Светла Банкова е психотерапевт, преподавател и основател на „Институт по психосоматика и интегративна психотерапия” с 25-годишен стаж. Тя успява да превърне склонността си да изслушва хората, емпатията си, както и даването на надежда и друга гледна точка, поискани й от близки и познати, в своя професия.
„Психологията е любовта на живота ми, която единствена задържа интереса ми толкова дълго време, защото съм се интересувала, чела съм и съм учила много други неща. Удовлетворението, когато успея да помогна на човека срещу мен, е много голямо, но най-вече съм щастлива, че аз нямам усещането,че ходя всъщност на работа, защото всеки ден идвам с удоволствие в офиса. А и знанието не е мое, то е на всички, но минава през мен и моята задача е да го предавам на следващите терапевти, които ще помагат на хората. Разбрах и още нещо – че възрастта е предимство, а не недостатък в професията на психотерапевта, защото житейският опит е от голямо значение” – откровена е г-жа Банкова.
Специалистката говори за щастието и как да го подхранваме със смях и любими занимания. И подчертава, че това, което днес е пълен крах или беда за нас, утре може да се окаже необходима стъпка за бъдещото ни развитие и духовно израстване.
Г-жо Банкова, каква е психологията на щастието – вътрешно състояние на духа ли е или се определя от външни фактори?
Щастието зависи от външни фактори, но и от субективното ни възприятие за това, кое ни прави щастливи, защото за всеки човек това е различно понятие. За някои от нас това може да е, когато имаме удоволетворяваща работа, за други - пълноценната връзка и семейство, за трети – справяне със заболяване... Така че съгласно нашето измерение за щастие, то е субективно понятие, което се определя от това какво ние смятаме, че е важно за нас в този момент. Понятието за щастие може също да е различно в различните периоди от живота ни и в различни култури. Може да сме щастливи, когато имаме успешно начало на кариерата си, а на по-късен етап може да е, защото откриваме някакъв наш талант, който да ни заведе в друга посока, появата на партньор, дете. Щастието е флуидно понятие или това усещане се променя, тъй като зависи от външните фактори и от това, което ние решаваме, че е важно за нас в конкретния момент.
А какво ни пречи, за да бъдем щастливи?
Много са нещата, които могат да ни попречат... Обикновено това са неща, които ние очакваме да се случат по един начин, пък те се случват по друг или не отговарят на нашите очаквания. Само че, човек предварително никога не знае, когато нещо му се случва, дали е за негово добро или за зло. Понякога нещо, което му се вижда дори като нещастие, може да се превърне в необходима стъпка в изпълнението на други наши желания. Имаме една такава хубава поговорка: „Всяко зло е за добро!” И в ретроспекцията на времето доста от нещата, които окачествяваме като негативни, в последствие се оказва, че водят към позитивни неща. Въпросът е дали човек има способността да открие позитивното, или да вижда чашата „наполовина пълна”, а не „наполовина празна”? Но има и друг момент, когато ни се случва някакво негативно житейско събитие или сме в „окото на бурята” може да е доста трудно да видим положителни последствия от случващото. Например за човек, който си е загубил работата и остава без доходи, и няма възможност да си покрива разходите, това е много стресово състояние, независимо, че в бъдеще най-вероятно ще си намери по-добра работа и това е било необходима стъпка за постигането й. И работата на психотерапевта е да му помогне да премине през тази криза и да го преведе през този тежък период.
А как да съхраняваме любовта?
Любовта към партньора би трябвало да е безусловна, както е любовта към детето. Затова, ако някой в една връзка иска да си тръгне, по-добре да го пуснем, ако наистина го обичаме, колкото и болезнено да е това за нас. Защото ние можем да притежаваме само себе си, не и другия човек. Всяка връзка преминава през различни етапи и кризи, които са до известна степен нормални и предизвестени, но така връзката се заздравява и развива, защото отношенията ни с другите хора не са статични. И ако в началото влюбените са си самодостатъчни, впоследствие се намесват роднини, хобита, приятели, деца и всичко това може да доведе до някакви сътресения, в които връзката се намества. И първоначалното влюбване се превръща в обич, в привързаност, в грижа за другия, което е необходимо да съумеем да съхраним.
