Готвач, пицар, майстор на пастата, телевизионна звезда, жури в "Мастършеф", водещ на "Животът е прекрасен" по bTV, певец, при това рапър…

Български готвач от световно ниво ще предизвика участниците в Master Chef с риба морски дявол

Невъзможно е човек да не разпознае чаровния акцент на Лео Бианки – италианецът, който от години е част от родната артистична сцена и кулинарния бизнес. Какво обаче е довело момчето от италианската провинция именно в България? Защо е решило да остане, а по-късно да отглежда децата си и да развива бизнеса си тук?

Правилно хранене при диабет: съветите на д-р Мария Николова и здравословна рецепта от Лео Бианки (ВИДЕО)

С помощта на страхотния разказвач Георги Тошев ще се потопите в живота на Леонардо Бианки – лошо момче в своето детство, младеж, преминал през трудности и обрати, а днес модел за подражание – баща, съпруг, работодател, човек, заставащ зад смислени каузи.

Лео Бианки: Първо трябва да променим себе си, след това и животът ни ще стане по-добър

Това е една вдъхновяваща история за смисъла на семейството и приятелството, търсенето на личната мисия и любовта, която те променя към по-добро.

Жената до Лео Бианки - Лучия: Любовта с котлоните не ми се получи

"Зад симпатичната фасада на татуиран пицар се крие едно чувствително и смело момче, което иска да поправи някои от грешките по своя път. Работейки върху тази книга, аз откривах различните лица на момчето от италианската провинция – пълно с мечти, често изпадащо в безпътица, но вярващо, че в живота трябва да има цел и посока", казва Георги Тошев.

Хитринките на Лео Бианки: Нещо

"Тази книга показва трудностите, през които съм минал в живота си дотук, но и хубавите моменти, които съм преживял. Път с хепи енд! Искам да продължавам само напред по този път и да бъда пример за моите деца, разбира се. Благодаря на България, която ме прие като свое дете и която промени моя харакер и гледната ми точка за живота. Това е книга за възможните мечти! Вярвайте, че можете да промените себе си!", казва самият Бианки.

Снимка: AMG Publishing

Прочетете избрани откъси от книгата "Моят път: Един италианец, намерил себе си в България", която излиза от издателство "AMG Publishing". >>>

 

Момчето, което се изгуби и намери по пътя

Не крия, че обичам да разказвам истории за личности, които променят ситуацията около себе си с воля и талант.

Не съм предполагал, че един ден ще работя върху книга за готвач.

Да, готвач, пицар, майстор на пастата, телевизионна звезда, герой от „Биг Брадър“, „Мастър шеф“, водещ на „Животът е прекрасен“ по bTV, певец, при това рапър...

Спирам дотук с публичните образи на Лео Бианки, момчето от Италия, което запомнихме от участието му в един от първите сезони на „Биг Брадър“ в България.

Зад симпатичната фасада на татуиран пицар се крие едно чувствително и смело момче, което иска да поправи някои от грешките по своя път.

Работейки върху тази книга, аз откривах различните лица на момчето от италианската провинция – пълно с мечти, често изпадащо в безпътица, но вярващо, че в живота трябва да има цел и посока.

Тази книга прилича на сериал – с музика, любов, мутри, неочаквани обрати на съдбата, красиви момичета и лоши момчета, загуба и болка...

Тази книга е път. С посока.

Лео Бианки вярва, че за да получиш, трябва да дадеш.

Днес той е модел за подражание – баща, съпруг, работодател, човек, заставащ зад смислени каузи.

Мечтател.

Един италианец, намерил се в България.

Георги Тошев

България

18 декември 1992 г. Помня ясно тази дата, защото беше първият път, в който стъпих в Булгария. Пристигнах с гаджето ми Барбара да видя папа и неговото заведение. Преди да заминем, отворих картата на света и търсех Булгария горе, до Украйна и Русия. Не знаех нищо за нея и се вълнувах. Носех подарък – огромна коледна звезда, която да поставя в ресторанта като празнична украса, както се прави в Италия. Самолетът кацна в София, беше адски студено, наоколо сивота и пушещи комини. Тази миризма на дим още е в мен, ароматът на моя първи спомен за България. На летището ни чакаха приятели на баща ми – мъж и жена, с огромен мерцедес. Поне ще се возим в голяма и топла кола, си помислих. Но когато най-после се наместихме вътре – четирима души плюс куче и двуметрова звезда, успяхме да счупим задното стъкло. Така че трябваше да пътуваме 400 км с прозорец, покрит с найлонов плик. Не можехме да се движим бързо, защото ставаше по-студено и по-шумно. Стигнахме до Бургас след 6 часа и през цялото време се питах защо изобщо дойдох...

Видях се с баща ми и се разбрахме да отида в Grand Italia за вечеря – да опитам пиците, които прави по рецепта от нашия край, да разговаряме на спокойство. Но спокойство нямаше. Още по обед в ресторанта се появили служители от съда и полицаи и запечатали заведението.

Беше голям удар за всички. Особено за мен. Бях изпълнен с гордост от това, което е направило моето семейство – баща ми, брат ми, сестра ми, и го смачкаха пред очите ми. А не успях да опитам дори една пица.

Баща ми беше отворил това заведение в средата на 1992 г. на главната улица „Богориди“ и беше вложил всичките си пари в него. То беше на три етажа – джелатерия италиана на първия, пицария на втория, а на третия – клуб, защото брат ми беше диджей. Всичко изглеждаше прекрасно, но Grand Italia имаше кратък живот. Баща ми плащаше по 6000 марки наем на месец, собственикът обаче продал сградата на някаква банка и семейството ми трябваше да се изнесе. Сложихме черна точка на Булгария, защото разбрахме, че договорът ти за наем може изведнъж да загуби стойността си. Документите бяха фалшифицирани, а папа нямаше толкова възможности да реагира. Не можеше да повярва, беше ядосан, заканваше се, че ще съди всички. Така че, денят, в който отидох в Grand Italia, беше много тъжен.

Седмица по-късно преживях най-ужасната си Коледа. Бяхме нервни, говорехме само за случилото се, съвсем различно настроение от шумната, весела атмосфера на коледите в дома ни във Фалконара с роднините. Надявах се поне на Нова година да успея истински да се забавлявам.

Вечеряхме цялото семейство в хотел „Булгария“ и се преместихме в една дискотека до Морската градина. Жените носеха огромни прически, бяха облечени в златно и сребристо, от един момент нататък се слушаше само фолк. Представях си как в полунощ ще хвърчат тапи от шампанско и ще вали дъжд от конфети, а вместо това в 12 часа всички излязоха навън, за да хвърлят бомбички и да стрелят с пистолети. Пълен шок! Казах на баща ми: „Папа, искам да се прибирам в Италия“. Бях сигурен, че повече няма да се върна в тази страна.

Казват, че ако искаш да разсмееш Господ, му разказваш плановете си. През лятото на 1994 г. отново бях в Булгария. Този път я видях съвсем различна. Заради Световното по футбол хората пееха и танцуваха по улиците, страхотен купон, сивотата беше изчезнала. Българите се обличаха цветно, бяха любопитни към новото, по-позитивни. Гледаха MTV и VH1. В Бургас работеха много нощни барове, животът кипеше цяла нощ, момичетата бяха красиви, беше страхотен период.

Продължи да четеш