Той губи майка си още като дете, израства в сиропиталище, а по-късно превръща изкуството в своя съдба. Вежди Рашидов има един син, няколко внуци и голямата любов на живота си - д-р Снежана Бахарова, за която признава, че му е помогнала да се пребори с тежко заболяване. Автор на десетки скулптури, повече от 45 самостоятелни изложби и две книги, той оставя след себе си творческо наследство, което прекрачва границите на България.
На 6 ноември 2026 г. почина Вежди Рашидов. Той си отиде на 74 години, оставяйки след себе си не само десетки произведения на изкуството, но и лична история, в която има много болка, самота, любов и упоритост. Зад суровото излъчване и характерния глас на скулптора стои човек, чийто живот започва с тежки изпитания, но който намира в творчеството начин да преодолява трудностите.
Роден на 14 декември 1951 г. в Димитровград, Вежди Рашидов израства в семейство, в което изкуството и музиката присъстват още от ранните му години. Майка му Кадрие Летифова е известна изпълнителка на български и турски народни песни, наричана „Славеят на Родопите“. Баща му работи в мините. Детството му обаче е белязано от загуба - майка му умира, когато той е още малък, а до седми клас живее в сиропиталище.
По-късно самият той разказва с особена обич за майка си. Пази спомена за нея като за красива жена с изключителен глас, която постоянно пеела - вкъщи, докато работи, докато готви. Музиката остава част от вътрешния му свят, а в интервюта през годините той признава, че родопските песни са сред любимите му.
Снежана Бахарова - жената, която му помага да се върне към живота
В личната история на Вежди Рашидов особено място заема д-р Снежана Бахарова. Тя е кардиолог и неговата дългогодишна съпруга. Двамата споделят близо три десетилетия заедно, изграждайки връзка, преминала през различни житейски изпитания.
Запознават се в началото на 90-те години, а отношенията им постепенно прерастват в сериозна любов. Снежана има дъщеря от предишен брак, а Вежди вече е баща на пораснал син. Въпреки различните си житейски истории двамата създават общ дом и семейство.
Рашидов говори с голяма признателност за жена си. Най-трудният момент в отношенията им идва, когато той се разболява тежко и преминава през продължително лечение в Германия. В този период Снежана остава до него и се грижи за него.
В едно от най-личните си признания скулпторът казва, че без нея вероятно нямало да бъде жив. Той разказва как съпругата му му вдъхнала кураж и му помогнала да намери сили да продължи борбата си.
„Тя беше човекът, който ми вдъхна кураж, даде ми онази химия и енергия да се чувствам защитен и не сам“, споделя той за нея.
За Снежана той не говори просто като за жената до себе си, а като за човек, който му е върнал желанието да живее. Двамата неведнъж описват отношенията си като партньорство, изградено върху обич, търпение и взаимна подкрепа.
През 2021 г., по повод 70-годишнината му, Рашидов признава, че след преживяното здравословно изпитание гледа по различен начин на живота. Сред най-важните неща за него вече са семейството, приятелите и възможността да се върне в ателието си.
Синът Вадим и радостта от внуците
Вежди Рашидов има един син - Вадим, от първия си брак. Двамата споделят не само семейна връзка, но и общ интерес към изкуството.
Вадим завършва Художествената академия и също се занимава с рисуване. През годините баща и син представят свои произведения в съвместни изложби. Въпреки това Вежди никога не крие, че е важно децата да имат свободата сами да изберат своя път.
Самият той е говорил откровено за самотата след раздялата с първата си съпруга. Синът му вече е бил пораснал, а Рашидов е усещал, че в дома му има празнота. В едно интервю споделя, че много е искал да има жена до себе си, с която да създаде дом и да споделя ежедневието.
По-късно семейството му се разраства с внуци, за които той говори с особена нежност. Споменава внучките си Ния и Ая, както и внука си Александър. В интервюта разказва, че обича да прекарва време с тях, но не настоява да следват неговия професионален път.
„Свещено право на избор е - каквото те пожелаят, това да бъдат“, е неговата позиция за бъдещето на младите членове на семейството.
Извън ателието Рашидов обича и животните. Признавал е, че винаги е имал кучета, а домът и близките му са сред най-големите му радости. В личните му разкази често присъстват и приятелите, книгите, музиката и любимите му места за уединение.
Глината, бронзът и рисунката - голямата му любов
Вежди Рашидов никога не крие, че най-голямата му мечта е била да стане художник. Пътят към нея обаче не е лесен. Завършва Художественото училище за изящни изкуства „Илия Петров“ в София през 1970 г., а през 1978 г. получава диплома по скулптура от Художествената академия, където учи при проф. Димитър Даскалов.