Кои са хормоните на щастието и как да ги подхранваме?
Окситоцинът е един от хормоните на щастието, който се набавя, когато се гушкаме и въобще имаме близки отношения с някой друг, както когато се грижим за домашен любимец. Физическият контакт засилва усещането ни за щастие. Серотонинът и допаминът са други хормони, които се подхранват от нашите постижения, затова е хубаво да отбелязваме всяка една победа в живота си. Така се активират ценровете за възнаграждение в мозъка, които стимулират отделянето на тези хормони. Друго, което ги подхранва, са удоволствените занимания – хоби, танци, спорт, разходки, среща с приятели... Често предлагам на клиентите си да напишат 12 неща, които ги зареждат и им доставят удоволствие. Обикновено това са активни неща, а не пасивни, като например четене на книги или гледане на телевизия, в тези действия сме смо наблюдатели. Социалната среда също може да помогне нашето субективно усещане за щастие, особено когато сме утвърдени и приети добре в нея. Но има по-интровертни хора, за които е по-лесно да се отдадат на хобитата си – спорт, рисуване или каквото друго ги влече. А това дали човек е интроверт или екстроверт, е нещо, което ни е дадено генетично, то трудно се променя и е добре да го имаме предвид.
Има ли конкретни методи, които да провокират щастието ни?
Едно от нещата, както казах, е да си изготвим списък с това, което ни зарежда и доставя удоволствие и да правим минимум по две от тях на седмица. Използваме и терапия с хумор, особено при тревожни състояния, защото смехът не може да съществува заедно със страха. Затова ние, психолозите, можем в определени случаи да предложим хумора да се включи като антидот на страха или това е т.нар. метод на „парадоксалното намерение” - когато сме тревожни да се опитаме да се надсмеем на ситуацията. Например, ако имаме паническа атака й измисляме смешно име – „гадната” или „душичката” (иронизираме я)... и я приканваме да дойде: „Хайде, душичка, ела при мен” (желаем я), тъй като страхът не може да съществува съвместно с желанието, както и с хумора. Така парадоксално желаем паническата атака, вместо да се страхуваме от нея. Знам, че звучи смешно, но в доста случаи помага. Това може да се приложи при различни видове тревожни състояния като обсесивно-компулсивно разстройство, генерализирана тревожност и други, съгласно и в съответствие само с личния контекст на клиента.
Какво представлява смехотерапията?
Смехотерапията има различни прояви. Аз се срещнах с нея през 2005 г., в Щатите, където случайно попаднах на едно събиране на възрастни хора, които се оказа, че всяка сутрин ползват помещението в една църква за своята „смехотерапия”. Това, което правеха, е да се смеят без повод, инициирайки различни движения, свързани със смеха – размахване на ръце, превиване... Не знам в България да има такива свободни инициативи, които са много полезни, тъй като хората си тръгват от подобна среща заредени и дори да имат проблеми, те не им изглеждат чак толкова сериозни. При този тип смехотерапия, липсва анализ и цел, и това може и да е предимство или недостатък, но със сигурност не може да навреди. Човек може да се обучи, ако желае, като най-добре това се случва в групи, тъй като когато е сам, обикновено скоро губи мотивацията. А при груповата терапия има заедност, обмен на енергия, тя увлича и създава състояние на освободеност и приповдигнатост, както и на общност и съпричастност.
Вероятно е важно и да общуваме с по-позитивни хора?
Да, така е, тези с висока енергия винаги привличат много хора около себе си. И това сме го виждали, когато на едно място са съберат повече хора. Винаги има такива с чувство за хумор и със способност за самоирония, които не се вземат насериозно и ги наричаме „душата на компанията”. И е хубаво да се свързваме с такива хора, както и ние да се опитваме да бъдем такива.
