На днешната дата целият християнски свят отбелязва празника "Успение на Пресвета Богородица".
Денят на Успението на Дева Мария
Майката Иисусова, още от първите векове на християнството, е най-големият богородичен празник в календара, известен и като Голяма Богородица. Смята се, че е установен още в апостолски времена, но първите писмени източници за чудодейното възнесение в плът на Божията Майка, се отнасят към четвърти век. Датата 15 август е канонизирана от самият император Маврикий в края на 6-ти век. Празникът е един от 12-те велики празници за християнския свят.
Според свидетелствата на Йоан Богослов
Светата Майка била вече на преклонни години (64-годишна), когато по време на молитва на Елеонската планина архангел Гавраил й възвестил, че Бог ще я вземе при себе си след три дни. С най-жива радост Богородица приела вестта за своята близка кончина. Посланието й към скърбящите близки – светите апостоли, било: "Не плачете, приятели и ученици христови, и не помрачавайте радостта ми с вашата скръб! А радвайте се с мен, задето отивам при моя Син и Бог."
Според евангелието на Лука
в деня на Успението ("заспиването"), когато сам Иисус Христос, в цялата си небесна слава, обкръжен с ангели и светци, слязъл от небесата, за да прегърне душата й, Света Богородица възкликнала: "Душата ми величае Господа и духът ми се зарадва в Бога, спасителя мой..." Господ приел пречистата си Майка за вечен живот, а ангелите пеели и славели с думите на архангел Гавраил: "Радвай се благодатна, Господ е с теб, благословена си ти между жените."
Библейският текст продължава с описанието как всички присъстващи с благоговение станали свидетели на това "преславно видение”. А когато пристъпили към одъра, на който лежало "пречистото тяло” на Божията Майка, видели сияние да струи от лицето й и "чудно благоухание се разляло по стаята”. И тогава вместо скръб "сърцата им се изпълнили с неизказана духовна радост”.
Пак според евангелието на Лука, апостолите положили тялото на Светата Майка
в пещера при село Гетсимания, в близост до мястото, където лежали нейните родители Йоаким и Ана. На третия ден след успението на Св. Богородица пристигнал апостол Тома. Дълбоко било огорчението му, че не е успял да се поклони и сбогува с Дева Мария. За да го утешат, апостолите решили да отместят камъка на пещерата. Но когато влезли там, на мястото на положеното тяло на Христовата Майка, се виждала единствено погребалната плащеница.
В същия ден Богородица се явила в небесата
пред събралите се апостоли и вярващи и им дала своето обещание: "Радвайте се! Защото с вас съм през всичките дни!"
И днес, в това безмилостно време,
в дни на верска нетърпимост, гняв и омраза, имаме особено дълбока потребност да вярваме и да се молим на Майката Застъпница на човешкия род. Да се молим да бъдем по-добри, по-човечни, по-чисти в сърцата си, в умовете и в делата си. Защото милостта и благоволението й са необятни и неотменни.
Честито на всички именици, които празнуват днес - Мария, Марияна и техните производни!
