Красотата е навсякъде край нас
Достатъчно е само да отворим сърцата си за нея, да се вгледаме наоколо, и неминуемо ще ни завладее насладата от нейното изобилие и очарование. Но, като че ли, повече децата имат сетива за прелестта и чудесата, изпитват по-голям възторг и вълнение от чудесата на света, който ни заобикаля, нали? Наблюдавам всеки ден своето мъниче, и макар да е само на две години, ще го видя как, седнал до прозореца, с възхищение наблюдава падащите снежинки навън или с радостен възглас приветства кацащите на перваза гълъби.
Всички сме били деца
и всички сме изпитвали радост и възторг от прелестта и гъдела на това нежно чудо на природата – калинката, плахо кацнала за отдих върху дланта ни. Красотата е навсякъде в природата, но красотата е и вътре в нас, в отношенията ни едни към други, към света и към самите нас. Красотата е във всичко онова, което ни дава импулс за съзидание; което ни дава криле и ни превръща в творци.
За съжаление не винаги и не всеки човек
умее да я види, да я почувства, да я разбере и я оцени. Възприемането и преживяването на красотата е присъщо на човека, но той не се ражда с тази способност. Стремежът към красивото, към грациозното не е вроден, той се възпитава. Пътят към света на прекрасното започва там, където се раждаме. Там, където израства, учи се и трупа познания всяко едно малко човече.
Като родители, най-малкото, което можем да направим, за да възпитаме усет към красивото у децата си, е да се стараем всичко онова, което заобикаля мъника и което е в постоянен контакт с него, да буди радост и естетическа наслада.
Естетиката в ежедневието и бита
От изключително значение за развитието на детето, разбира се, са условията на средата, в която то израства, общува и живее. Тук е мястото, където можем да бъдем по-взискателни, да вложим вкус не само при обзавеждането на жилището и подбора на картините, но и да обърнем внимание на културата на поведение, както и на общата атмосфера на общуване. Виковете и кавгите няма да направят детето по-послушно и възпитано. Те могат само да го уплашат. Строга дума – да, но не и висок тон. Важен е и моделът на общуване между родителите – едно дете да расте в тиха и спокойна обстановка, в среда на хармония и разбирателство.
Естетика и любов към природата
Големи възможности за естетическо възпитание дават срещите на детето с природата. Да бъде то закърмено с уважение към хората, към животните и чудесата на природата – това е дълг на всеки родител. Разбира се, когато усетим, че малкият пакостник е позагубил интерес към люляковата гора, можем да подсилим възторга му с някоя чудновата и красива история за люляковата фея, да си измислим най-невероятни и чудати приказки, с които още повече да пленим съзнанието и фантазията на малчугана с чудесата на природата.
Любов към изкуството
В подкрепа на твърдението ми, че изкуството е разбираемо за всички възрасти, бих дала пример за силното и непосредствено въздействие на поезията върху мъниците. Всички знаем колко явно и искрено те изпитват удоволствие и радост при слушане на детски стихчета и песнички. Огромно е и духовното богатството на детските приказки. Точно от тях детето научава кое е добро и кое – лошо, кое е хубаво и кое – грозно.
В областта на изобразителното изкуство най-достъпна и разбираема за малкото дете е илюстрацията и анимацията. Наблюдавайки сина си, смятам, че времето от годинка и половина насетне, е период, когато детето овладява и постепенно усъвършенства различни видове изобразителни дейности – рисуване, моделиране, апликация. То започва да рисува самостоятелно или пък с указания от мама и тате – дъжд вали, слънчо грее, тревата е поникнала, вратата на къщичката е отворена и т.н.
Музиката поражда у детето безподобни радостни преживявания. Излишно е да споменавам, че тя има огромно значение върху естетическото възпитание на малчо. Още от първите месеци на своя живот детето започва да различава звуковете – едни го правят неспокойно, плачливо, а други му доставят удоволствие. От най-ранна възраст музиката буди у детето различни емоции – радостно оживление или спокойно съсредоточаване. Първото заслушване в мелодията е начало на развитието на музикалните възприятия, които ние, като родители, трябва да укрепваме и разнообразяваме. Още към шести-седми месец детето по-продължително се заслушва в разнообразни мелодии и търси техния източник. Малко по-късно, около две годинки, под въздействието на ритъма на слушаната музика, се появяват и адекватни на такта движения. Мишо изпитва голям интерес както към ритмичните, така и към по-бавните и лирични мелодии. На две години вече Мишо има избирателно отношение към една или друга мелодия. Той настоятелно си иска любимата песен за пиратите от Nevеrland, за костенурката или за мечо Пух. Това са първите прояви и изява на музикален вкус и предпочитания. Също така твърде рано у наш Мишо, а навярно и при всички негови връстници, се появява нужда сам да възпроизвежда музиката. В този период при повечето у мъниците се наблюдава стремеж към пресъздаване на слушаната музика чрез движение – Мишо потупва с ръчички по крачетата си, наподобявайки движенията на палките за барабан, върти глава наляво-надясно, емитира свирене на китара или пиано.
В края на краищата човек не може да заобича онова, което не познава. Запознаването на детето с изкуството, с неговите неизчерпаеми богатства, както споменах, започва в семейството. А художествените впечатления, получени в най-ранно детство, са незабравими и остават отпечатък върху целия живот на човека.
