"Въпреки напредъка, отбелязан от феминизма, все още има шокиращо голямо презрение към женската анатомия, когато нещата не са твърди, прибрани, пригладени и обезкосмени", казва феминистката Джесика Валенти.

Въпреки прогреса на медицинските науки още от времето на Просвещението, пълната анатомия на клитора е описана за пръв път едва през 1998 г. Защо толкова късно? Дали има нещо общо с факта, че клиторът няма репродуктивни функции и е предимно източник на удоволствие за жените?

Жените винаги са споделяли интимни подробности. Един мъж, който поглежда към група жени, смеещи се, докато споделят бутилка вино, може и да потрепери, защото, да, те вероятно говорят за това колко зле са били бившите им в леглото. И все пак всички имаме въпроси за онази част от тялото ни.

Притесняват ли се мъжете да правят секс с жена в цикъл? А от други природни функции на тялото, когато то е женско? Ако една жена никога не е изпитвала вагинален оргазъм, това значи ли, че нещо не е наред с нея? Има ли негативни последици мастурбацията?

Светла Баева и Рая Раева: Създадохме

Казва ни се, че не трябва да говорим за това. Не просто не е възпитано – направо си е грубо! В "Нещата, за които не трябва да говорим" активистката Нимко Али отговаря на всички въпроси, които сме се питали вътрешно, но които не смеем да повторим на глас. За да разбием остарелите табута и да съберем историите за това какво означава да си жена: първата менструация, първото удоволствие от секса, търсенето на това удоволствие, бременността – дори менопаузата.

Чели сме монолозите за вагината – дойде време да започнем диалози за вагината. Защото когато става въпрос за нашето "цвете", няма такова нещо като прекалена откровеност.

А сега прочетете избран откъс от "Нещата, за които не трябва да говорим" от Нимко Али, която излиза от издателство "Сиела". >>>

 

Не всички сме правили секс, но всички сме резултат от него и той се използва, за да ни продаде всичко – от тоалетна хартия до коли. Някои от нас мислят, че сексът е право, човешка потребност, а други са решили, че е грях, без който могат да живеят. В тази глава ще разговарям с жени и момичета за удоволствието отвъд самия акт. Ще разгледам ролята, която женското удоволствие играе в различни култури и как някои от митовете за женската сексуалност се отразяват върху ролята на женския оргазъм. От религия и законодателство до медиите, женското тяло винаги се обсъжда, за жените и момичетата се говори и на тях им се говори, но в тази глава аз ще разговарям с жените за техните най-силни преживявания и тяхното отношение към първия им оргазъм, за болката, удоволствието, чистата страст. Ние говорим за нашия първи път, но не и за първия момент на удоволствие. Моментът, в който много от нас разбират живота, онзи момент, когато осъзнавате колко много власт имате. Оргазмът трябва да е като земетресение, той трябва да разтърси света и понякога е точно това, от което имате нужда, за да се оправи всичко, което не е както трябва. Фактът, че говорим и придаваме романтична окраска на първия път, когато сме правили секс – мястото, мъжа – но никога не отиваме отвъд самото действие, е просто лудост. Никога не ни казват да търсим равенство в оргазмите или че трябва да броим тях, а не калориите.

Аз съм живяла и все още живея в един свят, в който женското удоволствие се смята за бонус, а не целта на секса. Когато става въпрос за секс, жените са обектът, но никога предметът. Ние сме тук, за да ни чукат, но никога просто за да ни доставят удоволствие.

Удоволствието е нещо, което аз спечелих за себе си. Работих упорито за това и сега го пазя и никога няма да съм с мъж, който не ми дава удоволствие. Не съм съгласна да го жертвам за никого и не трябва да се срамувам от това.

Не мога да кажа кога беше първият ми оргазъм, но знам, че имах пръст в него. (Съжалявам за това.) Но е вярно, че за мен удоволствието и мисълта, че обрязването, което ми бе направено на седем години, е отнело част от мен, предназначена единствено за удоволствие, са нещо, което просто не мога да избия от главата си. 

Когато за първи път започнах да изследвам тялото си, изобщо не знаех какво е възможно, но разбирах, че опознаването на собственото ми тяло за удоволствие е израз на бунт. Нещо ми е било отнето. Какво беше то? Защо е било нужно да се отстранява и защо всички останали толкова се страхуваха да говорят за това? В търсене на тези отговори открих силата на удоволствието в себе си. По някакъв начин си го спечелих, без наистина да съм го очаквала, и оттогава го защитавам с всяка своя частица. И иронията е в това, че щях да се интересувам много по-малко от вагината си, ако не бях обрязана. Бях любопитна защо възрастните толкова се интересуваха от моята вагина, че е трябвало да отрежат част от нея.

