Усмивка от сърцето и стомаха. Част 1

Slow Food са шепа ентусиасти, които се надпреварват с времето, за да съхранят българския вкус. Това е кауза трудна, понякога невъзможна, в която инвестират много енергия и са постигнали немалко неща. За тях храната е откровено споделяне с близки и любими хора.

За да споделят магията на месенето на хляб, те поканиха Надежда Савова - кандидат-доктор по културна антропология в Университета „Принстън”, САЩ, и създател на Културен център Хлебна къща „Св. Христофор” в Габрово. За магията на думите пък се погрижи главната магьосница - Мария Донева. Надежда замеси тестото и ни разказа на насъщния. Всеки от гостите на събитието можеше да украси по уникален за него начин своята питка. Месенето на хляб е интересна терапия срещу стреса и избухливостта на възрастните, а за децата - любопитен начин да открят и научат нови неща за основната храна на българската трапеза.

Да гледаш и да слушаш Надежда е като да слушаш приказки от баба си. Сядаш до нея, тя заравя ръце в брашното, размива маята и доливайки вода, замесва меко тесто. Светлината е приглушена, а тя съвсем леко и напевно започва да разказва за брашното и...

...солта на живота

Солта е ценна, защото има качествата да запазва, да консервира. Но тя е и мерило за приятелство. Добрите приятели изяждат по една торба сол, докато са заедно. И вече нищо не може да ги раздели.

Докато говори, ръси сол по масата. После взема от там по малко в шепата си. Щипва с пръсти и поръсва върху брашното. Продължава да говори.

Захар за любов

Захарта най-често се асоциира с любов. Но любовта не е само сладка, понякога тя горчи или пък е солена. Сладостта на захарта символизира смирението. Коренът на думата смирение е мир. Да бъдеш смирен човек означава да живееш с мир.

Опитвайки захарните кристалчета, за да ги различи от солта, Надежда поръсва и от нея в брашното. За да е балансиран вкусът, в хляба трябва да има и щипка захар, и щипка сол.

Квасът са много бактерии, които правят любов

Те се обичат и правят любов, за да се размножават. Но любовта изчезва и при тях, както при хората. Затова е нужно да се им се добавя малко захар или друг квас. Квасът е душата на хляба. Христос е ял безквасен хляб на празника Безквасници. Затова в Библията се използва думата псуми (безквасен хляб), а не артос (квасен, който се яде всекиденевно). Христос се е смирил и е страдал, за да може духът да се издигне, но не с гордост, а с простота.
Надигането на хляба чрез квас не е надигане чрез гордост. Квасът знае, че не е най-важният. Той приема всички останали продукти като равностойни, за да се получи хлябът. И хората, като продуктите за хляб, трябва да се приемат един друг за равни, за такива, каквито са.

В Хлебната къща на Надежда в Габрово тя замесва хлябовете с квас, който й носи монах от Атон.

Водата е символ на мъдрост

Според християнството ние се раждаме от вода и дух. Водата запечатва чистия дух, а ние приемаме в себе си печата му, но...

...печатът се слага върху меко тесто и върху меко сърце

Печатът показва ненакърнимост, принадлежност, особеност. Тайнството се случва, ако вярваме със сърцето си. Не са важни свещите и ритуалите, а чувството. А то се отпечатва само върху меко. Ако сърцето на човек е кораво, то няма как да приеме другия. Същото е и с хляба. Върху него се отпечатва само докато още е меко тесто.

Печатите, с които Надежда Савова декорира хляба, са дървени, резбовани с букви и различни символи.

Месене

Самото месене на хляб е като скулптура, само че с най-приятния, топъл и мек материал. Скулптура, която може да се прави от всеки и може да се яде. Ние хората трябва да се умножаваме и също като хляба да се заквасваме и да има постоянен процес на надигане, за да сме потребни. Постоянно да замесваме добри чувства.

В стихове го е казал и поетът Веселин Ханчев:

„За да останеш, за да си потребен,
За да те има и след теб дори, 
ти всяка вещ и образ покрай тебе 
открий отново и пресътвори."

Омесването свързва всички продукти в едно. Отделните досега брашно, вода, сол, захар и мая се превръщат в меко и гладко тесто. Само когато са заедно те са силни. Между хората има връзки, за които може дори те самите да не подозират. Когато искат имената им да бъдат споменати в молитвите на църковни служби, при споменаването на всяко име, свещеникът отронва трошици хляб в чаша с вино. Това символизира, че всички сме заедно и сме свързани, дори да не се познаваме.

Огънят

Дори да месите с неизмити ръце, не забравяйте, че хлябът минава през огън. Малките питчици може да не се чакат да втасват и се пекат около половин час. Големите хлябове втасват на топло около 2 часа.

Сладостта на хляба е в споделянето му

За българските традиции е характерно хлябът да бъде разчупван от най-възрастния човек в семейството. Той подава коматче на другите. Надежда разчупва току-що омесените питки и призовава всеки да направи същото, а след това да предаде нататък, да сподели хляба си с човека до себе си.

За вълшебните стихове на Мария Донева и как се готви с думи - очаквайте във втората част на статията.