Когато поканих Яна Борисова да сподели мислите си за любовта, тя откликна: „О-о-о, за това най-много мога да говоря!” И има пълно основание, защото тя, която е един от най-успешните драматурзи в Европа, създаде по свои текстове впечатляващия театрален проект „за любовта...”. Спектакълът събира на една сцена голямата артистка Цветана Манева с актьорите Александра Сърчаджиева, Снежина Петрова, Христо Петков, Александър Сано, Дарин Ангелов, Петър Антонов, Боряна Братоева, Радена Вълканова, Силвия Петкова и много други. Всички те се впускат в изповед, изпълнена с нежни, весели и комични, както и затрогващи емоции, кореспондиращи с театралната музика на маестро Милен Кукошаров. Режисьор на спектакъла е Димитър Коцев - Шошо, а сценографията е дело на Елис Вели. И всяко представление, огледало на живота ни, наистина е уникално. А всеки зрител на спектакъла „за любовта...” се изпълва с въпроси и иска още и още. Затова и неочакваната лавина от писма, с която Яна Борисова е залята, я „задължава” да издаде книга със заглавието „Няколко текста за любовта”.

Снимка: Личен архив

С красивата и талантлива жена – писател, сценарист и драматург, говорим за любовта, за превъплъщенията й, за ситуациите, в които ни поставя тя, за емоциите, които ни изгарят, когато се докоснем до същността й.

Яна, тя, любовта, която преминава от сълзи на щастие до кански рев от болка, обида и мъка, как провокира перото ви?

Любовта е огромна част от живота ни и в много случаи го определя. Има толкова много видове, толкова много нюанси, толкова причини и последствия, че това, което авторите пишат, никога не е достатъчно. Аз лично смятам, че независимо от количеството произведения, които са създадени досега по тази темата, любовта продължава да е една от най-големите човешки загадки, за които медицината така и не даде смислено обяснение. Затова хората на изкуството продължаваме да се опитваме да я разгадаем или поне да я следваме и да разказваме за нея. Провокира ме тайната й и това, че за мен тя продължава да е непозната територия или океан, който непрекъснато променя големината и формата си. Провокират ме и реакциите на хората в публиката, които след като чуят текстовете ми, разбират, че всичко е наред и не са сами. Че няма нищо срамно или страшно и че няма как да се изложиш, когато става дума за любов. Любовта може да бъде и много мъчителна, много изморителна или объркваща. Но дори такава, тя е част от всичко онова, което доказва, че живеем пълнокръвно и имаме сърца и души.

Какво ви накара да претворите думите си в спектакъла „за любовта...”, който всеки път е уникално преживяване?

Цветана Манева. Всичко започна от представянето на една моя книга с пиеси, на която бях поканила няколко актьори, с които съм работила, да четат произведенията ми, защото аз самата не съм добър интерпретатор на живо. Сред поканените беше и моята голяма приятелка Цветана Манева, която поради здравословни проблеми се беше отказала от сценичните си изяви. И когато тя излезе на сцената да чете от книгата ми, аз присъствах на изумително явление. Всички хора в публиката бяха притаили дъх и излъчваха светлина, която Цветана събираше в една светеща точка. Тя грееше и беше преживяване, което трудно се описва с думи. Тогава си дадох сметка, че публиката не може без нея, а тя не може без сцената. Когато представянето завърши, я попитах дали иска да го правим по няколко пъти в годината. И тя ми отговори: „Искам, но ще чета”. Така започна всичко. Заедно с Димитър Коцев - Шошо, Милен Кукошаров, Елис Вели и продуцентът Катя Костова имаме артистична група - Stage Hearts. Заедно създаваме различни сценични произведения  и „за любовта…” стана едно от тях.

Снимка: Личен архив

 

Как избирате актьорите, които разказват тези толкова истински истории за любовта?

Избирам актьорите заедно с режисьора Димитър Коцев - Шошо и продуцента Катя Костова. В началото бяхме поканили артисти, които са произнасяли мои текстове в различни пиеси. След това започнахме да каним и други, които ни вълнуват и притежават особени, уникални актьорски гласове. Идеята ни е да работим с по-голям група артисти, които да комбинираме всеки път по различен начин. Аз пиша нови текстове за тях и така всеки спектакъл се получава абсолютно различно. Всички наши актьори са великолепни, талантливи и абсолютно посветени на професията си. Наричаме „за любовта…” наше семейство. Живеем животите си заедно и на сцената и в реалността. Тази година Цветана Манева празнува своя осемдесетгодишен юбилей и ние всички решихме да й направим подарък – „за любовта…Честит рожден ден, Цветана”. Първото представление вече е продадено, а втората му част ще се случи на 27 май в Античния театър в Пловдив, които са любимият град и любимата сцена на Цветана Манева.

Снимка: Личен архив

 

И след толкова обстойно изследване на любовта, стигнахте ли до своя истина? Имате ли свое определение на въпроса: Какво е любовта, кои са лицата й...?

Продължавам да нямам никаква представа какво е любовта, но винаги съветвам следното:  Дръжте се уважително към любовта. Никога не я подценявайте и не й се подигравайте. Не се дръжте снизходително към нея, защото тя е едно от най-силните оръжия и лекарства едновременно!

А кои са тайните на любовта?

Любовта е свързана с оцеляването, с вдъхновението от живеенето, с дишането, с радостта и с концепцията за щастие. И точно по тази причина, колкото и отговора да откриваме за нея, те генерират още толкова нови въпроса.

Кога любовта ни поставя именно там, където ни е мястото?

Когато си въобразим, че всичко ни е ясно.

И можем ли да задържим любовта или - „ако обичаш някого, пусни го”?

Честно казано няма еднозначен отговор или рецепта за това, защото всяка любовна история е абсолютно уникална. Оказа се, че няма общи правила за поведение, които да проработят. Няма сценарий. Всеки човек сам се придвижва в дебрите на тази  непозната магия. Единственото, което е добре да правим, е да развиваме емоционалната си интуиция. Да слушаме вътрешния си глас, за да можем сами да преценим дали да останем или да си тръгнем. Знам, че не е лесна работа и изисква време, но може би затова дори и на емоционално ниво има хора, които аз наричам аристократи.

Бихте ли разказали лично преживяване, например за първото ви влюбване и дали, и как онова чувство, което тогава е владеело същността ви, с навъртането на годините дали премина в друго измерение и какво е то?

Не бих отнела времето на никой с моите лични преживявания. Това е занимание за друг тип хора, които го правят по цял ден и къде ли не. Но скоро попаднах на писма, разменени  между двама души, които са се събирали и разделяли многократно. Ето какво е написала Елизабет Тейлър към Ричард Бъртън след един от разводите им: „..Иска ми се да можех да ти разкажа за любовта си към теб, за моя страх, моята наслада, моето чисто животинско удоволствие, моята ревност, моята гордост, моя гняв към теб, понякога. Най-вече за любовта ми към теб и тази, която ти ми даваш - иска ми се да мога да пиша за всичко това, но не мога. Мога само да „кипя” отвътре и да се надявам да успееш да разбереш как се чувствам всъщност…”.