Ако целта на женското обрязване е била да намали желанието ми, то се е оказало пълен провал. То ме направи много по-склонна на рискове в сексуално отношение, по-смела, може да се каже по-дръзка. Вече не само се интересувах какво е имало там и ми е било отнето, но и също защо има толкова гневни дискусии за тази нагъната, скрита част от женското тяло. Какво беше толкова специално в тази дупка? Да, онази дълбока и прекрасна дупка, но за мен, когато бях тинейджърка, и за съжаление, днес за милиони жени, тя е просто една дупка.

Докато растях, слушах жените около мен да говорят за секс. Да, сомалийските жени говорят за секс и те всъщност говореха за това много, но използваха някакъв ученически код (повече за това по-късно) и нито веднъж не споменаха оргазмите или мастурбацията. Сигурна съм, че мислеха, че не разбирам за какво говорят, докато седях мълчаливо, когато решеха косата ми, и слушах жадно. Или може би мислеха, че ще се изплаша от факта, че никога не говореха за удоволствието в секса. Никога.

Когато жените в моето семейство се събираха заедно с приятелките си, те говореха на сомалийски, а аз знаех думата за секс (wass) или по-скоро за „чукам“. В техния свят една жена лягаше в леглото или се чукаше само когато ставаше въпрос за отношенията със съпруга ѝ и това беше единственият контекст, в който сексът изобщо се случваше – в брака. Когато си дете, трябва да знаеш основните думи, а „чукам“ беше една от тях, така че в този контекст, след сватбата, когато се използваше „чукам“, можех само да заключа, че те се чукат, а не им казват да си го начукат.

Слушах тези разговори и скоро научих ученическия код. Най-важното беше, че за секса винаги се говореше като за „брачната нощ“, когато ставаше въпрос за първия път и след това беше винаги същото. Дори и за лелите, които бяха женени от години, сексът като акт или чукането или сношението със съпруга ти от двадесет години винаги беше брачната нощ. И аз слушах роднините си и предполагах, че сексът е брачна договореност, че се върши на подходящото място и винаги с мъж.

Когато пътувах до родното ми място в Сомалиленд, за да чуя разказите на жените там и да се опитам да обясня каква е целта на тази глава, открих, че в моя език няма дума за това, което наричаме или е известно като оргазъм. В Сомалиленд, една дълбоко консервативна култура, идеята за сексуално удоволствие беше много мъжка (изненада) и дори и тогава ставаше въпрос за това, че те „се изпразват“, дума, която буквално означава „освобождаване на вода“. Това описваше същността на мъжкия оргазъм. Трябваше да седя и да образовам жените и да разказвам какво ще представлява тази глава. Че няма да става въпрос за самото действие, а за чувството, личността, момента. Прекарах часове в слушане и говорене – този път без ученическия код и като възрастна с жени, които можеха да ми бъдат майки или лели – за идеята за секс за удоволствие; идеята мъжът или този, когото обичат, да е нещо повече от човек, за когото да са омъжени, а партньор, с когото споделят живота си.

Но докато пътувах по света, видях жени и момичета, които са безкрайно учудени от идеята за откритост по отношение на секса и удоволствието, не само в Африка. Същото беше и на толкова много други места от Етиопия до Източен Лондон. Може би ги стряскаше това, че питах. Ето ме, африканка от Сомалия, мюсюлманка, която е била обрязана, говори за удоволствието при секса. Питаха ме отново и отново как изобщо мога да познавам такова удоволствие. Жените и момичетата, с които се срещах и които гледаха на мен като на сомалийка и мюсюлманка, не можеха да повярват, защото мислеха, че сексуалното удоволствие за жените е нещо, което не съществува в нашата култура.

Но това не е вярно и никога не е било вярно! Ако им беше позволено или можеха да четат текстовете от вярата, принадлежността си към която така искрено заявяваха, щяха да знаят, че в тях то съществува. Сексуалното удоволствие за жените е централна идея в исляма. 

Напътствията към съпрузите в Корана гласят: „Не започвайте сношение, докато тя не е почувствала желание като това, което изпитвате вие, за да не задоволите своето желание преди нейното“ (Ал Мугни, 8:136).