В България има места, за които се разказва, но тихо, със сътрах. Едно от тях е пещерата, известна като Кучешката дупка край Карлуково. Мястото е обвито с легенди за зверове, за мрак, за кости, за поколения животни, които никога не са виждали светлина.
Преди години Антони Боксеров решава да направи нещо, което никой не е дръзвал: да слезе с камера в пещерата и да документират това, което живее там. Историята започва като битова легенда, но завършва като истински филм - и като преживяване, което човек не забравя. Споделя го в "Преди обед".
Легендата: място, където поколения кучета са живели в мрак
Според старите хора от Карлуково, още преди 100–150 години, местните хвърляли в дупката остатъците от заклани животни. Понякога падали и живи кучета - болни, агресивни или нежелани. Някои от тях оцелявали, защото падали върху мека почва. Там, в абсолютен мрак, започвали да живеят. Точно по тази причина много от тях били слепи. И така - с години, в пещерата се трупали изхвърлени животни.
Местните разказват, че кучетата били слепи, защото никога не са виждали светлина. Освен това лаят им се чувал всяка вечер, а понякога се появявали на повърхността - бледи, обезобразени и диви.
Една от най-мрачните истории е за убийството на студент, хвърлен в дупката от свой другар по време на лов. Според местните, кучетата „вече познавали човешкия вкус“.
30 метра надолу, върху гробище от кости
Антони Боксеров решава да провери достоверността на легендата. Слиза с въже, протектор и кислородна маска - заради газовете от разложени останки. Долу ги посреща гробище от кокали.
„Стъпвах върху 100-годишни кости“, разказва той.
И точно когато си мисли, че легендата е само легенда, вижда нещо, което го вледенява - череп на куче, различен от домашните породи. Това е моментът, в който разбира, че легендата не е само приказка.
Историята на пещерата „Мурговица“
Старите хора наричат мястото Мурговица — дума, която се среща в местния диалект и означава „тъмно, мрачно място“. Според тях там „живеят неща, които не обичат светлина“.
Спелеолози от Карлуковския район твърдят, че дупката е трудна за достъп, вътре има опасни газове и животни наистина са падали и са живели там. Някои спелеолози разказват, че са чували ехо, което не прилича на вятър, а на животински звук от животни.
Най-известна е историята за кучето без очи. Тя е една от най-старите легенди - за куче, извадено от дупката през 60-те години. Според местните то било напълно сляпо, с удължени нокти, с бледа кожа и и необичайно агресивно. Това е история, която се предава от поколение на поколение в селото и околностите.
Художници от района разказват, че са рисували картини, вдъхновени от дупката - мрак, очи, сенки, животни. Някои от тези картини са били показвани на местни изложби.
Филмът: любителски проект, който напълни зала във Варна
Филмът, заснет в Кучешката дупка, е любителски, но се превръща в сензация. Премиерата му във Варна пълни цяла зала, а дори има хора, които остават отвън, защото няма места. Това е история за смелост, за любопитство и за място, което не е просто географска точка, а жива легенда. Днес кучетата вече не се чуват. Местните казват, че последните звуци са били преди години. Но дупката все още е там - тъмна, дълбока, пълна с кости, пълна с истории.
Художникът ще покаже картината си “Младия“, която изобразява младия Исус Христос на 1 октомври. Нейното раждане обаче е съпроводено от истинско лично чудо. Допускайки грешка по време на творческия процес, варненският художник решава да измие платното. Вследствие на това измиване се появява смайващото изображение, което може да се види днес - изтъкано от светлосенки, които сам Боксеров признава, че не би могъл да сътвори съзнателно. Тази картина се превръща в преломен момент в неговата биография и в неговото лично чудо.
