Да пробягаш маратон за по-малко от три часа е постижение, за което повечето бегачи могат само да мечтаят. Да го направиш в осмия месец от бременността звучи почти немислимо. Но 29-годишната Али Андерсън пресече финала в Сидни с растящо под сърцето ѝ момиченце – и с посланието, че майчинството не означава да престанеш да бъдеш себе си.
Бъдещата майка от американския щат Оклахома пробяга 42,2-километровото трасе на маратона в Сидни за 2 часа, 59 минути и 43 секунди. Времето я нарежда сред приблизително един процент от жените, които успяват да завършат класическата дистанция за по-малко от три часа, посочват от marathonhandbook.com.
Али Андерсън е в 32-рата седмица от първата си бременност, когато заедно с рекордните 40 000 участници се отправя от Северен Сидни към финала пред емблематичната опера в града.
Как започва всичко
Али се записва за маратона още преди да разбере, че очаква дете. След като научила щастливата новина, тя не видяла причина да се откаже от състезанието.
„Включих този маратон в програмата си, преди да разбера, че съм бременна. Възможността да го пробягам на толкова напреднал етап от бременността определено е благословия“, сподели тя пред австралийската медия News24.
Бягането е неразделна част не само от ежедневието, но и от любовната история на бъдещата майка. Именно покрай спорта тя се запознала със своя съпруг и треньор Джейкъб Андерсън. Преди старта той предположил, че Али може да опита да завърши за по-малко от три часа. Точно това се случва. След впечатляващото си постижение Али публикува снимки от маратона в социалните мрежи, показващи как изглежда пробягването на 42 км в 32-рата седмица. Зад кадрите обаче останали много от истинските предизвикателства.
„Това, което не се вижда, са спиранията до тоалетната, пропуснатите тренировки, отказът да сравнявам представянето си с обичайните си резултати, цялата любов и подкрепа от съпруга ми и дните, в които ставането от леглото беше по-трудно от този маратон“, написа тя.
Най-забавните моменти от бягането
Един от най-забавните моменти за бъдещата майка били реакциите на останалите бегачи и зрителите край трасето. Мнозина първоначално не забелязвали бременното ѝ коремче, но оставали смаяни, когато тя ги задминела.
„Хората не забелязваха веднага, а след като ги подминавах, ги чувах да възкликват: „О, Боже, тя е бременна!“. Беше много забавно да съм там“, разказа тя.
Въпреки хълмистите участъци и напредналата бременност Али не изпитала сериозни затруднения.
„Очевидно съм по-тежка, затова изкачванията бяха малко по-трудни. Но се чувствах много добре и не се натоварвах прекалено“, обясни спортистката.
Втори маратон за бременната бегачка
Маратонът в Сидни е седмият в кариерата на Али и четвъртият ѝ от престижната световна поредица. Това е и второто състезание на подобна дистанция, което тя завършва по време на бременността.
През април, когато е бременна в 13-ата седмица, Али участва в Бостънския маратон и постави личен рекорд от 2 часа, 41 минути и 58 секунди. Именно след финала тя обяви, че очаква първото си дете.
„Пренесох две много бързо биещи сърца през финалната линия в Бостън“, написа тогава бегачката и призна, че тренировките през първите три месеца никак не били лесни.
„Благодарна съм за здравето и новия живот“
Али предварително обсъдила продължаването на тренировките със своя лекар. По думите ѝ бременността протича без усложнения, а по време на всяко бягане тя внимателно следи сигналите на тялото си.
„Когато бягаш толкова много, колкото аз, се научаваш да познаваш тялото си и да усещаш кога натоварването е прекалено. Внимавах да не достигам максималните си възможности“, обясни тя.
Али подчертава, че не е медицински специалист и нейният пример не бива да се приема като универсална препоръка. Според нея жените могат да продължат обичайните си занимания по време на бременността, когато са свикнали с тях, чувстват се добре и имат разрешението на своя лекар. Маратонът в Сидни ще бъде последният ѝ преди раждането.
„Вече подложих бебето на два маратона и това е достатъчно за него“, шегува се Али.
Зад усмивката обаче стои и най-важната причина тя да продължава да тича – примерът, който един ден иска да даде на дъщеря си.
„Надявам се да бъда вдъхновение за нея и да ѝ покажа, че можеш да останеш този, който си, и да преследваш мечтите си дори когато животът не се развива по предварителния план.“
