Умението за правилно общуване с другите е крайъгълният камък на успеха на много хора. Изключително важно е да разберем две неща, от които зависи отличната комуникация: овладяване на егото и разпознаване на типа човек, с когото комуникираме. Психолозите ни убеждават, че независимо от индивидуалните ни особености, всеки от нас е способен да се научи да общува по-добре с останалите.
Голямото его от типа "всезнайко" отблъсква и отдалечава. Именно овладяването на това високомерие за непогрешимост и търсенето на вина в другите затрудняват постигане на споразумение или удовлетворяващи съвместни усилия.
Само с открито общуване може да заслужим доверието на другите. Без опити за манипулиране и потискане по-лесно може да постигнем договореност и споразумение.
Установено е, че за да разбираме добре своя събеседник и правилно да схващаме неговите думи е необходимо да вложим усилия да го опознаем, включително и неговите реакции в различни ситуации. Адекватна обратна връзка в диалога е възможна, когато се ориентираме в това какво събеседникът ни иска да каже със своите думи и действия.
Ако бъдем по-внимателни и обръщаме внимание на израза на лицето, ще забележим, че социалните емоции се проявяват по долната част на човешкото лице, докато първичните емоции "се изписват" по горната. По аналогичен начин и нашето лице говори на събеседниците ни.
Добрият тон в общуването изисква компетентно и безконфликтно отношение с проява на уважение и внимателно слушане. Тогава ще разберем какво имат предвид хората в действителност и защо казват нещата, които казват.
Спокоен разговор може да постигнем с бавно говорене и паузи. Така даваме възможност на събеседника да събере мислите си, без да се чувства притискан. В доброто ниво на общуване, разбира се, има място предразполагаща добронамерена усмивка и внимателните жестове, съпровождащи думите.
