Броени дни след световната премиера "Островът на изгубените дървета", посветена на Кипър и представена като вълшебна приказка за забранената любов, войната, различията помежду ни и паметта между поколенията, книгата ще бъде представена на българските читатели.
В най-новия си роман отличената с множество литературни награди и номинирана за "Букър" авторка от турски произход Елиф Шафак се фокусира върху болезнената история на разделения Кипър. Книгата, посветена на чувствителната и актуална за съвременността тема, омагьосва със силата на думите, наситена с носталгична романтика и мъдрост.
Историята проследява тайната любовна връзка между Костас, който е кипърец от гръцки произход, и Дефне, кипърка от турски произход, която се заражда през 1974 г., скоро след като на острова избухва война. Междувременно в Лондон, десетилетия по-късно, Ада, тяхната дъщеря тийнейджърка, е под влиянието на наследените семейни травми.
Романът има три направления: превратът и войната в Кипър от 1974 г. и трагедията на хилядите, изчезнали заради конфликта; периодът, когато Костас и Дефне отново намират един другиго през 90-те години на миналия век; и настоящето, ситуирано в днешен Лондон, където Ада скърби за загубата на майка си и отчаяно иска да научи повече за историята на своите родители. В духа на творчеството на Елиф историята има и друг, неочакван елемент – смокиново дърво, транспортирано от Кипър до Англия. Едно дърво, погребано, за да оцелее през студената зима и разкаже история, чийто свидетел е от древността.
В началото на романа авторката запознава читателя с двамата главни герои, когато те са още тийнейджъри и започват да се срещат в таверна на островa, която възприемат като свой дом. Любовта между Дефне и Костас разцъфва под гирлянди от чеснови снопове и люти чушки, висящи от почернелите греди в механата. Сюрреалистичният елемент в книгата е именно смокинята, израснала в центъра на таверната през кухина на покрива, която бди над тайните, но щастливи срещи на влюбените, и за които ще сподели с читателите на романа по магичен начин.
"Островът на изгубените дървета" е силно и завладяващо произведение. Свят на суеверия, природна красота и сурова лоялност към рода ще превземе вашия свят. Озовали се сред плътните лабиринти на паметта, ще оставите встрани своята собствена. С мъдрост и оригиналност се размиват границите между история и природа", пише "Файненшъл таймс".
"Блестящ роман, който звучи с характерното за Шафак състрадание към пренебрегнатите и недообичаните, към тези, които историята е заточила, изключила или разделила. Знам, че ще развълнува много читатели по света така, както развълнува мен", казва писателят Робърт Макфарлън.
"Трогателно... Шафак знае точно кога да зададе въпроси, които нямат отговор, кога да заглуши сетивата, кога да предложи смислени размишления, елегантни метафори, кога да докосне сърцето", пише "Съндей таймс".
"Прекрасен, разбиващ сърцето роман, съсредоточен върху мрачните тайни на гражданските войни и злините на екстремизма: Кипър, злочести любовници, погубени любими, наранени деца. Откъсване", казва писателката Маргарет Атууд.
"Балсам за нашите наранени времена", заявява Дейвид Мичъл.
Отличена с множество литературни награди, Елиф Шафак е автор на деветнайсет книги, като дванайсет от тях са романи. Тя пише както на английски, така и на турски език, а творбите ѝ са преведени на петдесет и пет езика.
Романът ѝ "10 минути и 38 секунди в този странен свят" е номиниран за наградите "Букър" и "Ondaatje Prize" на Кралското литературно общество във Великобритания, а на острова книжарниците Blackwell го обявяват за книга на годината. Книгата ѝ "Любов" е включена от Би Би Си в престижната селекция от "100 романа, които промениха нашия свят".
Елиф Шафак е доктор по политически науки и е преподавала в Турция, САЩ и Обединеното кралство, където е и почетен член на колежа "Сейнт Ан", Оксфорд. Тя е член и вицепрезидент на Кралското литературно общество, участва в Съвета по творческа икономика към Световния икономически форум, както е основател и член на Европейския съвет за международни отношения. Радетел за равенството на жените, на правата на ЛГБТК+ и на свободата на словото, Шафак е вдъхновяващ оратор и двукратен лектор на ТED Global.
