На 29 октомври 1914 г. света напуска един от най-големите поети в българската литература - Пейо Яворов, поет-символист и революционер, войвода на Вътрешната македоно-одринска революционна организация. Отнел живота си на едва 36-годишна възраст, драматичният път на поета е белязан от силната му любов към две жени - Мина и Лора.
Днес се навършват 110 години от смъртта на Пейо Яворов, а ние отдаваме почит към творчеството на големия български поет с две от най-хубавите му стихотворения - "Две хубави очи" и "Две души".
Две хубави очи
Две хубави очи. Душата на дете
в две хубави очи; – музика – лъчи
Не искат и не обещават те...
Душата ми се моли,
дете,
душата ми се моли!
Страсти и неволи
ще хвърлят утре върху тях
булото на срам и грях.
Булото на срам и грях –
не ще го хвърлят върху тях
страсти и неволи.
Душата ми се моли,
дете,
душата ми се моли...
Не искат и не обещават те! -
Две хубави очи. Музика, лъчи
в две хубави очи. Душата на дете…
Аз не живея: аз горя. Непримирими
в гърдите ми се борят две души:
душата на ангел и демон. В гърди ми
те пламъци дишат и плам ме суши.
И пламва двоен пламък, дето се докосна
и в каменът аз чуя две сърца...
Навсякъде сявга раздвоя несносна
и чезнещи в пепел враждебни лица.
И подир мене с пепел вятъра навсъде
следите ми засипва: кой ги знай?
Аз сам не живея - горя! - и ще бъде
следата ми пепел из тъмен безкрай