С диви круши и резенче хляб във торбата
тя ще спре на небето и ще викне към райската стража:
"Аз пристигнах... Аз съм Мария - жената
на всички мъже и на мъртвите даже.",

Борисов Христов, "Жената Мария"

Името Мария е с древноегипетски произход и в превод означава "любов", „море от горчивина“, „покорство“, „тази, която желае дете“, „обичана“. В деня, в който отбелязваме празника Успение Богородично, избрахме 6 известни жени, които са носили името Мария.

Снимка: Картина на художника Александър Иванов (1806 - 1858), ru.wikipedia.org

1. Мария Магдалина е библейски персонаж, за които някои историци смятат, че би могла да е била реално съществуваща личност. Много малко ни е известно за нея, тъй като единствената информация, която имаме за живота ѝ, идва от Библията. Това, което ни се казва там е, че Мария е била спътничка на Христос и учениците му. Месията е бил следван от 12 ученици, както и от две жени, които са им помагали „със свои собствени средства“, което предполага, че са били сравнително богати.

Много хора считат, че е възможно Мария Магдалина да е блудницата, която Исус спасява от убийство с камъни, но в Библията това не е казано никъде. Все пак обаче знаем, че Иисус е помогнал на жената, защото се казва, че е „прогонил седем демона“.

Мария остава с Христос до края на живота му, присъства на разпъването му, на погребението му и е един от първите хора, които разбират за възкресението му. Названието Магдалина показва, че жената идва от древния град Магдала.

Мария Магдалина е важна фигура в изключително популярния роман „Шифърът на Леонардо“ на Дан Браун, в който се застъпва тезата, че е възможно Мария да е била жена на Иисус Христос и да е имала деца от него.

 

Сет с костюмите от филма Мария Антоанета
Снимка: Getty Images/Guliver Photos
 

2. Мария-Антоанета (1755 – 1793) Съпругата на крал Луи XVI има толкова дълго име, че ще ни свърши мастилото, ако го изпишем цялото. Неслучайно всички използват краткото Мария-Антоанета. Родена е във Виена и вероятно животът й е щял да протече спокойно сред много торти и класическа музика, но съдбата решава друго. На 14 години я омъжват за 15-годишния Луи, за да се подобрят дипломатическите отношения между Австрия и Франция.

Няма никакви доказателства, че кралицата е изрекла прословутата фраза по адрес на бедните хора „Като нямат хляб, да ядат пасти“. Най-вероятно репликата й е приписана от нейните врагове с цел дискредитация. Факт е обаче, че е живяла доста разточително.

Френската революция преобръща живота й и тя е изпратена в затвора, където е заведена под номер 280. Малко преди да навърши 38 е гилотинирана на същия ешафод, където 10 месеца по-рано е обезглавен крал Луи XVI.

Говори се, че по пътя си към гилотината тя настъпва крака на палача и последните й думи са: „Моля да ме извините, не го направих нарочно.“

Снимка: Getty Images/Guliver Photos

 

3. Мария Кюри е жената с най-голямо влияние върху световната история, според миналогодишно проучване сред експерти на списание "BBC History Magazine”. Полско-френската физичка и химичка е пионер в областта на радиологията и първи носител на две Нобелови награди, единствената жена носителка на Нобелова награда в две различни области на науката (физика и химия) и първата жена преподавателка в Сорбоната.

Мария Кюри е родена във Варшава (Полша) на 7 ноември 1867 г. Любовта към физиката наследява от баща си - учител по физика. На 24-годишна възраст се мести във френската столица Париж през 1891 г., за да учи точни науки, следвайки по-голямата си сестра Бронислава.

В периода 1891-1894 г. изучава химия и физика в Сорбоната, където се запознава с Пиер Кюри. Съпрузи с отдаденост към науката, те стават пионери в изучаване на радиоактивността, като терминът всъщност е въведен именно от Мария Кюри. Тя допринася за създаването на теорията за радиоактивността, за техниките при изолирането на радиоизотопи и за откритието на два нови елемента – полоний и радий.

Без да разполагат с лаборатория, двамата съпрузи за четири години преработват тонове руда уран и отделят няколко грама от новия елемент радий. По-късно откриват и полония, носещ името на Полша - родината на Мария Сальомеа Склодовска. През 1903 г. Мария и Пиер Кюри заедно с Анри Бекерел получават Нобелова награда за физика, а седем години по-късно Мария е удостоена с наградата и с Нобелова награда за химия.

По време на Първата световна война Мария Кюри обучава лекарите да работят с първите рентгенови апарати. Работейки с радиоактивните изотопи, тя не взима предпазни мерки за здравето си. Огромните дози радиоактивно лъчение в крайна сметка се отразяват негативно върху здравето и тя заболява от апластична анемия, получена вследствие излагане на радиация в хода на научните ѝ изследвания и в хода на радиологичната ѝ работа в полевите болници по време на войната.

Кюри умира през 1934 г. на 66 години в санаториума Санселмо в френския град Паси. Удостоена е посмъртно с най-високото полско държавно отличие - Орденът на Белия орел.

Дъщеря на Мария Кюри и Пиер Кюри е друг известен учен - Ирен Жолио-Кюри, френска физичка и общественичка. През 1934 г. Ирен и съпругът й Фредерик откриват изкуствената и позитронната радиоактивност. След брака си и двамата приемат общата фамилия Жолио-Кюри. През 1933 г. Ирен открива заедно с Фредерик Жолио-Кюри анихилацията и раждането на двойка частица - античастица.