Удостоена е с титлата Chevalier des Arts et des Letters за приноса си към значими публикации в цял свят, а през 2017 г. Politico я избира за една от дванайсетте личности, които биха направили света по-добър. Елиф Шафак е била част като жури за много литературни награди, била е председател и на Welcome Prize, а в настоящия момент е в журито на наградата ПЕН/Набоков. Британският драматург и писател Ханиф Курейши я определи като "една от най-добрите писателки в света днес".
Прочетете ексклузивен откъс от книгата "Островът на изгубените дървета" от Елиф Шафак, която излиза на 14 август в превод от английски език на Красимира Абаджиева под логото "Анишър", запазена марка на издателство "Егмонт". >>>
Има много неща, които дори една такава ясно очертана и строго охранявана граница не може да спре. Средиземноморския вятър, който е учудващо силен, макар и с нежното име мелтем или мелтеми. Пеперудите, скакалците и гущерите. Дори охлювите, въпреки незавидната им скорост. Понякога изпуснат балон за детски рожден ден току се понася към небето и навлиза в територията на врага. Ами птиците? Синя чапла, черноглава овесарка, меден мишелов, жълта стърчиопашка, брезов певец, черночела сврачка и любимата ми златна иволга. Мигриращи от Северното полукълбо предимно нощем, със зачервени очи и понесли мрака на върха на крилете си, птиците спират за малко по средата на дългия полет и продължават за Африка. Островът е място за почивка, лакуна в повествованието, промеждутък.
В Никозия има един хълм, на който всички хвъркати се сбират да търсят храна. Мястото е обрасло с къпинак, жилеща коприва и туфи пирен. Сред шубраците има стар кладенец. Скрипецът му скърца при най-лекото завъртане, а металната кофа виси на прокъсано, оплетено с водорасли въже. Кладенецът е черен като нощта и леденостуден дори в най-жаркото обедно време, когато слънцето сипе огън и жупел, а зейналата му гладна паст е в очакване на следващата хапка. Той поглъща всеки светлинен лъч и всеки горещ лъх и те потъват безвъзвратно в дългото му каменно гърло.
Ако се окажете близо до кладенеца и любопитството ви подтикне да надникнете, в няколкото мига на приспособяване към мрака ще зърнете блясък като от седефени люспи на риба, която се шмугва във водата. Не се поддавайте на тази илюзия. Долу няма риби. Няма змии. Няма скорпиони. Не висят паяци на копринени нишки. Блясъкът не е от живо същество, а от старинен осемнайсеткаратов джобен часовник, украсен с перли и гравиран със стих:
Да стигнеш там – това е твойта цел,
ала по пътя никак да не бързаш…
На гърба има две гравирани букви:
Й&Ю
Кладенецът е дълбок десет метра и широк метър и осемдесет. Изграден е от заоблени дялани камъни чак до безмълвната и застояла вода на дъното. Там лежат двама някогашни собственици на известна таверна. Слаби, средни на ръст и с големи щръкнали уши, с които често се шегували. Родени и израснали на острова, двамата били на около четирийсет, когато ги отвлекли, пребили и убили. Хвърлили ги в кладенеца, завързани с верига и с тежка кофа с цимент, за да не могат да изплуват. Единият мъж носел джобния си часовник, който спрял точно осем минути преди полунощ.
Времето е пойна птица и като всяка пойна птица то може да бъде пленено. Да остане в клетка завинаги и по-дълго, отколкото сте допускали. Но времето не може да е пленник завинаги.
Никой плен не е вечен.
Някой ден металът ще прогние от ръждата, веригите ще се скъсат и коравото циментово сърце ще се разтопи така, както след години се случва с всички корави сърца. И тогава двете мъртви тела ще се освободят и ще заплуват към потрепващото на пречупените слънчеви лъчи късче небе. Ще се въздигнат към блажения син светлик над кладенеца – първо бавно, а после бързо и шеметно, като гмурци в борба за глътка въздух.
Рано или късно полуразрушеният кладенец насред красивия и самотен остров в далечния край на Средиземно море ще рухне от само себе си и тайната ще излезе наяве, така както се случва с всички тайни.
