На 8-ми януари българите честват Празника на "бабата" (селската акушерка), на децата и на родилките – Бабинден. Той е езически и се чества още от далечните праславянски времена, но се е запазил и по време на Възраждането, когато е бил изключително важен.
Днес Бабинден губи доста от обредните си обичаи, но пък се празнува от по-възрастните и е свързан с много смях и веселие. Бабата минава по къщите и къпе бебетата, които е бабувала, с вода с босилек и здравец, предварително подготвена от майките. Поливането се извършва в градината или на стълбите, за да се пресече всичко лошо. При миенето бабата хвърля вода нагоре, за да са пъргави децата. Вярва се, че колкото са капките, толкова ще бъдат берекетът и здравето.
На по-големите деца мие само лицата и ги маже с мед и масло.
На трапезата на Бабинден трябва да присъстват пита, баница и кокошка. Децата пък трябвало да лижат на голо коляно бял пепелец от лозова пръчка, за да не боледуват от бабици.
