„Преди децата ти да те побъркат, прочети това!“ ще помогне на родителите да разпознаят себе си и своите тревоги през неволите на чуждия опит. Авторът търси разумни отговори на универсални въпроси: защо не можем да се справим с децата си без да повишаваме тон, възможно ли е да възпитаваме „мъдро и хладнокръвно“ и как да избегнем ситуации, в които излизаме от контрол, а после съжаляваме... И всичко това – написано на жив и достъпен език, който ободрява и вдъхва кураж.

Предоставяме ви откъс от книгата:

Не ни е чужда мисълта, че някъде между 1982 и 1992 година хората започнаха да правят по-различни деца, отколкото през всички поколения дотогава. До този момент децата си бяха деца. Падаха, ставаха, цапаха се, играеха си с връстниците, изобщо правеха всичко, което децата винаги са правили. Возеха се в коли без тройно сертифицирани детски седалки, ходеха сами на училище, играеха си на площадки, облицовани с бетонни плочки, живееха в домове без онези пластмасови капачки на контактите и в захлас поглъщаха огромни количества храни с оцветители.

Изобщо е чудно как човечеството е оцеляло през тези безразсъдни десетилетия.

Някъде по това време обаче започнахме постепенно да се променяме. Животът стана по-натоварен и по-сложен. Сдобихме се с мобилни телефони, компютри и дивидита. Продавачите на шампоани и разни други като тях решиха, че има нещо, което се нарича „Поколението X“, което пък на свой ред реши, че не иска нищо да решава. Според мене вече сме стигнали до „Поколението Z“, а продавачите на шампоани се опитват да изкарат сапуна по-сложен от ядрената физика.

Сапунът си е сапун, хора, недейте така. Не става дума за екстракти от мед и алое, става дума за сапун.

На всичкото отгоре се оказа, че децата постепенно са станали все по-сложни и явно по-деликатни. Нищо чудно, че смятате малките сладурчета за направени от стъкло, както твърдят някои хора. Горе-долу по това време някое хипи, обуто в сандали, е започнало да нарича децата „млади хора“ и оттам всичко се е търкулнало по нанадолнището.

Още повече че всеки път, когато пуснем телевизора, д-р Еламеритни от Тилилейския университет ни обяснява новите изследвания, които недвусмислено демонстрират колко сме загубени и как децата ни са обречени, защото ние сме толкова загубени.

Онзи ден имахме среща с новата учителка на големия ми син. Синът ми е много готин и безумно го обичам, но също така е упорит като генномодифицирано муле, на което са му добавили гена на свръхупоритостта към най-инатата хромозома от всички. (След продължителни и извънредно сложни психологически тестове установих, че всичко това идва от майчина страна.) Имал някакви проблеми с новото училище и новата учителка – в общи линии, изпробвал границите на търпението й, – но той просто си е такъв. Синът ми е беладжия. Учителката му е прекрасна – изключително опитна – и се захвана с него от самото начало. Жена ми и аз въздъхнахме с облекчение, когато я видяхме, защото разбрахме, че това е възможно най-добрата първа учителка за нашето дете. Така по средата на срещата изведнъж се усетих, че тя дипломатично иска нашето разрешение да го дисциплинира в клас, когато той стигне твърде далече. Заявих, че й имаме пълно доверие и може да прави всичко, което смята за правилно.

– Пъхнете го в кутия и я сложете на секцията, ако смятате, че така ще ви разбере по-добре – казах аз, надявайки се, че ще схване шегата и няма да реши, че така постъпваме у дома.
Казах още, че ако той започне да се оплаква вкъщи, че учителката е лоша, няма да й звъним и да хленчим колко е разстроила малкото ни ангелче. Най-напред ще го попитаме какво точно е направил.

Влудяващо е, че учителите се чувстват задължени да искат позволението на родителите да дисциплинират децата в училище. Разбира се, те са принудени да го правят, защото хленчещите родители веднага започват да звънят в училището, щом рожбите им се приберат у дома, притеснени, че самочувствието на малкия Таркуин е непоправимо увредено.
Учителите да молят за разрешение да дисциплинират децата? Май наистина сме се объркали.
Понякога Таркуин действително може да има нужда от метафорично пошляпване по дупето, така да се каже.

Всичко стана толкова сложно. Много от простичките удоволствия се стопиха, защото ние, като родители, сме толкова уплашени, притеснени и неуверени. Разтревожени сме до смърт да не объркаме нещо и да не превърнем децата си в емоционални инвалиди.
Ето какво ще ви кажа обаче – всички ние по един или друг начин объркваме нещата.


Найджел Лата е новозеландски психолог и семеен терапевт, роден през 1967 г. Получава международно признание като автор, благодарение на няколко безспорни бестселъра в областта на възпитанието на децата. Популярността му се дължи на интересната му личност, на любопитната му житейска и професионална биография. Освен от тайните на човешката психика, Лата се вълнува и от света на зоологията, известен е и като рок музикант и водещ на тематични телевизионни предавания.

Ик Colibri; цена: 12 лв.