Да се кърми ли? Да не се ли кърми? Грозно ли е? Красиво ли е? Пречи ли ви? Скандално ли е? Не е ли скандално? Във Facebook се появи подходящ коментар за случващото се през тази седмица – “дъвка с вкус на кърма.” Обществените настроения достигнаха върхове и сякаш забравихме, че в различието се крие красотата. А стремежът да бъдем еднакви и под конец, всъщност е против бъдещето на всички.
Редакторите на Ladyzone.bg Вал, Мони и Тони се събраха на кафе. В открит разговор момичетата споделиха какво мислят за случващото се в последните дни. Ако сте съгласни или не сте с тяхното мнение, моля, включете се в коментарите и споделете вашата гледна точка. Тя е важна за нас.
Вал: В дадения случай, сме изправени пред един доста сериозен въпрос, който обединява, както моралните принципи, така и социалните, здравословни също. В съвремието, в което живеем е любопитно да разберем защо такива въпроси се повдигат и какво всъщност ни кара да правим крачка назад в обществения напредък. Тук не става въпрос дали сме майки или не, става въпрос от човешка гледна точка накъде клонят нещата, защото, според мен, са абсурдни дебатите, които се повдигат.
Мони: Това, което аз не мога да разбера за хората, които се скандализират от гледката на кърмеща жена на обществено място, е какъв точно е проблемът? Не мога да разбера дали ги притеснява голата женска гръд, при положение, че сме обградени от женски гърди, използвани за всякакви други цели. Или тези хора имат принципен проблем с кърменето, защото има други, които не го одобряват поради лични причини, това мога да разбера, ако човек се аргументира. Ако проблемът е самата гледка, не мога да го приема. Не го проумявам.
Вал: Пак стигаме до това, че има една миноритарна група от хора, които си налагат мнението и разпалват един въпрос, който касае само тях. Живеем във времена, в които всички сме свободни да правим това, което смятаме за добре, без да съдим останалите, иначе нямаше да се нарича демокрация.
Тони: Според мен обществото ни е твърде консервативно в това отношение. Мисленето му е такова. Да не говорим за отношението към еднополовите двойки.
Вал: Да, но този въпрос вече бе разискван във Франция, миналата година беше в Англия, където една жена е била изгонена от ресторант, заради кърменето. Сега идва в България. Има една тенденция, която е като времето „Ако е хубаво времето във Франция, три дни по-късно то ще е същото в България.” Т.е. ние отново сме по-назад от останалите, с един влак закъснение сме. Според мен няма нищо срамно и нищо лошо една майка да има собствен метод и грижи към своето дете и това, че хората са скандализирани от нещо, което е част от бита, а и е здравословно, за мен е странно. Жените са полуголи по улиците, в заведенията са скандално облечени, бюстът им се вижда без това да скандализира който и да било.
Тони: Ще ви разкажа един случай. Аз съм кърмила Мишо до година и осем месеца. Не мога да осъзная, че има майки, които умишлено спират кърмата си с хапчета. Та, на вапроса. Бяхме в заведение на морето. Малкият господин си поиска дозата. Не се чувствах комфортно да кърмя пред хора и се обърнах към човек от персонала в заведението с молбата дали мога да отида в някаква стаичка, където да накърма малкото ревящо човече. Отговорът беше:
„Не, нямаме такова нещо. Абсурд! Как не ви е неудобно?” Приятелят ми забеляза, че наблизо има кътче с диванче, където спокойно можех да накърмя мъника, но не ни разрешиха.
Вал: Ти, като майка... Какво за теб е кърменето?
Тони: За мен кърменето е свещенодействие, призвание, благодат и за майката, и за детето. Да не говорим за хранителните вещества, които майчиното мляко съдържа – те са уникална смесица и съкровищница от безценни хранителни вещества. Каквито и симбиози и химии да правят в лабораториите, не може да се имитира на 100% съдържанието на майчиното мляко. Това е факт!
Мони: Един от аргументите на хората, които са против кърменето на обществено място е, че майката, ако е достатъчно организирана може да направи така, че да не й се налага да кърми на обществени места.
Тони: Колкото и да си организиран, когато си с малко дете, всичко може да се случи. Ако си сама майка, организацията става още по-трудна. Аз, като цяло съм такъв човек, но откакто имам дете, нещата се промениха! Не е толкова лесно, колкота за някои хора изглежда отстрани. Всичко се обръща. Винаги ще се намери нещо, което да те изненад или да те ангажира в най-неочаквания момент.
Вал: Тези, които твърдят, че са толкова организирани и нищо не става неочаквано и плановете им вървят по вода, си придават някаква важност. По мое мнение, една жена, бъдейки майка, не означава, че трябва да изостави женствеността си и своя живот, като жена. Една жена е едновременно съпруга, майка, дъщеря и всичко останало. Това са различни роли, които тя опитва да съвмести. Не смятам, че е редно тя да се лишава и да се изоставя като човек, само защото е станала родител, дори детето да е било желано.
Мони: В никакъв случай това, че отделяш време и се грижиш за себе си, разнообразявайки се, не означава, че си лоша майка. Това, че ти се е наложило да накърмиш детето си в мола, те прави безотговорна и неорганизирана ли?!
Вал: Аз се замислих и за това, че когато хората видят звезда – Аманда Кер, Анджелина Джоли и пр. – дали се снимат на корицата на известно списание, докато са бременни или се снимат, докато кърмят, хората си казват „Йе, колко готино!” Когато видят обикновена и непозната личност, те я сочат с пръст и казват:
„Как не те е срам?”
