Китаецът Уан Дзибин, който работи като доставчик на храна, спечели една от най-престижните литературни награди в страната със стихове, родени в кратките паузи на работния му ден.
Стихосбирката на 56-годишния куриер Di Chu Fei Xing, чието заглавие се превежда като „Нисък полет“, беше отличена с наградата за литература „Лу Сюн“. Призът носи името на един от най-значимите китайски писатели и се връчва веднъж на четири години за изключителни постижения в различни литературни жанрове.
Уан пише, докато чака да вземе поръчка пред ресторант, пътува в асансьор или стои за кратко на прага на поредния клиент. Така човекът, който всеки ден се състезава с времето, намира начин да го улови върху белия лист.
За него „ниският полет“ е метафора за живота на обикновените хора — онези, които не преследват слава и грандиозни мечти, а работят, за да издържат семействата си.
Поезия между две доставки
Уан е роден през 1969 г. в източната китайска провинция Дзянсу. Напуска училище още в прогимназията и през годините работи като строител, уличен търговец и събира скрап. Любовта му към четенето обаче никога не го напуска. Прекарва часове край сергиите за книги втора употреба и търси интересни текстове дори сред изхвърлените вестници.
По-късно се установява със съпругата си в град Куншан. Двамата отварят малък магазин, спестяват дълго и купуват жилище с ипотека. През 2019 г., когато чува, че от доставките на храна може да се печели добре, Уан се присъединява към платформа за куриери. Тогава е на 50 години и е сред най-възрастните в екипа си.
Работата го принуждава непрекъснато да препуска из града с електрически скутер, докато часовникът в приложението отброява секундите до следващия краен срок.
Именно това напрежение ражда най-популярното му стихотворение — „Човекът, който бърза“. Поводът е объркан адрес, заради който Уан трябва да измине един и същи маршрут няколко пъти. През 2022 г. стихотворението става популярно, след като друг любител на поезията го публикува онлайн.
Гласът на невидимите хора
В стиховете си Уан разказва за живота на повече от десет милиона доставчици в Китай. Но зад умората и суровия ритъм на работата се усеща и неочаквана нежност.
Героите му са обикновени хора — работници, куриери и продавачи, които рядко попадат в литературата. В едно от стихотворенията си той вижда мравка, бореща се с проливния дъжд, и открива в нея собственото си отражение:
„Една мравка сигурно има свое отчаяние или мисия, за да се появи насред бурята — също като доставчик върху мокър склон, който отчаяно пази кутията зад гърба си.“
Самият Уан вярва, че скромният му произход му позволява да пише за преживявания, до които авторите от по-привилегировани среди трудно могат да се доближат.
„Връзката ни с истинския живот може би е по-дълбока, а начинът, по който се изразяваме — по-искрен“, казва той.
Ниският полет също е полет
Над 80 милиона души в Китай работят в новите форми на заетост — като доставчици и шофьори на споделени превози. Именно за тях Уан пише:
„Ниският полет също е полет… Звукът ниско над земята е симфонията на всичко, което се стреми нагоре.“
Макар вече да е носител на голяма литературна награда, той не планира да стане писател на пълен работен ден. Казва, че не може да си го представи, защото цялото му вдъхновение идва от доставките. След като научава за отличието, Уан има само един план за остатъка от деня — да се качи отново на скутера и да продължи работа.
„Само когато човек остане здраво стъпил на земята, може да открие най-ясното състояние на ума за писане“, казва той.