 

Снимка: By Unknown - Nationaal Archief, Public Domain

4. Д-р Мария Монтесори (1870-1952) е лекарка, световноизвестна педагожка и антрополог. Тя е първата дипломирана лекарка в Италия. Награждавана е с Нобелова награда за мир три пъти. Защитава ревностно правата на жените. Изучава децата от всички раси, културно и социално-икономическо положение повече от петдесет години.

Нейното наблюдение над човешкото същество от раждането до зрялостта, позволява да създаде един от най-известните методи на обучение, известен като Монтесори метод на обучение. Той е холистичен и има за цел да развие цялостно личността на детето. Иновативните практики и идеи на Мария в класната стая са имали и имат голямо влияние върху образованието на децата по целия свят. Обучава много студенти и учители от различни краища как да прилагат похода, който става много популярен в началото на 20 век - Монтесори общности, обучителни програми и училища се появяват навсякъде.

От нейните съчинения по-важни са „Научна педагогика“ (1909) и „От детето до юношата“ (1948). На български език от нейните трудове досега са преведени книгите: „Тайната на детството“, „Какво трябва да знаете за детето си“, „Попивашият ум“, „Детето в семейството“ и „Да откриеш детето“.

Снимка: By CBS Television - eBayfrontback, Public Domain

 

5. Мария Анна София Сесилия Калогеропулу, или просто Мария Калас, както е известна, е една от най-легендарните оперни певици на всички времена. Американката с гръцки произход е родена в Ню Йорк през 1923 г. Получава музикалното си образование в Гърция и започва кариерата си на оперна певица в Италия.

Мария Калас признава, че не е имала щастливо детство и че не се е разбирала с майка си: „Сестра ми беше слаба, красива и дружелюбна, затова и майка ми харесваше повече нея. Аз бях грозновата, дебела, непохватна, и непопулярна. Много е жестоко да накараш дете да се чувства грозно и нежелано. Никога няма да простя на майка ми, че ми отне детството. През всички години, в които трябваше да играя и да раста, аз пеех, за да изкарвам пари. Всичко, което направих за семейството си беше по-скоро хубаво, а всичко, което те направиха за мен беше по-скоро лошо.“

Въпреки, че е започнала да се занимава с музика почти насила, Мария Калас открива, че притежава истински талант. След като преживява много трудно периода на Втората световна война, Мария Калас се връща в САЩ, където заживява с баща си и започва да пее в американските опари. Тогава започва и най-успешният ѝ период в операта, а талантът ѝ е признат в целия свят.

През 1953 г. Калас си поставя за цел да намали теглото си: „Уморявах се, потях се твърде много и се преработвах. Здравословно също не бях много добре. Не можех да се движа свободно. Понякога се налагаше да играя ролята на младо и привлекателно момиче, а не можех да ходя нормално.“ През следващата година Мария Калас сваля 36 килограма. Това обаче се отразява и на гласа ѝ и слага началото на края на кариерата ѝ. През 1963 г., когато е на 40 години, Калас вече не се изявява на сцената.

През 1957 г. Мария Калас започва извънбрачна връзка с гръцкия милиардер Аристотел Онасис, която обаче е разкрита и през 1959 тя се развежда със съпруга си.

Голямата оперна певица умира през 1977 на 53-годишна възраст.

 

6. Ако има българска певица и музикантка, на която да сме се възхищавали колкото на Грейс Слик от "Джеферсън Еърплейн", това със сигурност е Мария Нейкова - един от най-емблематичните гласове на 60-те и 70-те години в България зад лиричните балади и фолклорни адаптации в естрадата, които звучат самобитно и автентично като парчетата на психеделичната рок банда.

Мария Нейкова е родена на 21 декември 1945 г. в Пловдив, като завършва висше музикално образование в Академията за музикално, танцово и изобразително изкуство в Града под тепетата, а през 1968 г. завършва полувисшия Естраден отдел към Българска държавна консерватория (БДК) в София. Кариерата ѝ стартира същата година, като още на следващата печели първа награда на фестивала "Златният Орфей" за песента "Закъснели срещи" в дует с Михаил Белчев. Песента "Яворова пролет" в изпълнение на Мария Нейкова, Паша Христова и Мими Иванова по музика и аранжимент на Светозар Русинов е отличена с първа награда в радиоконкурса "Пролет" през 1970 г. Мария Нейкова печели "Мелодия на годината" с песента "Добър вечер, лека нощ" през 1972 г. Най-емблематичният хит на Мария Нейкова става песента "Двама" от филма "Козият рог" (1972). Година по-късно - през 1973 г. - печели втора награда на фестивала "Златният Орфей" за песента "Имам земя". Първата й дългосвиреща грамофонна плоча - "Заръка" - е издадена от "Балкантон" през 1975 г. Мария Нейкова е авторка на около 100 песни, като сред тях особено популярна също става "Светът е за двама" (1980) в изпълнение на Орлин Горанов. Мария Нейкова е едва на 56 години, когато напуска света на 1 август 2002 г. "Голяма жена беше Мария", както казва в нейна памет Михаил Белчев.