Темата за времето, прекарано пред екрана от децата, предизвиква много дискусии и противоречия.

В наши дни много родители се чувстват виновни, когато позволяват на децата си да използват смарт устройства или да гледат телевизия, страхувайки се от възможните негативни последици.

Скорошно изследване на д-р Нейтън Уолтър, доцент по медийна психология в Северозападния университет в САЩ, поставя под въпрос тези страхове и подчертава важността на умереното използване на екрани без излишно чувство за вина.

ИЗСЛЕДВАНЕТО НА Д-Р НЕЙТЪН УОЛТЪР

 
Снимка: iStock


Д-р Уолтър и неговият екип провеждат изследване, публикувано в списание Media Psychology, което се фокусира върху вината на родителите за времето, което децата прекарват пред екраните. Резултатите от изследването показват, че родителите, които се чувстват виновни за използването на екрани от децата си, изпитват по-високи нива на стрес и по-рядко съобщават за положителни взаимоотношения с децата си. Това чувство на вина често води до негативни емоционални и психологически ефекти върху семейната система.

КОРЕЛАЦИЯ СРЕЩУ ПРИЧИННО-СЛЕДСТВЕНА ВРЪЗКА

Една от ключовите точки, която д-р Уолтър подчертава, е разликата между корелация и причинно-следствена връзка. Много от проучванията, които свързват времето пред екрана с негативни последици като затлъстяване, социални проблеми и по-ниски академични резултати, са корелационни.

Това означава, че те показват връзка между тези фактори, но не доказват, че времето пред екрана е причината за тях.

МЕТАДАННИ И НАУЧНИ ИЗСЛЕДВАНИЯ
Д-р Уолтър посочва, че метаанализите, които обобщават резултатите от множество проучвания, често не откриват значими негативни ефекти от времето пред екрана. Например, скорошен метаанализ на 18 проучвания с почти 250 000 участници не открива значима връзка между времето пред екрана и депресията.

Снимка: iStock

Подобни резултати се наблюдават и в други метаанализи, разглеждащи връзката между времето пред екрана и когнитивните умения или академичните постижения.

Продължи да четеш