„Тайните на любовта” за Яна Маринова са закодирани в пътя, по който върви през годините. Актрисата имаше смелостта да разкрие публично токсична връзка, която е понесла като девойка, както и насилие, белязало част от детството й. Но доверието, върху което акцентира, заставайки на ръба на скалата с майка си (във филма „Игра на доверие”, б. а.), всъщност е ключът към любовта. Любовта, която е основна тема и в спектакъла „Любовни писма”, в който играе заедно с колегата си Теодор Папазов.
Именно за любовта и доброто говорим с Яна Маринова, която се радва на хармония със съпруга си Тихомир и порасналия си син Никола – студент в Швейцария.
Яна, играеш в представлението „Любовни писма”, което толкова отговаря на темата ни „Тайните на любовта”. Зрителят вероятно се припознава в сцените му, но дали си вади поуки?
Най-хубавото на пиеста „Любовни писма” на Албърт Р. Гърни, отличена с номинация за „Пулицър” за драматургия, е, че толкова отговаря на случващото се днес, особено в България. Текстът, писан в миналото, е едно към едно актуален в настоящето. В него се разказва любовната история между момче и момиче, които се срещат, когато са на седем години. Но още тогава те са разделени от системата, тъй като тя отива да учи в училище за момичета, а той – за момчета. Разделени са от семействата си, както и от статуквото, защото той от малък е готвен да бъде политик, а тя е от аристократичен род, а по-късно става талантлива художничка, която продава картините си за милиони. На него от малък му се говори, че това момиче някак не е за пред обществото, защото няма да отговаря на стандартите да е съпруга на политик.
И точно тази измама – какво представлява днешният политкоректен човек, бил той политик или изявяващ се в друга сфера, и колко е важно да имаш идеален брак и среда, а в същото време виждаш разпада на всичко това, е валидна и днес. Защото обществото, което държи на тази „лъскава опаковка”, без да се интересува колко проядена е вътрешността, изяжда любовта и я изплюва, и те кара да се запиташ къде отива любовта въобще? Историята в „Любовни писма” много засяга младите хора днес, които са изправени пред тези избори. Те сега живеят в общество, което налага да си идеален в Инстаграм и Фейсбук, а в училище да избереш дали да си от „готините” или от „лузърите”. И това до такава степен ги обърква, а няма кой да ги подкрепи да избират със сърцето си. В днешния икономически развит свят, изкарването на пари вече не е толкова трудно, стига да искаш, разбира се, и оттук идва решението дали те да бъдат идеалната машина за пари и за успех, и всички да ги величаят, като цената за това обикновено е липса на щастие в личния живот.
Изборът е, колко нагоре си готов да се изкачваш по стълбицата, докато жертваш истинските, човешките чувства и ценности. Историята в пиесата е силна, жива и завладяваща, разкрива се под формата на писма помежду им. Том и Алекса са двама силни индивида, които разполагат с власт, известност и милиони, но могат ли да бъдат заедно? Оттук идват въпросите, които си задават младите хора, след като гледат пиесата: „Мога ли толкова млад да съм отдаден на любовта само към един партньор? Кой командва, мъжът или жената? Или може би, парите? Кои приятели да избера, тези които ще ме издигнат или тези, които знаят кой съм? Представлението е много истинско, не е тривиално, всеки се припознава в него, защото засяга тези модерни избори днес. И най-необикновеното е, че много често ние възрастните си задаваме същите въпроси...
А за теб какво е любовта?
Любовта е най-необятното нещо, най-изплъзващото се и същевременно, когато успееш да го хванеш и задържиш, е най-прекрасното. Това е балансът, в който трябва да се запазиш като човешко същество и личност и едновременно с това да можеш много да се раздадеш за другия. Изключително трудно нещо е любовта, която изисква постоянна грижа и победа над човека в огледалото, тоест над самия себе си! Не трябва да си пречиш да обичаш, не трябва да се страхуваш всеки път, когато те разочароват и разбереш, че любовта те е предала, а да съумееш да се отърсиш от токсични връзки и да можеш отново да се отвориш за нея. Малко е като „мисия невъзможна” (усмихва се)... Затова и толкова години се борих да направя филма „Игра на доверие” (реж. Макариев, продуциран от Яна Маринова, базиран на лична история на актрисата и на нейната майка, б. а.). Да, в лентата има и насилие, но пак става въпрос за любов и за доверие, за това колко важно е да разбереш с кого можеш да застанеш на ръба на скалата.
Какви са били твоите избори в любовта?
Много дълго време трябваше да побеждавам себе си, говоря за целия си живот, не за пет или десет години: Първо, за да се отърся от токсичната връзка, когато бях на 17 години и в която бях жертва на насилие. После и да превъзмогна всичко онова от детството, което се беше случвало в семейството ми. Трябваше да осъзная, че за да продължа спокойно напред, е важно да избера какво да запомня от миналото, защото няма как да избягаш от него. И пътят беше труден, дълги бяха и преходите към човека, с когото да създам семейство, след това да разбера, че това е „мисия невъзможна”, както казах вече, след това отново да посмея да си отворя сърцето, да прощавам, да раздавам, да поправям грешките си, постоянно да се връщам и да се питам – „Къде беше и моята вина?”
Това ли са нещата, от които се „храни” любовта?
Да. Изкуство е да се учиш да обичаш. Много е лесно да изпитваш любов, защото тя е химия. Природата не я интересува ти дали ще се справиш, дали ще си щастлив, а дали определени неща, заложени „по план” ще се случат. И от теб зависи да впрегнеш нерви, воля и сили да победиш своята природа, за да бъдеш в хармония с настоящата. И да можеш, докато изпълняваш нещо, което ти се случва по съдба, да вземеш това, което е добро за теб и да проявиш най-силното човешко качество – да управляваш природата и съдбата си.
