Употребата на лечебната сила на растенията се корени още от начало на човешката история. В наши дни около 80% от населението на света продължава да разчита на по-меката и безвредна билкова медицина. В дворното място може да се отглеждат много от естествено растящите в природата билки. Това, което трябва да знаем, ако имаме своя ферма, е да разпознаваме билките и по какъв начин да ги използваме при кокретни оплаквания.
Салвия
Ако във вашата ферма все още си нямате градински чай, сега е времето за това. Размножаването става чрез резници. Мога да ви изброя поне три причини в полза на салвията, позната като градински чай - стои красиво в двора, разкошна подправка е и може да послужи за релаксираща вана. Това храстче понася зимните студове на открито.
През есента продължава да краси с благородството на сиво-зелените си мъхести листа, които, ако размачкате между пръстите си, са силно ароматни. Още от времето на Хипократ, градинският чай е бил наричан свещено растение. Намира приложението за инхалации при кашлици, гаргара срещу възпалено гърло, а запарка от салвия намалява нощните изпотявания по време на климакс. Начин на приготвяне на екстракт за вана прочетете нататък:
Маточина
Маточината е диво растение, но може да бъде култивирана в домашната градина. За да запази приятния си аромат, стръковете маточина се събират преди цъфтежа. Чаят от маточина е не само с приятен аромат, но има сънотворен ефект и действа успокояващо. Съдържанието на етерични масла (цитрал, гераниол и цитронелол) придават спазмолитичен ефект върху храносмилателната и дихателната системи. Освен билка, маточината е подправка, подходяща за гъбни ястия, по-тлъстите риби и меса.
Лайка
Лечебното растение лайка (Matricaria chamomilla) може да се намери сред полетата, засети с жито, картофи, цвекло, царевица. Събират се само главичките на цветовете по обедно слънчево време, когато има най-много етерично масло. За да се различи от дивата лайка, при разкъсване основата на цветчето й е куха. В миналото е била основно средството за лечение на заболявания на женски болести, напр. менструални смущения.
Подходящ е и за възрастни хора, които страдат от гастрит, колит и подуване на корема като действа противовъзпалително и обезболяващо. Понижава и високата температура. Гаргарата с него успокоява болки в гърлото при фарингит, ларингит, ангина. Инхалация с лайка и щипка сода облечкчава хремата и синуита. Външно с отвара от лайка се полива тялото при нощно изпотяване. Прилагат се вани при хемороиди и срещу изпотяване на краката. За козметичното приложение на лайката прочетете следващата статия:
Мента
Ароматните листа на мента (Menthа piperita) се използват в свеж вид и изсушени. Чай от мента се препоръчва при различни здравословни неразположения: лош дъх, гадене и повръщане, колики, болезнена менструация, газове в червата, за улесняване на жлъчната секреция. Приготвяне на чай от мента: 2 чаени лъжички изсушена мента се залива с 250 мл вряла вода. Оставя се за 10 минути, прецежда се и се изпива по една чаша след хранене. При повръщане чаят внимателно се приема само по една лъжичка на всеки 5 мин. За прогонване на летящи насекоми се използват ароматизиращи лампи с 7-8 капки ментово масло в изпарителния съд. Внимателно трябва да бъде използването на мента от бременни, малки деца, епилептици и хора със сенна хрема.
Жълт кантарион
От домашната билкова аптека най-често се използва жълтият кантарион с богато разнообразие в лечебното му приложение. Чаят е известен като "балсам за стомаха” заради противовъзпалителния ефект при язвена болест на дванадесетопръстника. Пие се не повече от 6 месеца, заради фотосенсибилизиращия ефект - кожата потъмнява. С домашно масло от жълт кантарион могат да се лекуват рани. Добър ефект има при безсъние, депресии, неспокоен сън и сомнамбулизъм, диария и нощно напикаване.
