През последните десетилетия Синдромът на дефицит на вниманието и хиперактивност (СДВХ) и аутизмът стават все по-често диагностицирани състояния.

Но какво наистина стои зад тези диагнози, какво ги причинява и защо броят на засегнатите нараства? Отговорите на тези въпроси са комплексни и често противоречиви, но разбирането на невроразнообразието може да предложи нова перспектива.

В средата на 90-те години на миналия век започна да се появява концепцията за невроразнообразието, която представлява движение за права на хората с различни неврологични състояния.

Подпомогнати от социалните мрежи и интернет, хората с аутизъм и други синдроми успяват да се свържат и да споделят своя опит, което води до по-задълбочено разбиране и приемане на техните различия.

Невроразнообразието защитава различията и валидността на индивидите. Мнозинството от населението е невротипично, със сходни функции на мозъка.

От друга страна, мозъкът на невродивергентните хора работи по различен начин и често се диагностицира със състояния като аутизъм, СДВХ или дислексия.

УВЕЛИЧЕНИЕТО НА ДИАГНОЗИТЕ

Нарастването на броя на диагнозите на СДВХ и аутизъм е забележително. Около 1% от хората са със заболявания от аутистичния спектър, а около 4% са със СДВХ.

Снимка: iStock

 

Дислексията е също много срещано състояние, засягайки около 10% от хората.
През последните години диагнозите на СДВХ са се увеличили значително.

Например, в Обединеното кралство броят на диагностицираните случаи при момчетата от средните училища се е удвоил за две десетилетия. При възрастните под 30 години увеличението е 20 пъти. Все повече хора са диагностицирани за първи път в зряла възраст.

ПРИЧИНИ ЗА УВЕЛИЧЕНИЕТО

Продължи да четеш