Мони: Женските гърди, във всеки един друг контекст от всеки човек се приемат като нещо красиво. Защо това, че дете се храни от тях, защото животът му зависи от това, изглежда странно? И друго: аз не съм сигурна, че ще кърмя на обществено място. Ако мога да го планирам, може би не бих. Причината е същата, която и Тони спомена – аз се притеснявам. Не, че има нещо, с което да скандализирам, по-скоро има липса. Не съм сигурна дали бих го правила. Ако мога да го избегна, ще го избегна. Но аз още нямам дете. Дори се чувствам неудобно да говоря за такива принципни неща, при положение, че не ми се е случило. Затова ми се струва и малко абсурдно мъже, на които пък никога няма да им се случи, никога няма да имат възможност да взимат това решение, не зависи от тях, те да се изказват и критикуват. Защото, в крайна сметка, в момента, в който това дете се роди и го поемеш, може би всичко ще се промени. Може би няма да мисля за това. Аз, която казвам, че няма да го правя, може да мисля по съвсем друг начин тогава, защото това ще промени живота ми.
Вал: Това е част от съвременното общество, което смята за упълномощено да изказва мнение за всичко, за всички, без изобщо преди това да погледне себе си в огледалото и да види, че и то самото не е изрядно в поведението си, било то към близките или околните хора.
Мони: Когато става въпрос за изказване на мнение, 100% съм „ЗА”. Но без да се опитвам да го представям като догма, която да налага ограничения на някой друг освен себе си.
Вал: И тук идва въпросът дали това не са по-скоро морален и етичен проблеми на съвременните мъже и жени, които взаимно се потискат и се провокират с неща, които на дневен ред са съвсем банални. В колко страни по света жените кърмят. Това е естественият ход на нещата, от векове наред. Това е част от майчинството.
Тони: Аз искам да напомня за Световната седмица на кърменето, която се провежда от 2005 г.насетне в цял свят. Майките се събират на обществено място и кърмят.
Вал: Но това пак ограничава. Ако бях майка, аз бих се чувствала ограничена да ми кажат, че ако искам да кърмя ще го направя тогава и на еди-кое си място.
Тони: Кампанията по-скоро цели да фокусира вниманието на обществото върху важността на кърменето.
Вал: Но то пак опира до нагласата на хората, че „Да, свободни сте, но, всъщност, не чак толкова”
Мони: Против съм дискусиите “Ще кърмиш – няма да кърмиш”. Всеки преценява за себе си, поема рисковете и т.н. Следващата дискусия “Ще кърмиш тук – няма да кърмиш тук” е същата! Въпросът е, че, когато ние живеем заедно, на едно място, делим планета, град, мол, обществено място, ние се съобразяваме с нещо и някого всеки ден. Аз днес имам нужда да си нахраня детето тук, на това обществено място, и ти ще трябва да се съобразиш с мен, както аз ще се съобразя с това, че ти, например, пренасяш огромен багаж в метрото и няма място за мен и детето ми. Всеки се съобразява с нещо и някого ежедневно. Трябва да сме по-толерантни. Това е основното нещо. Свободите, които искаш за себе си, не бива да ограничават другите хора в техните свободи.
Тони: Още повече, ти когато кърмиш, на никого не пречиш. Какво ти пречи жена, която е седнала да накърми детето си? С какво ти пречи тя на теб, та да се пулиш и възмущаваш?!
Вал: Според мен, живеем в много лицемерна реалност, в която жените се очаква да бъдат силни, равни и т.н. Мъжете ги искат такива. В крайна сметка това е просто една илюзия, която ни пречи. Това е реално дотолкова, доколкото се отнася за някакви общи неща, които са нестойностни, спрямо нещо, което е жизненоважно – това дете, малко или много, изгражда имунната си система с кърменето. А ние уж сме еманципирани, силни жени и правим каквото и както поискаме и мъжете харесват такива дами, но всъщност навсякъде е лицемерие и хората не осъзнават как го прилагат.
Мони: Така е и то за всичко. Ние се присъединяваме към каузи във Facebook, защото е супер лесно, вече нещата показно стават много бързо. Но ние не искаме да сме част от някаква кауза, желанието ни е да угодим първо на себе си. Това е нашето мнение, нашето желание, мотивът е егоистичен. Това не е за благото на обществото, а лично мнение.
Вал: Нещата ще се повтарят, но въпросът е защо се вдига толкова много шум, медиите също се разпалват, като пожар, който агресивно се разпростира. Има много по-важни неща, проблеми и казуси, които трябва да се разрешават, а ние тъпчем на едно и също място с теми, които просто трябва да бъдат приети такива каквито са. Защо е редно майката да кърми вкъщи, но не и навън? С какво е по-различно?
Мони: Трудно ми е да разбера смисъла на този така наречен “проблем”. Просто не го разбирам. Нещо, което прочетох по темата гласеше, че едва ли не „майките имат възможност това да не се случва пред очите на всички”, което според мен не е истина, най-малкото няма обособени места, а и защо една майка трябва да бъде затворена вкъщи, докато кърми? Майките го правят нарочно, показно. Изглежда им като позьорщина. Аз не разбирам защо се приема като такава. Може би хората го определят като такава, защото не искат да го виждат, но пък като го срещнат какво става? С какво видяното пречи?
Вал: Това е като с двойките, които се прегръщат и целуват по улиците.
Мони: Е, винаги ще има една баба, която да изцъка с език.
Вал: Според вас, трябва ли да има закон, който да разрешава или да забранява кърменето на публично място, за да се спестят тези дебати и полемики? Така ли трябва да работи системата – да се ограничаваме в забранено и позволено? Т.е. тази демокрация, в която вярваме, че живеем, отново е илюзия... Трябва ли наистина в 21 век да стигаме до рамката „зелено” или „червено”?
