Месец юни се оказа много събитиен за всеки, който се интересува от правата на транссексуалните хора и от правата, които произтичат от биологичния пол. Първо англичанката Мая Фостатър извоюва от съда в Лондон признание, че джендър критините ѝ възгледите, свързани с биологичния пол (че има само два пола) са защитени от европейските закони. После стана ясно, че новозеландката Лоръл Хъбърд ще стане първата транс жена, която ще участва на толкова голям международен форум, каквито са Летните олимпийски игри. Това е голяма победа за транс активистите, но дали е победа за транссексуалните хора

Жена или мъж е транссексуалната Лоръл Хъбърд?

Снимка: Getty Images

Именно в този въпрос се корени целият проблем между транс активистите и джендър критичните хора. Лоръл е родена в мъжко тяло, но не се е чувствала добре в него. Хиляди хора по целия свят се чувстват по подобен начин и за тях единственото решение е да започнат хормонална терапия и да се подложат на операция за смяна на пола. След това започват да живеят като жени и вече се чувстват много по-добре.

Транс активистите повтарят като мантра, че „Транс жените са жени“ и от там идва сблъсъкът с джендър критичните хора, които смятат, че транс жените са си транс жени и макар да заслужават хората да се обръщат към тях като към жени, трябва да се прави разграничение между половата идентификация и биологичния пол.

Снимка: Getty Images

Темата за летните олимпийски игри вече се превръща в арена на сериозни сблъсъци по темата, тъй като според транс активистите Лоръл, като транс жена, трябва да има право да се състезава с жените. От другата страна са джендър критичните хора, които смятат, че мъжкото начало на Лоръл ѝ дава предимство пред останалите състезателки.

Дискриминация ли е разделението между половете в спорта?

Юсеин Болт бяга 100 метра за 9.58 секунди, рекордът на най-бързата сред жените Шели-Ан Фрейзър-Прайс е 10.63 секунди
Снимка: Getty Images

В статията си „Доказателствата предполагат, че инклузивността идва за сметка на справедливостта“, публикувана във вестник „Таймс“, британският журналист Рос Тъкър изтъква, че най-добрите жени в плуването (Кати Ледецки) и в бягането (Шели-Ан Фрейзър-Прайс) остават доста назад от най-добрите мъже в съответните спортове – Майкъл Фелпс и Юсейн Болт. И това важи за по-голямата част от спортовете, като в някои разликите са дори по-големи.

Според Тъкър е научно доказано, че енергията на мъжете е с 30% повече, а силата в горната част на тялото е между 30% и 60% по-голяма. Силата на удряне пък достига до 260% повече при някои мъже.

Снимка: Getty Images

Ако нямаше разделение между половете в спорта, мъжете щяха да доминират в почти всяка дисциплина, а дори най-бързите и силни жени щяха да остават назад. Един шокираш пример, който Рос Тъкър дава, е със шампионката на 100 метра бягане Илейн Томпсън от Олимпийските игри през 2016 г. Според Тъкър постижението на Томпсън е било задминато същата година от 1826 момчета и мъже, сред които е имало 14-годишни деца, възрастни мъже над 50 години и дори параолимпийци.

Дори атлетите транс жени да вземат медикаменти, които потискат хормоните им, така че да са равни с тези на жените, остава фактът, че мъжките тела имат по-здрави кости, по-големи сърца и дробове и по-добре развити мускули.

Някои транс активисти спорят, че спортистите никога не могат да са напълно равностойни – някои хора имат по-дълги ръце и крака, което подобрява представянето им в бягането и плуването и тези разлики са напълно в реда на нещата. Но ако тръгнем по този път, не само разделението между половете трябва да бъде премахнато, но и категориите за тежест в силовите спортове, както и възрастовите категории.

Не всички транссексуални хора се радват на Лоръл Хъбърд

Снимка: Getty Images

За много от транссексуалните хора и за транс активистите участието на Лоръл на Олимпийските игри е добра новина, но не всички транссексуални хора мислят така. Интересен пример е транссексуалната Кейтлин Дженър, която е кандидат за губернатор на Калифорния.

Снимка: Getty Images

Освен че е сред най-известните транссексуални хора на света, Кейтлин е и бивш атлет. Преди да заживее като жена, Кейтлин беше известна като Брус Дженър – олимпийски златен медалист.

Снимка: Getty Images

През 1976 г. Брус Дженър поставя рекорд в триатлона, който по-късно е победен от мъж. Жена обаче никога не е успявала да подобри рекорда на Дженър, което ѝ дава основания да смята, че включването на трансжени (като самата нея) в женския спорт е грешка и е във вреда на спорта и на транс обществото.

Самата Лоръл Хъбърд губи от участието си на игрите

Нека опитаме да си представим какво ще стане след участието на Лоръл на игрите. Ако тя се представи отлично, това ще налее масло в огъня на джендър критичните хора, които ще го разтълкуват като доказателство, че биологичните мъже, без значение от половата им идентичност, винаги ще са по-привилегировани от биологичните жени.

Снимка: Getty Images

Ако обаче Лоръл не се представи добре, ще се включат обикновените хомофоби и трансфоби, които ще се подиграват, че дори сред жените, не успява да се справи добре.

Заключение: Транс жените са жени, но и биологията е фактор

Снимка: Getty Images

Всяка транс жена има право да живее като жена и хората да се отнасят с нея именно като с такава. Всеки човек на този свят има право да бъде себе си и да се чувства щастлив в собствената си кожа. Хора като Лоръл Хъбърд и Кейтлин Дженър са преживели много лишения, докато не са намерили своето място в света и това е прекрасно.

В същото време на бива заради това жените като биологична категория да бъдат ощетявани. Биологията е фактор, хормоните имат значение и полът, с който всеки от нас се е родил, дава отражение в развитието ни след това.

Мнението, изразено в тази статия, е само на автора, а не позиция на ladyZone.bg или на bTV Media Group. Редакцията на ladyzone.bg е готова да публикува различни мнения по темата - пишете ни на: ladyzoneteam@btv.bg