Десет години надежда и загуби, поне 20 спонтанни аборта и две бебета, които погребва едно до друго – през всичко това преминава Раним Хадад, преди да прегърне своята жива и здрава рожба. Лекарите така и не откриват причината за повтарящите се загуби, но тя не се отказва. На 1 октомври 2025 г. се ражда синът ѝ Емануел, който днес навършва една година.
36-годишната Раним и съпругът ѝ Фуад живеят край Чикаго. Научават, че очакват първото си дете през февруари 2015 г., само седем месеца след сватбата. Радостта им обаче е прекъсната от спонтанен аборт – първият от поне 20, по думите на Раним.
10 години опити за бебе
След всяка загуба двамата търсят отговори, но изследванията не дават обяснение.
„Най-големият ни проблем беше, че не можеха да открият проблема. Ако ми бяха казали защо не успявам да износя бебетата, щях да се примиря. Но все повтаряха: „Не знаем. Ако продължавате да опитвате, може да се получи.“ Затова не можех да се откажа, докато имаше шанс“, разказва тя пред People.
През 2018 г. двойката прибягва до инвитро. Въпреки добрите резултати от генетичните изследвания на ембрионите, първият трансфер завършва със загуба в деветата седмица, а вторият е неуспешен.
„Казах на съпруга си: „Имам нужда от дълга почивка. Не мога да продължавам така“, спомня си Раним.
Миракъл – чудото, което не успяват да задържат
През май 2020 г. Раним забременява по естествен път. За първи път двамата чуват сърдечния ритъм на свое бебе и го виждат на ехограф.
„Беше като чудо – след толкова години опити най-накрая да видим това малко същество на екрана“, казва тя.
Когато научават, че очакват момиче, избират името Миракъл – „чудо“ на английски. Само ден след празненството за разкриване на пола обаче водите на Раним изтичат. Скоро започва преждевременно раждане, а лекарите съобщават, че не могат да спасят дъщеря ѝ. Миракъл се ражда на 12 август 2020 г., но сърцето ѝ спира.
Още едно сбогуване – със Самуел
След още една загуба Раним е насочена към специалист по високорискова бременност, a nовите изследвания отново не откриват причината.
При следваща бременност семейството очаква момче, но около 14-ата седмица лекарите установяват рядка вродена аномалия. Самуел се ражда преждевременно на 2 февруари 2024 г. Въпреки усилията на медицинския екип той живее само няколко часа. Раним го държи в прегръдките си, докато сърцето му спира. Погребват го до сестра му.
Нова надежда, но и страх
След загубата семейството променя живота си – премества се в по-малко жилище и сменя работата си. Раним избира работа на непълен ден, за да има повече време за медицинските прегледи. През февруари 2025 г. тя отново забременява. Седмиците минават, а прегледите продължават да показват, че бебето се развива добре.
Най-чаканият плач
Бременността е съпътствана от гестационен диабет и прееклампсия. В 37-ата седмица лекарите предизвикват раждането и на 1 октомври 2025 г. се появява Емануел, с тегло от 3,5 килограма. Първите секунди, в които бебето не плаче, отново изпълват Раним с ужас. После чува гласа му.
„Беше най-прекрасното чувство на света – най-накрая да държа живо, плачещо бебе. Бях толкова щастлива, че ми се струваше като сън.“
Първите месеци с Емануел са изпълнени с безсънни нощи, но тя посреща всяко събуждане с благодарност.
„Когато сутрин се събуди и ме види, започва да се усмихва“, казва майката, която десет години е чакала точно този миг.
Изберете LadyZone като любим източник в Google
