Само месец след раждането на второто си дете 33-годишната Джена Фостър се включи в семейно бягане на пет километра със съпруга си, 11-годишната им дъщеря и новородения им син. По време на надпреварата бебето огладняло и майката го накърмила, докато вървяла към финала. С помощта на семейството си тя завършила състезанието за 48 минути.
На старт месец след раждането
Джена бяга редовно през последното десетилетие и тренирала през цялата си бременност. Преди да се запише за традиционното си ежегодно бягане, тя получила разрешение от своя акушер-гинеколог да измине трасето ходейки или с леко темпо, докато бута количката на новородения си син.
„През юли имах кратко и бързо естествено раждане. Напъвах само 13 минути и родих здраво момченце“, разказва тя пред PEOPLE.
Джена очаквала движението да приспи бебето, но след около миля – близо 1,6 км – то започнало да плаче.
„Бях сигурна, че ще заспи отново, щом потеглим, но след около една миля той много ясно показа, че е време за хранене“, сподели тя в Инстаграм.
Майката веднага разпознала глада в плача му и решила да го накърми. Дъщеря ѝ поела количката, докато двете продължили пеша към финала. Джена подчертава, че не е бягала с бебето на ръце и през цялото време се е грижила за неговата безопасност.
Емоционален семеен финал
Съпругът на Джена завършил около 20 минути преди тях, след което се върнал да помогне и поел количката. Така четиримата прекосили финалната линия заедно.
„Това беше първото състезание на пет километра за дъщеря ми, а вече и за сина ми“, споделя майката.
Тя завършила за 48 минути, като през близо половината време носела момченцето.
„Бяхме тръгнали с намерението да завършим състезанието и точно това направихме. С нахранено бебе. Не е най-бързият ми финал, но определено ще го приема за личен рекорд“, написа Джена.
Надпреварата имала специално значение за нея и по друга причина – трасето преминавало по улицата, на която израснала със своята баба, починала през предходната година.
Бяга заради децата и психичното си здраве
С историята си Джена иска да напомни на родителите, че появата на деца не означава непременно отказ от движението. Според нея тренировките може просто да изглеждат по различен начин.
„Не става въпрос за това колко добре изглеждам или колко бързо бягам. Бягам заради предизвикателството, заради психичното си здраве, за да насърчавам другите да се движат и да давам пример на децата си“, обяснява тя.
Майката подчертава, че връщането към спорт след раждането трябва задължително да бъде обсъдено с лекар. От непредвидимото преживяване тя извлякла и важен урок:
„Най-добре е да оставите очакванията си у дома, защото никога не знаете как ще се развият нещата.“
