Далеч не винаги бременността е съпроводена от приятни емоции и еуфория. Въпреки че повечето бременни жени смятат, че трябва да сияят от щастие, то вътре в себе си се чувстват потиснати, нещастни и неуверени. Мисли като: "Що за човек съм, след като не се радвам, че чакам бебе?" и "Ще бъда ли добра майка?" нахлуват като вятър, носещ силно чувство на вина и самообвинения.
Обичайните съвети, които бъдещата майка може да получи, са да се опита да мисли позитивно, да се храни здравословно, да си намери хоби, да гледа филми с happy end, да се разхожда, да прави упражнения за бременни, да плува и куп други малки трикове, поддържащи доброто настроение. Как обаче всичко това може да се случи, ако човек няма желание за каквото и да било? Най-лесният отговор е: "Говорете на партньора си, на майка си, на приятелките си за това как се чувствате". Разговорите могат да намалят напрежението, тревогите, тъгата... Но не винаги близките могат да ни разберат, пък и не винаги могат да се отзоват.
Всъщност никак не е лесно човек да говори за чувствата си пред близките си, особено когато се обвинява за тези чувства. Тогава е добре да се помисли за група за подкрепа и взаимопомощ. С такава именно цел Ателие Афект стартира програма за подкрепа и взаимопомощ за бременни “Преди да стана мама” в София. Групите са малки, с по 4-5 участника, за да може да бъде изградена атмосфера на близост и доверие. Срещите се състоят два пъти месечно в тиха и спокойна обстановка, основа за сладки приказки, приятно прекарване, релаксация и разтуха.
Това не са обучителни групи. Те са различни от училищата за родители, където има много бъдещи мами и татковци, дошли да получат различни знания за това как протича едно раждане и какво трябва да знаят, грижейки се за мъничето си.
Групата за подкрепа предоставя пространство, в което човек може да види проблема си през погледа на другите и да намери "сродни души", изправени пред подобни или същите трудности, страхове и тревоги. Тези групи не претендират да създават строга терапевтична атмосфера, макар да е добре да бъдат водени от терапевт, обучен и подготвен да води групи и да следи груповия процес. Терапевтичният ефект идва в хода на работата с все по-интензивните, открити и топли отношения между членовете след всяка групова среща, от усещането, че не си единствен, че има и други хора, които се чувстват по подобен начин и осъзнаването, че има място, където си не само чут и разбран, а и подкрепен. Научавайки от останалите участници техните различни стратегии за справяне с лошото настроение, с изолацията и тревогите, човек става терапевт на самия себе си и започва да помага на другите около него.