Сега щастлива ли си, влюбена ли си?
В много жизнеутвърждаващ се период съм и вярвам, че това се случва на всеки човек в средата на живота му, защото се научаваш да се освобождаваш от всичко, което вече знаеш, че те спира и изоставаш от пътя и целите си, и те дърпа назад. Бориш се с догми, със съмнения – кое е правилно, как да постъпя, доколко да се раздам и съхраня? Признавам, че е трудно, но и много интересно (усмихва се). Знаеш, че каквито стъпки направиш, това ще определя дали ще си щастлив, дали ще се харесаш, когато се погледнеш в огледалото, дали ще се обичаш и най-важното – дали ще успееш да изградиш среда от съмишленици, които носят правилната енергия, за да те накарат да бъдеш щастлив, достоен, гордо да вървиш по пътя, да гледаш хората в очите и да няма за какво да свеждаш поглед и да се оправдаваш. Трудно е... Говоря общо за живота, във връзката със съпруга ми, който успява да ме издържи вече 20 години - нямам съмнения (смее се).
Опитваш ли се да напътстваш сина си относно личните му взаимоотношения?
За мен е много важно Никола да ме познава и да знае кои са слабите ми страни. До един период не си позволявах той да ме вижда слаба, за да може да се изгради като личност, още повече, че е момче. И това е от значение за мен, защото родители, които са добри хора, забравят, че трябва да са и достойни хора, да са скали, ментори и пример за подражание на децата си, независимо с какво се сблъскват в живота си. Защото, живеещите без съвест, са толкова уверени, че е правилно да възпитават децата си, да минават през трупове, да са машини и да не съжаляват за нищо и никого в името на well being. И това не може да се преодолее, ако добрите, смислените хора не проявят сила да не се отчайват, а да проявят изключителна сила и воля във възпитанието на своите деца. Някой трябва да се изправя пред агресивните, които лъжат, крадат и убиват. И затова е важно да можеш да изграждаш силни деца, което е огромен проблем днес. Според мен, добрите хора са изпълнени с догми, мекошавост, изкривени разбирания, с грешни тълкувания за това какво е да вярваш в доброро, в Бог дори. Смятам, че независимо, че съм много чувствителна, се справям именно, защото съм възпитавана спартански. В никакъв случай никое дете не трябва да преживее това, което аз съм изживяла в детството си! Но от малки децата е необходимо да са ангажирани с това да помогнат на слабия, да могат да понесат тежестта на доброто. Светът е агресивен и стойностните хора трябва да се научат да бъдат хладнокръвни, твърди и силни като характери. Например, Майка Тереза не е една женичка с розови бузки, а по-скоро човек, от който те побиват тръпки. Или доброто обикновено има лице на някой, който много изисква от теб.
Имаш ли своя формула как да задържиш любовта?
Важното за мен е най-вече да бъда вярна в трудните моменти. Никой не е идеален, но винаги трябва да бъда там, когато другият е зле, както и да го пускам да се радва и да обича сам себе си. Да мога да му се зарадвам дори тогава, когато той успява в нещо, което може в дадения момент да го отдалечава от мен. Трябва да го оставя той да бъде личност и ако искам да сме заедно, да съм наясно, че това не става с напъване и насила. Същото е и с любовта към децата. Или не е толкова от значение това да се жертваш, а просто трябва да се трудиш, да оценяваш малките неща, когато си горе, да не се страхуваш да „полетиш”, защото знаеш, че в същото време човекът до теб е долу и ще те хване, ако тръгнеш да падаш. И да си готов да направиш същото за него. То е ясно - когато си долу на изтривалката, кой е до теб и когато си горе и се радваш, кой ти дава възможност да успяваш, да си свободен, да не се страхуваш да полетиш. А който те обича, няма да го притеснява, като полетиш, дали ще се върнеш (усмихва се)!
В какви постановки още играеш този сезон?
В Театър „Възраждане” играя в черната комедия „Куци ангели” по българския автор Владо Трифонов. В нея героинята ми, която е затворничка - Гуглето, не може да потисне чувството си за справедливост и с оръжие в ръка е решена да се справи с псевдо политици и общественици, псевдо религиозните и обикновените простаци. „Все някой трябва да свърши мръсната работа”, си казва тя. Нежна душа е Гуглето, но с воля от стомана. Ала и тя има нужда от любов и от човек, който никога не я е предал и винаги я подкрепя, независимо от пътя, който е избрала.
Разказът ти за пиесата някак препраща към силните образи в творбите на Здравка Евтимова, с която предстои да се срещна, за да поговорим отново за любовта.
Аз съм й страхотен фен още от разказа „Кръв от къртица”, който ми попадна преди години. След това изчетох и другите й разкази, а последното лято - романа й „Резерват за хора и вълци” и съм още по-впечатлена от нея. Случайно я видях в кафене, поздравих я и съм много щастлива, че я срещнах на живо. И в тази нейна книга, която споменавам, също го има образът на доброто, който е превъплътен в героинята й, която е възрастна жена, но твърда и силна, същинска Майка Тереза. Здравка Евтимова е от хората, които трябва да следваме и да им се възхищаваме, затова и времето толкова много я цени днес. Винаги съм знаела, че времето самó открива своите герои. Но трябва да изберем, имаме ли кураж да сме в крак с него.
Къде може да гледате Яна Маринова?
Спектакълът „Любовни Писма”:
- 16 февруари в Драматичния театър „Николай Хайтов”, в Смолян
- 23 февруари в „Сити Марк Арт Център”, София
- 27 март в Драматичен театър „Крум Кюлявков”, в Кюстендил
Спектакълът „Куци Ангели”:
- 21 февруари в театър „Възраждане”, в София
