Да живееш на село не е лесно, но е различно. Когато искам да избягам от шумотевицата на града, се прибирам там – в моя малък рай. Никога не се замислям къде да пракарам отпуската си и с радост черпя чиста енергия от Родопите. 

Животът на село наистина не е лек. Хората тук са трудолюбиви. Всеки ден работят и то не за пари, а за себе си. Те са дружелюбни, в тях няма завист и злоба. Винаги си помагат един на друг и чувстват удовлетворение единствено от добре свършената работа. Грижата за близките е от първостепенно зачение, но за тях всички са близки. Сърцата им са отворени, те са щедри.

За разлика от повечето граждани, които сега са на море, хората живеещи по селата са на ливадите. Косят и събират изсушеното сено за животните, които отглеждат. Въпреки високите температури, всички са навън. За хората от село няма почивка. От ранно утро до здрач, те работят усилено, защото разчитат на своя труд.  

Аз също съм на село. Да, точно сега! Не отидох на море, а предпочетох да се прибера вкъщи. И въпреки, че няма да си мързелувам отпускарски, аз пак съм доволна. Разбира се естеството на работата е различно.

Сякаш времето се върна назад и аз си припомням моето детство... Беше необикновено! Както всички и аз бях трудолюбива. Лятната ми ваканция беше различна от тези на другите деца. Аз не скитосвах по улиците на града, нямах компютър и никога не скучаех.


Всяка сутрин ставах рано, захващах се с някаква дейност, стараех се всичко да бъде идеално, влагах упоритост и желание. Игрите за мен се съчетаваха с труда ми. Понякога се събирахме с други дечица да си играем, но това се случваще най-често късно вечер, когато родителите спяха. Това беше нашата почивка - играта.

Растях здрава, защото не ми липсваше качествена домашна храна (както и истинско краве мляко) и мнооооооого движение. Не се спирах, не се застоявах, постоянно бях някъде на път. Вървейки, обичах да мечтая. Обичах и да прекарвам повечето време в гората, да се заслушвам в тишината и да черпя вдъхновение от звуците на природата.

Животът ми на село ме превърна в естет. Ценя крастотата повече от всякога. Никога не оставих рисуването, за мен то си остана единствената страст, която не може да изчезне. Винаги носих със себе си и материали за рисуване. Ценях времето, в което не се нагърбвах с друга работа, а просто творих.

Както днес и тогава обичах да чета. Спокойствито тук предразполага за размисъл и те провокира да посегнеш към книгите. Защото те са другият източник на знание, освен това, което получавах от старите хора.

Никога не ми беше скучно, защото имах фантазия. Невероятно е, колко може да бъде изобретателно едно дете. Умеех да се забавлявам и също да следвам целите си.

Харесва ми да се чувствам свободна, а не приклещена между бетонните сгради. Харесва ми чувството на безопасност, защото никога не преодолях страха си от коли. Харесва ми да разговарям с хора, които ме карат да се чувствам значима!

Моето детство беше  необикновено и красиво! Сега с очите на възрастта мога да открия предимствата от живота на село и живота в града. Не биха могли да се съпоствят, защото са различни. Но когато имам нужда от енергия и да изчистя съзнанието си – се връщам в планината.

Щастлива съм, че съм тук – в моето село! ... Точно в този момент:)

 Автор: Таня Димитрова
Магистър по педагогика и семиотика на изобразителното изкуство