С диви круши и резенче хляб във торбата
тя ще спре на небето и ще викне към райската стража:
"Аз пристигнах... Аз съм Мария - жената
на всички мъже и на мъртвите даже.",
Борисов Христов, "Жената Мария"
Името Мария е с древноегипетски произход и в превод означава "любов", „море от горчивина“, „покорство“, „тази, която желае дете“, „обичана“. В деня, в който отбелязваме празника Успение Богородично, избрахме 6 известни жени, които са носили името Мария.
1. Мария Магдалина е библейски персонаж, за които някои историци смятат, че би могла да е била реално съществуваща личност. Много малко ни е известно за нея, тъй като единствената информация, която имаме за живота ѝ, идва от Библията. Това, което ни се казва там е, че Мария е била спътничка на Христос и учениците му. Месията е бил следван от 12 ученици, както и от две жени, които са им помагали „със свои собствени средства“, което предполага, че са били сравнително богати.
Много хора считат, че е възможно Мария Магдалина да е блудницата, която Исус спасява от убийство с камъни, но в Библията това не е казано никъде. Все пак обаче знаем, че Иисус е помогнал на жената, защото се казва, че е „прогонил седем демона“.
Мария остава с Христос до края на живота му, присъства на разпъването му, на погребението му и е един от първите хора, които разбират за възкресението му. Названието Магдалина показва, че жената идва от древния град Магдала.
Мария Магдалина е важна фигура в изключително популярния роман „Шифърът на Леонардо“ на Дан Браун, в който се застъпва тезата, че е възможно Мария да е била жена на Иисус Христос и да е имала деца от него.
2. Мария-Антоанета (1755 – 1793) Съпругата на крал Луи XVI има толкова дълго име, че ще ни свърши мастилото, ако го изпишем цялото. Неслучайно всички използват краткото Мария-Антоанета. Родена е във Виена и вероятно животът й е щял да протече спокойно сред много торти и класическа музика, но съдбата решава друго. На 14 години я омъжват за 15-годишния Луи, за да се подобрят дипломатическите отношения между Австрия и Франция.
Няма никакви доказателства, че кралицата е изрекла прословутата фраза по адрес на бедните хора „Като нямат хляб, да ядат пасти“. Най-вероятно репликата й е приписана от нейните врагове с цел дискредитация. Факт е обаче, че е живяла доста разточително.
Френската революция преобръща живота й и тя е изпратена в затвора, където е заведена под номер 280. Малко преди да навърши 38 е гилотинирана на същия ешафод, където 10 месеца по-рано е обезглавен крал Луи XVI.
Говори се, че по пътя си към гилотината тя настъпва крака на палача и последните й думи са: „Моля да ме извините, не го направих нарочно.“
3. Мария Кюри е жената с най-голямо влияние върху световната история, според миналогодишно проучване сред експерти на списание "BBC History Magazine”. Полско-френската физичка и химичка е пионер в областта на радиологията и първи носител на две Нобелови награди, единствената жена носителка на Нобелова награда в две различни области на науката (физика и химия) и първата жена преподавателка в Сорбоната.
Мария Кюри е родена във Варшава (Полша) на 7 ноември 1867 г. Любовта към физиката наследява от баща си - учител по физика. На 24-годишна възраст се мести във френската столица Париж през 1891 г., за да учи точни науки, следвайки по-голямата си сестра Бронислава.
В периода 1891-1894 г. изучава химия и физика в Сорбоната, където се запознава с Пиер Кюри. Съпрузи с отдаденост към науката, те стават пионери в изучаване на радиоактивността, като терминът всъщност е въведен именно от Мария Кюри. Тя допринася за създаването на теорията за радиоактивността, за техниките при изолирането на радиоизотопи и за откритието на два нови елемента – полоний и радий.
Без да разполагат с лаборатория, двамата съпрузи за четири години преработват тонове руда уран и отделят няколко грама от новия елемент радий. По-късно откриват и полония, носещ името на Полша - родината на Мария Сальомеа Склодовска. През 1903 г. Мария и Пиер Кюри заедно с Анри Бекерел получават Нобелова награда за физика, а седем години по-късно Мария е удостоена с наградата и с Нобелова награда за химия.
По време на Първата световна война Мария Кюри обучава лекарите да работят с първите рентгенови апарати. Работейки с радиоактивните изотопи, тя не взима предпазни мерки за здравето си. Огромните дози радиоактивно лъчение в крайна сметка се отразяват негативно върху здравето и тя заболява от апластична анемия, получена вследствие излагане на радиация в хода на научните ѝ изследвания и в хода на радиологичната ѝ работа в полевите болници по време на войната.
Кюри умира през 1934 г. на 66 години в санаториума Санселмо в френския град Паси. Удостоена е посмъртно с най-високото полско държавно отличие - Орденът на Белия орел.
Дъщеря на Мария Кюри и Пиер Кюри е друг известен учен - Ирен Жолио-Кюри, френска физичка и общественичка. През 1934 г. Ирен и съпругът й Фредерик откриват изкуствената и позитронната радиоактивност. След брака си и двамата приемат общата фамилия Жолио-Кюри. През 1933 г. Ирен открива заедно с Фредерик Жолио-Кюри анихилацията и раждането на двойка частица - античастица.
4. Д-р Мария Монтесори (1870-1952) е лекарка, световноизвестна педагожка и антрополог. Тя е първата дипломирана лекарка в Италия. Награждавана е с Нобелова награда за мир три пъти. Защитава ревностно правата на жените. Изучава децата от всички раси, културно и социално-икономическо положение повече от петдесет години.
Нейното наблюдение над човешкото същество от раждането до зрялостта, позволява да създаде един от най-известните методи на обучение, известен като Монтесори метод на обучение. Той е холистичен и има за цел да развие цялостно личността на детето. Иновативните практики и идеи на Мария в класната стая са имали и имат голямо влияние върху образованието на децата по целия свят. Обучава много студенти и учители от различни краища как да прилагат похода, който става много популярен в началото на 20 век - Монтесори общности, обучителни програми и училища се появяват навсякъде.
От нейните съчинения по-важни са „Научна педагогика“ (1909) и „От детето до юношата“ (1948). На български език от нейните трудове досега са преведени книгите: „Тайната на детството“, „Какво трябва да знаете за детето си“, „Попивашият ум“, „Детето в семейството“ и „Да откриеш детето“.
