“ Нейната воля може да е била да живееш 3 години с един мъж, да му родиш дете и да се разведеш, а ти си живяла 9 години. Всичките тези години отгоре те отдалечават от пътя на душата ти. Ти започваш да искаш да се върнеш – душата, вселената иска да те върне там, защото ти нарушаваш общия план.

Твоят път е само частица, щрих в една огромна картина – големия план, както съм го нарекла в книгата. И когато ти се отклониш, ти не само започваш да висиш и да скърцаш, но нарушаваш нещо много важно – пътя на хората, които са свързани с твоя път.

Ако е трябвало да срещнеш друг мъж, но си стояла при първия по-дълго – ти объркваш и плановете на другия мъж да те срещне.

А как да се върнеш при душата си, ако си се отдалечил?
Вселената никога не те оставя без помощ. Тя никога не те оставя без ангелска ръка, от дума, от стихотворение, от тоя разговор, от някой да срещнеш на улицата и да ти каже нещо. Не си чуваме знаците. Крачката е вярата. Вярвай, че ти се дава решение и отговор. То не винаги е по вкуса на човек, но в този живот винаги имаш избор.

Времето не е мерило за качество. Връщаш се при душата, когато поискаш да се върнеш. И тогава започваш да чуваш знаците. Заставаш като първия идиот и пред това небе казваш -Аз избирам да живея живота на душата си. Това е смисълът на библейското „Да бъде волята ти!“

Как откри съдбите на героите си? Откъде дойдоха имената им?
Юстина е истинското име на истинския прототип. Аз просто се влюбих в името, после се влюбих в историята. Тя наистина е една реално съществуваща жена, която гледа на карти, но обикновени. Гледала е и на кафе. В реалността е изключително свободен дух, но не толкова мистична. Върху истинския образ насложих история, която знам от баба си за част от пътя й.

Любовният триъгълник между двете момичета и мъжа Петър пък е проявление на онзи феномен, когато един подчинен човек изчезва, защото друг го е налял със себе си. Петър е мъжът, който се подчинява на жена си и обезличава себе си. Той е неин придатък. Те стават едно голямо ТЯ. Той изчезва. Тогава се появява другата сестра, в която той се влюбва. Има и магии... Ние тази дума не я разбираме точно. Това е вмешателство в енергийната цялост на човека, промяна на общия план. Вселената реагира много сериозно там, където е нарушено равновесието. Не, няма възмездие, има уравновесяване, следване на закони, които не се доказват, те са ни дадени по рождение. Те са шифърът.

Има и куче. То разказва една огромна част от книгата. Кучето живее до кофите, в глутницата и наблюдава човешкия живот.

Юстина ли е новата баба Настасия в мъдростта си?
Баба Настасия от „Живот в скалите“ беше последна инстанция. Над нея – небе. Тя беше извън времето и пространството, тя беше абсолютната мъдрост, която идва, за да свети като фар и после я няма. Юстина е човек от плът и кръв.

Няма по-красиво нещо от това да си човек. Ето това искам читателят, като затвори книгата, да си каже - „Господи, аз постъпих като изрод, обаче намерих сили да се извиня. Отклоних се от любовта на душата си, обаче намерих начин да се върна. Или не, не намерих сили, но се извиних, простих си, простих на предателя. И всичко това е великолепно, дори и лошото , което ми се случи.“ И искам човек да затвори книгата с усещането, че е великолепен!

Юстина казва, че светът се държи на напрежението между черното и светлото. Напрежението – не битката! Така както, за да произведеш ток, ти е нужно напрежение между плюса и минуса – така тече животът. Ако махнеш минуса – няма да имаш живот. Това е другата голяма линия в книгата – на напрежението се дължи животът.

Защо черното и светлото, а не тъмното и светлото?
Черното съдържа всички цветове. Бялото също. Логично е да кажа светлото и тъмното, но има една хубава българска дума – чернилка. Ще я кажеш за човек, за характер, за ситуация, това изчерпва всичко. 

Чернилка! Там е кално, засмуква те, пречи ти да ходиш. Чернилка е дума, в която съм влюбена.

Чернилка изчерпва всичко – тя има мелодия, тя е дума дефиниция, аксиома. Затова е черно и светло.

В книгата пишеш „думите са енергия и не трябва да ги пилеем“. Какво си казваш сама на себе си, когато си в чернилката, но не искаш да пилееш думи?
„Марийо, това ти ли си?“ – това се питам, когато се разкрещя. И продължавам - „Хайде влез си, влез си в това, което си ти“.

Всеки човек, и най-гадният дори, има душа. Има светли души, замърсени души, но има и черни души. Има хора заразени от зло, но има хора служители на злото – осъзнато. Има тъмно, дадено от Бога, за да държи равновесието, но има черно, родено от черното. То вече не се подчинява. Дошлото от Бога знае, че има задачи и знае, че е дошло от източник, в който има светлина, затова то винаги се подчинява.

Докато Юстина е светлината, черната Босила, циганската врачка, която прави магии, е нейната противоположност. Накрая тя иска да си тръгне от земята опростена. Когато Юстина умира, Босила й казва  - „И ти сега, Юстино, ще си идеш при твоите архангели и ще ме оставиш мен сама. Докато ти беше жива, беше лесно, ти беше светлината, а аз тъмнината. Сега ще трябва да играя и тъмното, и светлото. Откъде сега да търся ангели в себе си?“ Босила знае, че има мисия. Макар и черна, тя познава истината за конструкцията на света. И всъщност това е мигът, в който се пречупва.

Играта на черно и светло е любимата игра на твореца – ад и рай, демони и ангели.

Навярно играта на черно и светло, на демони и ангели, на ад и рай е любимата игра на Твореца.Има ли правила в играта на Твореца?
Ако ние вярваме в Бог толкова много, колкото той вярва в човека, ще направим чудеса. Той ни е дал всички инструменти да сътворим великолепен свят, както и свободната воля да унищожим тези инструменти или да вярваме, че сме само едни тела и един разум...

Душите, които са осъзнати и израсли, не изпитват чувство за превъзходство заради нищо, което притежават, или са постигнали. За тях няма пиедестали. Пиедесталите са паянтовата конструкция на егото. Ако Бог е в човека, значи Бог обича в доверие.

Какво научи ти самата за любовта във времето между двете книги? >>>