След дипломирането си участва активно в художествения живот в България и чужбина. По-късно преподава в Академията, а творбите му постепенно намират място в престижни галерии и музейни колекции.
Творчеството му обхваща скулптура, малка пластика, портрети, рисунки и акварели. В работите му често присъстват човешкото лице, тялото, движението, болката и силните емоции. Той се отличава с експресивен подход и с интерес към психологическото излъчване на човека.
За него скулптурата е физически труд, но и дълбоко лично преживяване. В интервю за списание The Inflight Magazine казва „Изкуството се прави от един човек, то е много индивидуален акт.“
Тази мисъл сякаш обобщава начина, по който гледа на професията си. В ателието той остава сам с материала, идеята и собственото си въображение.
Над 45 самостоятелни изложби по света
През кариерата си Вежди Рашидов реализира повече от 45 самостоятелни изложби в България и чужбина. Негови творби са показвани в Париж, Базел, Лондон, Варшава, Краков, Делхи, Москва, Ереван, Истанбул, Амстердам, Токио, Анкара, Виена, Берлин, Вашингтон, Претория и Йоханесбург.
През 1985 г. заминава за Париж след конкурс за ателиетата на Cité des Arts. Това се оказва важен момент за международното му развитие. Впоследствие френската столица се превръща в едно от местата, с които името му е тясно свързано.
Негови произведения са включени в колекции и музеи, сред които Музеят „Пушкин“ в Москва, фондация „Лудвиг“ в Кьолн, Музеят на Израел в Йерусалим, галерия „Уфици“ във Флоренция и музейни колекции в Япония, Армения и Турция.
Особено разпознаваеми са творбите му, посветени на Лудвиг ван Бетовен. Скулпторът работи върху образа на композитора в различни материали - бронз, керамика, гипс, туш и акварел. През 2025 г. представя изложбата „Бетовен - маски“, в която са включени 20 бронзови маски и девет рисунки.
Това е тема, към която се връща многократно през годините. За него Бетовен не е просто историческа личност, а образ, чрез който може да изследва човешката природа, страданието, гения и вътрешните противоречия.
„Дървото“ - последните му големи художествени послания
През декември 2025 г. Вежди Рашидов представя изложбата „Дървото“, съставена от 60 нови акварела. В нея дървото се превръща в метафора за човешкия живот - от пускането на корените до растежа, промяната и неизбежната есен.
Самият творец описва темата като вечна и близка до човешката съдба. В неговите думи дървото е част от живота ни, защото носи спомени, преживявания и следи от времето.
Тази изложба придобива особено значение в контекста на последните години от живота му. След тежкото здравословно изпитание той все по-често говори за желанието си просто да бъде жив, да вижда как природата се променя и да има време за изкуство.
Акварелите показват и друга страна на Рашидов - по-деликатна и съзерцателна, различна от мащабните бронзови произведения и силните пластични образи, с които е познат.
Двете книги, чрез които разказва за себе си
Вежди Рашидов оставя след себе си и литературно наследство. Сред книгите му е „Изкуство и власт“, представена като своеобразен портрет на твореца и общественика.
През 2020 г. излиза и автобиографичната му книга „Вежди“ - обемно издание от 352 страници, в което са събрани спомени, документи, писма, творби и фотографии. В нея той разказва за детството си, за пътя към изкуството, за срещите с хора, които са повлияли на живота му, и за преживяванията, които са го изградили като личност.
Книгата не е просто каталог на произведенията му. Тя е опит за равносметка и за съхраняване на моменти от един живот, преминал през много различни етапи.
Наследството на един човек, който никога не спря да твори
Вежди Рашидов беше от творците, които трудно могат да бъдат събрани само в едно определение. Скулптор, художник, автор на книги и колекционер - той остави след себе си богато художествено наследство, разположено далеч извън границите на България.
Но в личните му истории най-силно се открояват други неща: споменът за майката, която губи твърде рано; любовта към жената, която остава до него в най-тежкия момент; синът и внуците, с които споделя семейните си радости; и ателието, където винаги се връща към най-важното за себе си.
Може би най-точното обобщение на неговия живот е в думите му за изкуството - че то е индивидуален акт. А неговият акт остави следи в бронз, камък, керамика, рисунки и акварели.
На 74 години Вежди Рашидов си отиде, но творбите му ще продължат да разказват за човека зад тях - за неговите болки, търсения, любов и неподправена страст към изкуството.
Изберете LadyZone като любим източник в Google
